- Г-н Ягодин, в ход е изпълнението на гаранционната инициатива по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Приключи ли вече изборът на банки партньори?
- По план до няколко дни трябва да бъдат подписани споразуменията с последните две банки, партниращи на дъщерното ни дружество "Национален гаранционен фонд" в тази инициатива. С тях броят на участващите в гаранционната схема банки достига 14. Всички фирми - бенефициенти по мерки 121, 122 и 123 на ПРСР, могат да получат повече информация за участващите в схемата банки, както и за конкретните условия за финансиране на техните проекти на сайта ни - bbr.bg.
По-важното е, че с тази инициатива беше решен ефективно един от основните проблеми, водещи до слабото усвояване на европейските средства в земеделието - липсата на достатъчно обезпечение. Настоящата схема осигурява механизъм за гарантиране от страна на държавата на до 80% от размера на кредитите за реализация на одобрени проекти по програмата с общ капацитет над 1,3 млрд. лв. Тази сума е напълно достатъчна за реализация на всички одобрени досега проекти.
- Ще успее ли гаранционният фонд да подпомогне усвояването на парите по ПРСР? Колко гаранции по кредити на земеделци са отпуснати досега?
- Както споменах, изпълняваната от НГФ гаранционна програма успя да реши един от основните проблеми за по-активното усвояване на еврофондовете - липса или недостатъчност на обезпечението, търсено от банките при финансиране на проекти по ПРСР. Факт е, че не винаги предлаганото от бенефициентите обезпечение отговаря на изискванията на търговските банки.
По ред причини те избягват да приемат за обезпечение имоти в селските райони, а земеделските стопани обикновено имат само такова. Именно тук е най-голямата полза от гаранционната инициатива - прави проектите "банкируеми" и на практика дава достъп на малките селскостопански производители до европейско финансиране. Има и друга полза - екипът на ББР натрупа полезен опит в нещо ново за целия ЕС. Логично е този опит да бъде използван и през следващия програмен период, този път и по отношение на други оперативни програми. Конкретно на въпроса ви за издадените вече гаранции - до момента са отпуснати близо 60 млн. лв. нови кредити с гаранция от НГФ.
- Поехте ръководството на ББР в началото на 2011 г. и заявихте намерения за пълно преструктуриране и модернизиране на банката. Успяхте ли?
- Ако се съди по докладите на външни регулатори и оценители, сред които БНБ, KPMG и Fitch Ratings, оценката за свършеното е положителна. Още през 2011 г. приключихме с институционалното преструктуриране на ББР. Въведохме нова, хоризонтално базирана организационна структура - малко на брой управленски нива с ясно разграничение на функционалните им отговорности. В допълнение осъвременихме системите за управление на риска, основна модернизация претърпя и ИТ инфраструктурата на банката.
Сериозно внимание обърнахме и на качеството на кредитния портфейл. До края на 2012 г. "покрихме" с провизии всички кредити с влошено качество, генерирани в годините преди икономическата криза. Тук е важно да отбележим, че разходите за това неизбежно действие бяха поети изцяло от текущия резултат на банката, т. е. собственият капитал беше съхранен. Всичко това способства за запазването на кредитния рейтинг на банката - "ВВВ" по Fitch Ratings. Към момента ББР е една от малкото местни банки с присъден рейтинг на инвестиционно ниво.
- Когато поехте управлението на банката, вие обявихте амбициозна програма, включваща активизиране на директно отпусканите от ББР фирмени кредити. Доколко изпълнихте целите си?
- В рамките на разглеждания период собственият кредитен портфейл на ББР нарасна от 403 млн. лв. (декември 2010 г.) до 627 млн. лв. (юли 2013 г.), което е ръст от 56%. Всички нови кредити са с добро качество и се обслужват редовно. Доколкото ни позволяваше пазарът, започнахме да пренасочваме кредитната дейност на ББР към основната фокус група - малките и средните предприятия.
За популяризиране на банката организирахме рекламни кампании, създадохме платформа за кандидатстване за кредит през интернет, подписахме рамкови споразумения с 28 браншови организации. Значително бяха облекчени и процедурите за кандидатстване за нови кредити, като беше премахната излишната бюрокрация. Това ни позволи да разглеждаме и одобряваме бизнес проекти в рамките на 15-20 дни, което на свой ред доведе до отпускането на значително по-голям брой нови кредити. Ако към края на 2010 г. групата ББР има предоставени 225 бизнес кредита при среден размер на кредит 1,8 млн. лв., то към днешна дата заемите вече са 607 при среден размер 1 млн. лв.
- Много се говори за подкрепа на най-малките фирми, каквито са повечето компании в България. Възнамерява ли ББР да провежда специална политика към този сектор?
- Законът за ББР предполага провеждане на специална политика спрямо сектора на най-малките фирми. За тази цел през 2011 г. стартира дейността си дъщерната ни компания Микрофинансираща институция (МФИ) "Джобс". Очевидно необходимостта от подобна структура е голяма и за кратък период дружеството се наложи на пазара. Чрез МФИ се стремим да предлагаме заемни продукти за най-малките фирми на добра цена и при достъпни изисквания за обезпеченост. Дружеството вече е раздало над 300 кредити и лизинги, като потенциалът му все още е в процес на разгръщане. За целта МФИ разкри шест офиса извън София, а при добри резултати броят на офисите ще нарасне още.
- Как се развива проектът за финансиране от Катар за отглеждане на агнета?
- Както знаете, "Катар Холдинг" направи депозит от 50 млн. щатски долара в ББР. От предоставянето на депозита през септември 2012 г. той се подновява на тримесечна база при стандартните за паричния пазар условия. До момента тези средства не са обвързани с конкретни проекти, по-скоро депозитът може да бъде приеман като доказателство за интереса на емирство Катар към бизнес с България. Разговори по конкретни проекти се водят от съответните министерства, включително и по износа на агнета. Това, което ББР има възможност да осигури, е ноу-хау от чисто банков характер.
- В началото на мандата си правителството на Орешарски съобщи, че в ББР ще се налеят 1,5 млрд. лв. за финансиране на малки и средни компании. Преди ден обаче вицепремиерът Даниела Бобева каза, че на банката няма да се прави допълнителна капитализация. На какво се дължи промяната в позицията? Има ли банката достатъчно пари да отпуска фирмени кредити?
- Към настоящия момент ББР е в много добро финансово състояние, което осигурява стабилна основа за по-нататъшното разгръщане на дейността й. Банката разполага с немалък капитал, покрила е свързаните с икономическата криза негативи и е изградила административен капацитет за по-нататъшен ускорен ръст. Според мен именно това е оценено в дискусията да има или не допълнителна капитализация на банката. Личното ми мнение е, че първите крачки от предвиденото рязко активизиране на ББР могат да бъдат подсигурени с вътрешни ресурси. По- нататък и по преценка на правителството процесът може да бъде катализиран в подходяща пропорция с капитал и привлечени външни средства. Фактът, че държавата разполага със собствена банка в добро финансово състояние, създава необходимите предпоставки за стартиране на стимулиращи икономиката програми, без да бъде натоварван бюджета в началото.
- Какво трябва да се промени в дейността на ББР, за да може в по-висока степен да изпълнява ролята си на банка за развитие?
- Вярно е, че до момента ББР се развиваше по- скоро като ефективно работеща търговска банка с частично застъпени функции на банка за развитие - т. нар. on lending програми, в партньорство с други местни банки, гаранционни схеми за кредитиране на МСП и др. Просто такъв мандат ни беше възложен от предишния министър. Това по мое мнение е добра база, но която може да бъде надградена с нови дейности. В публичното пространство вече се загатват някои от тях. Преди всичко обаче, за да може държавната банка да изпълнява ролята на инструмент за полезна намеса в икономиката, ББР трябва да увеличи мащаба си. Сега тя е една добре работеща, но относително малка банка. Поради тази причина ефектът от дейността й върху икономиката трудно се усеща.
- Какви са прогнозите ви за развитие на българската икономика?
- Като всички мои колеги съм умерен оптимист. Все още е твърде висок системният риск в икономиката. В краткосрочен план се надявам растежът, макар и слаб, да продължи и да не се стигне до все по-често употребяваната напоследък дума рецесия. Все пак е добре да не се заблуждаваме - единственият път към растеж в средносрочен и дългосрочен план е базиран на ефективни инвестиции. За съжаление към днешна дата няма особено желание от страна на бизнеса за нови вложения. Това е факт, въпреки стремежа на банките да предлагат все по-добри условия за нови кредити не само що се касае до лихвите. Всъщност лихвите вече са на предкризисните нива. Това означава едно - банките имат ресурс и са готови да го продават на добра цена. Това, което спира интереса към нови кредити, са прекомерната предпазливост на фирмите от нови инвестиции и нежеланието на банките да поемат твърде голям риск. Ето тук пък е ролята на ББР - чрез подходящи форми на споделяне на кредитния риск държавната банка може да подтикне вложенията в икономиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
