Среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган едва ли е нещо, което човек би си пожелал за рождения ден. Въпреки източното гостоприемство и армаганите. На Бойко Борисов обаче му се наложи навръх личния празник да води тежък и продължителен разговор с "новия султан",
както вече наричат турския президент след референдума за конституционни промени в южната ни съседка. Същият Ердоган, който наскоро заклейми Европейския съюз като "кръстоносен съюз", в който властват "гнет, насилие и нацизъм". И размени тежки обиди с доста европейски лидери. Срещата на върха на НАТО в Брюксел в края на май също не смекчи много враждата. Тогава Ердоган обяви, че ЕС е представил на Турция нова 12-месечна програма за подновяване на отношенията, а той на свой ред е поставил въпроса за визова либерализация.
Веднага след това обаче турският президент нападна Берлин, че е дал убежище на метежници, а германците заговориха, че ще изтеглят войниците си от базата Инджирлик в Турция.
И докато вървеше тази размяна на огън и жупел
Бойко Борисов взе, че каза след срещата му с канцлера Ангела Меркел на 7 юни, че ще се опита да стопли отношенията на Анкара с ЕС и по-конкретно с Берлин. Доста самонадеяно, все едно да сдобриш куче и котка, подскочиха тогава доста експерти.
Може би и затова докато летеше за Анкара Борисов беше като пред боксов мач. Вторият и
по-тежък рунд от него трябваше да бъде в новата резиденция на Ердоган
в Анкара -бляскавия Ак Сарай (Белия дворец), пред който Версай изглеждал като войнишка казарма.
Че ледовете се топят с трясък стана ясно още
след разговора на Борисов и турския му колега Бинали Йълдъръм, с който започна работното посещение на българския премиер. Двамата се видяха в бившата президентска Чанкая в Анкара, където гостът бе посрещнат с военни почести, а домакинът дълго стискаше и двете му ръце като на стар и скъп приятел.
Човек трудно вярваше на ушите си, когато на брифинга Йълдъръм обяви, че Турция иска да продължи и дори да пришпори преговорите за пълноправно членство в ЕС. "Имаме тази воля и желание", подчерта Йълдъръм и огласи надеждата си по време на българското председателство на Съвета на ЕС да паднат визите за турските граждани. Направо завой на 180 градуса в отношението към ЕС. Другите добри думи за България като верен приятел, особено в критичния момент след опита за преврат бяха очаквани.
Борисов обаче не вдъхна излишни илюзии, обяснявайки, че София не може да обещае на комшиите си членство в ЕС, но пък ще направи всичко възможно Брюксел и Анкара отново да общуват нормално и приятелски.
Българският премиер похвали Турция, че е поела бежанската вълна и е опазила външната граница на ЕС, напомни също, че като южен фланг на алианса е страната, която дели Европа от войната в Сирия.
После без много патос подчерта, че ако си гледа икономическия интерес
Европа няма полза да се кара с Турция
с която има огромен стокообмен.
Дойде ред и на беседата с Ердоган, проточила се над час, без медии и без изявления след нея.
От казаното и недоизказаното стана ясно, че
Борисов и силният човек край Босфора са успели макар и на висок тон в началото да изчистят натрупаното напрежение покрай изборите у нас и референдума в Турция, когато често емоциите вземаха връх над разума.
Българският премиер призна, че е трябвало да се обяснява за изпълненията на Валери Симеонов и компания, които бутаха възрастни туркини край браздата преди вота у нас. На свой ред Турция явно ще преразгледа отношението си към формацията на Лютви Местан, която натрапчиво беше толерирана от властите в Анкара. Най-категоричният знак за това бе отсъствието на посланик Сюлейман Гьокче по време на визитата. Според протокола присъствието му е задължително, а липсата му
може би е предизвестие за неговото оттегляне
коментираха дипломати от кариерата. Това няма да е изненада, защото предизборните изяви на Гьокче в най-голяма степен създадоха усещането за брутална намеса на Анкара в българските избори.
След разговорите с Йълдъръм и Ердоган Борисов затвърди тезата, че двете съседни страни ще имат специални дружески отношения, независимо как се развиват нещата между Турция и ЕС. Практическата полза от този "комшийски статут" е, че България и Турция може да подпишат двустранно споразумение за реадмисия, ако Анкара не се разбере по въпроса за мигрантите с Брюксел. От турска страна са предложили това да стане още на 20 юни, обясни в самолета на път към София Борисов.
По-малко политика, повече прагматизъм ще бъде друг водещ момент в бъдещите отношения между
двете държави. Общите проекти в граничните райони, големите турски инвестиции у нас, митническия съюз, Черноморското сътрудничество бяха изредени като солидни причини да бъдем коректни приятели. По болната за България тема за газа също ще разчитаме на комшиите. Борисов спомена, че се надяваме да получим руски или азерски газ през Турция.
Много е вероятно да разчитаме на рамо от Ердоган в преговорите с Москва единият ръкав на бъдещия "Турски поток" да мине през нашите тръби. "По–добре близък съсед, отколкото далечен брат", гласи древна мъдрост. Към нея явно се придържа и Борисов с огласената от него край Босфора формула: "Европа е нашето семейство, а Турция е нашият най-голям съсед".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com