Трети март е не само време за празнуване, но и ден, в който обръщаме поглед навътре към себе си като народ и като общество. С този поглед "навътре" виждаме плеада наши общественици, спортисти, музиканти, изобретатели, учени и хора с каузи, които променят и до днес живота ни. Такива хора са за пример. "Стандарт" избра да представи десет от тези наши сънародници, които не просто прославят България по света, но и ни карат да се гордеем, че носим една кръв.
1. Виртуозът Васко Василев
Вероятно няма българин, който не изпитва гордост, когато стане въпрос за световноизвестния наш цигулар Васко Василев. Той става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера - Лондон през 1994 г. Свирил е на концерти в 40 страни. Преподавал е в Лондон и Валенсия. Излизал е на една сцена със световноизвестни изпълнители като Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго. Свири с цигулка „Амати“ на около 305 г., като в света има само десет такива. През октомври 2016 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен от президента Росен Плевнелиев. При получаването на отличието Василев казва: „Аз имам много други награди, но за мен наградата „Кирил и Методий“ е най-хубавата, защото е българска“.
2. Математикът проф. Николай Витанов
Професор Николай Витанов може да ви е познат от брифингите за пандемията през 2020 г., но той е изтъкнат математик и физик. Професор, доктор на математическите науки (ВАК), доктор на естествените на науки (университет Байройт, Бавария, Германия), доктор по физика (ВАК). Николай К. Витанов е удостоен с Първа награда на Съюза на учените в България за най-добри научни постижения през 2007 и 2017 г. През 2021 г. е избран за най-любим български учен в първото издание на поредицата „Любимците на България“ на БНТ. Той е и сред 52-мата учени от БАН, които са сред най-добрите в света, според класацията на Станфордския университет.
3. Артистът Христо Явашев
Христо Явашев, известен като Кристо, е американски скулптор, художник и авангардист от български произход, прославил се заедно със съпругата си Жан-Клод дьо Гийебон с оригиналните пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. През годините в България много се спекулира на тема защо Христо не говори на български. На пресконференция в Ню Йорк, когато френски журналист задава въпрос на френски към Жан-Клод, Христо заявява: „Аз съм българин, Жан-Клод е французойка, но Ню Йорк е нашето място и ние сме взели решение да говорим само на английски, което е широко известно, и няма да отговаряме на родните си езици“. Друг журналист споделя, че когато го заговорил на български, Кристо го прекъснал с думите, че не е редно, тъй като Жан-Клод не разбира този език. Същевременно при работа с българи по проекти той говори на родния им език.
4. Изобретателят Асен Йорданов
Той е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име. По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта като доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), който завършва през лятото на 1915 г. През 50-те години на XX в. Йорданов работи в САЩ върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.
5. Писателката Юлия Кръстева
Юлия Кръстева е френско-българска изследователка – психоаналитик, лингвист, семиотик, философ, както и видна феминистка. Работата й заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературната критика. Тя е и известна писателка, като част от романите й имат за тема България и Балканите. През декември 2004 г. в норвежкия град Берн става първата носителка на новоучредената международна награда в памет на Лудвиг Холберг, норвежко-датски писател, за принос в граничните области между език, култура и литература, както и към теорията на феминизма. Доктор хонорис кауза е на Харвардския университет в САЩ.
6. Инженерът Петър Петров
Петър Петров е български инженер, завършил в Германия. Живее в чужбина след дипломирането си и взема участие в различни проекти. Установява се в Хънтсвил, Алабама, в САЩ, участва в космически и военни проекти и става известен като американски изобретател. През 1963 г. взима участие в проекта на нова ракета към Сатурн за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, както и множество други апарати и авторски методи. Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.
7. Физикът Георги Наджаков
Георги Стефанов Наджаков е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец, автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име. Признато му е откритието на фотоелектретите, което представлява откритие № 1 на български учен. То е патентовано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 г. ИНРА продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.
8. Пилотът Райна Касабова
Райна Василева Каса̀бова е българска милосърдна сестра и първата жена в света, участвала в боен полет. По време на Балканската война служи като доброволка-самарянка в Първа полева подвижна болница край Одрин. На 30 октомври 1912 г. лети като пилот наблюдател със самолет „Воазен“ над Одрин с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Излитат от Мустафа паша, като полетът им продължава 43 минути. От самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Почива в София на 25 май 1969 г.
9. Изследователят проф. Димитър Чернев
Димитър Иванов Чернев е български учен (БАН), американски професор, изобретател. През 50-те години на XX в. Пристига в САЩ и намира работа в телевизионната компания CBS. Работи в Стамфорд, Кънетикът, при бъдещия нобелов лауреат д-р Денис Габор в лаборатория за изследване и внедряване на технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението. Заедно с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонната компакт-касета, която им донася голяма популярност. Изобретява катодната тръба (кинескопа), системата за запис и пренос на оптичен образ с дължина на вълната 3/10 от микрона. Има над 60 патента, регистрирани в САЩ, Европа, Япония, Австралия. Вече на възраст, възстановява българското си гражданство (2010). Сътрудничи с български учени, участва в български научни прояви и проекти. Той е почетен заместник-председател на Института по приложна минерология към БАН. Умира на 5 септември 2012 г. в Бостън, САЩ.
10. Певицата Райна Кабаиванска
Райна Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя е кавалер на Ордена на Италия, пет пъти най-популярна личност на Италия и два пъти музикант на годината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
