Растежът от 3% е благодарение на износа и добрата работа на компаниите
Стоян Ставрев бе избран в Управителния съвет на КРИБ на последното общо събрание на организацията през януари. Той работи в областта на консултантския бизнес, институционалното изграждане и стратегическо планиране повече от 15 години. През 2007 г. основава "Българска консултантска организация" ЕООД. Компанията предоставя консултантски услуги в областта на регионалното развитие, стратегическото планиране и програмиране, оценката на проекти и програми, свързани с управлението на средства от ЕС и подобряването на капацитета на публичните организации.
Възможността за обжалване актовете на администрацията е голяма стъпка напред
ОП "Конкурентоспособност" бележи голям напредък
В новите оперативни програми се подценява ролята на консултантите
- Господин Ставрев, отчетеният 3% ръст на БВП през 2015 г. на какво се дължи в по-голяма степен - на действително оживление на икономиката или на ускорено усвояване на евросредства?
- Моето мнение като консултант, който работи с евросредства и подпомага компаниите и администрацията в процеса на усвояването им, е, че еврофондовете са важни, но в никакъв случай не могат да генерират такъв растеж, какъвто отчита статистиката. Гледайки данните за увеличения износ от м. г., смятам, че основната причина е по-добрата работа на бизнеса и по-добре ориентираната ни икономика към износ. Действително, в края на предишния период се усвоиха значителни евросредства, но те са един минимален процент, който няма как да доведе до този ръст на БВП. Този растеж обаче не е толкова висок, колкото ни се иска. Нашата икономика е в процес на развитие и е зависима от външните фактори - руското ембарго оказва своето влияние, бежанската криза - също. От друга страна, в тази ситуация имаме шанс да реализираме някои ползи - тази година например имаме прогнози за увеличен туристически поток в страната, макар че това не бива да ни радва, защото проблемите при съседите винаги рефлектират и върху нас. По отношение на бежанската криза, слава Богу, до момента сме заобиколени от големия поток. Но ако изпаднем в тази ситуация, въпросът е дали може да намерим качествена работна ръка, която може да бъде въвлечена да остане в България. Сложен въпрос, за който трябва държавна политика съвместно с бизнеса и да се опитаме да бъдем рационални в тази ситуация. Другите държави провеждат такава целенасочена политика да задържат добрите кадри от Близкия изток.
- Как ще коментирате спирането на обществени поръчки? Отразява ли се това на усвояването на средства от еврофондовете и на бизнес средата?
- Процесът на усвояване на публични средства, независимо дали са от ЕС или от националния бюджет, трябва да бъде прозрачен и без никакво съмнение за всички в обществото. Относно това, че бяха спрени поръчки със средства от ЕС, мисля, че има достатъчно време до края на сегашния програмен период те да бъдат пуснати отново и това да не повлияе на усвояемостта и на реализацията на целите на тези обществени поръчки. Разбира се, бизнесът има нужда от стабилност и гледаме на това като на извънредни ситуации. Надяваме се пазарът да се регулира в кратко време, за да може бизнесът да продължи нормално своята работа.
- А новият закон за обществените поръчки ще даде ли нужната прозрачност и стабилност?
- КРИБ чрез един от нашите най-активни членове - Камарата на строителите в България, участва в изработването на този закон. Има опит да се опростят процедурите, но трябва да видим правилника за неговото прилагане и как ще бъде прилаган законът на практика. Защото в България проблемът не е в качеството на законите, а в начина, по който те се прилагат. Много положително е, че се прави опит за постигане на по-голяма обективност в оценката на офертите на участниците. Детайлизирани са процедурите за участие, което дава по-голяма яснота. Отделно новият закон за европейските средства, който бе разработен от вицепремиера Томислав Дончев, дава възможност на всички бенефициенти да обжалват актовете на администрацията пред съда. Това за засегнатите от финансовите корекции лица - да обжалват по съдебен ред - е голяма стъпка напред и ще помогне за изграждане на доверие в администрацията.
- А как гледате на електронизацията на процеса на участие в обществените поръчки?
- Подкрепяме го, защото отново е стъпка напред за премахване на субективизма. Единственият проблем е, ако системата се пренатовари при много желаещи.
- Как ще коментирате твърденията, че има картел в обществените поръчки - едни и същи фирми печелят в 90% от случаите?
- Има си институции, които трябва да се произнесат за картелите. Но, обективно погледнато, има фирми, които са изградили своя капацитет - големи, доказани фирми, които работят добре, и е нормално те да печелят обществени поръчки. Друг е въпросът доколко други големи фирми и конкуренти, които предлагат същото качество, могат да влязат на пазара. За това трябва да се направи сериозен анализ.
- Как оценявате старта на новите оперативни програми, които ще се изпълняват до 2020 г.?
- Нашите очаквания са администрацията да си е научила уроците от стария програмен период, да работи с по-бързи срокове и да не допускаме същите грешки. Вече сме 2016 г. и на мен лично ми се искаше някои от програмите да са стартирали по-рано. Заслужава да се отбележи, че голям напредък в сравнение със стария период отбелязва ОП "Конкурентоспособност". Знаете колко критики имаше към нея и особено в последната година, когато бяха спрени процедури. Сега тази програма набира скорост, няколко процедури вече стартираха, следващия месец ще се набират предложения за нови.
Строителният бизнес с нетърпение очаква да стартират новите схеми по ОП "Регионалното развитие", която, благодарение на професионалния екип, изграден от министър Лиляна Павлова, се справи със задачите си в предишния програмен период. Сега там фокусът е насочен към общините, които трябва да подготвят своите инвестиционни програми. Голям е интересът към ОП "Околна среда", където пък фокусът е водният сектор. В момента държавата избира изпълнители, които да направят предпроектните проучвания, въз основа на които да започне изграждането на ВиК мрежи и пречиствателни станции. За нас е голям плюс, че вече има ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", което е в пряка връзка с развитието на нашата икономика. В момента МОН прави обсъждания по въпроса за изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, където научните институти да изградят големи научни инфраструктури, в които да бъдат инвестирани неколкостотин милиона лева за оборудване и строителство на лабораторни комплекси. Целта е бизнесът и науката да се срещнат и да работят заедно.
В новия програмен период обаче има подценяване на ролята на консултантите в оказване на подкрепа за бенефициентите. В новите оперативни програми до голяма степен са изключени средствата за предоставяне на експертна помощ. Смятам, че в България бенефициентите все още не са постигнали това ниво на капацитет, за да могат сами да пишат добри проекти. Освен това до голяма степен държавата страда и от липсата на добри икономически анализи по сектори.
- Твърди се, че след 2020 г. вече няма да има финансиране от еврофондове в този вид. Какво предстои?
- 2020 г. е далече, за да се каже каква ще бъде политиката на ЕС след това. Но тенденцията е да се преминава към финансови инструменти, какъвто е Фондът на фондовете, който ще заработи т.г. в България. Много по-малко ще бъде безвъзмездното финансиране. Така че получателите на средства ще имат много по-активна роля. Бизнесът ще трябва да инвестира свои пари в по-голяма степен, но пък плюсът е, че с тези финансови средства ще имаме достъп до евтин финансов ресурс. Хубавите и стабилни бизнес идеи не трябва да се притесняват дали ще намерят своята реализация. Да, някои проекти няма да се случат и това са тези, които разчитат на грантове.
- Колко по-евтино се очаква да е финансирането чрез Фонда на фондовете? Защото в момента търговските банки доста свалят лихвите по кредитите.
- При всички положения лихвите чрез финансовите инструменти трябва да бъдат под тези на търговските банки, за да бъде по-атрактивен за бизнеса.
- Как ще коментирате призива на премиера бизнесът да не разчита на евросредствата, а да инвестира?
- Смятам, че бизнесът инвестира, и това показва ръстът на БВП. Разбира се, че фирмите разчитат на всички инструменти, които съществуват. Разчитаме обаче и правителството да поддържа макроикономическата стабилност и да има политическа стабилност, за да привличаме и външни инвестиции. Защото по отношение на външните инвестиции изоставаме от другите европейски страни. Държавата трябва и да работи за подкрепа на стартиращите малки предприятия и на младите хора с предприемачески дух да създават иновативни компании, с които да се опитват да излизат на чуждия пазар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
