Глобалната криза е чудесна предпоставка да се изяснят нещата защо в икономическата система се наблюдават неблагополучия и как това може да се промени. С тази цел финансовата компания Deloitte е провела изследване сред най-големите международни банки, за да разбере дали те признават част от вината си за структурните сътресения под влияние на системната криза през 2008 година.
41 топмениджъри са били помолени да отговорят на следните въпроси:
1. Коя е главната причина, довела до икономическата криза? Доколко голяма е ролята на лошата корпоративна култура в проблемите, проявени по време на кризата?
2. Премахнати ли са тези проблеми?
3. Какво е нужно да се предприеме за справяне с останалите проблеми?
65% от анкетираните са отговорили, че в банките има проблем с етиката. Само половината от тях обаче са признали, че корпоративната култура в тяхната собствена банка също куца.
Три четвърти от разпитаните смятат, че причината за лошото поведение на банкерите са огромните премии и бонуси, които те са получавали за увеличаването на икономическите показатели. Само четвърт от тях мислят, че този проблем е характерен и за тяхната собствена банка.
Когато финансистите били попитани как да поправят тази ситуация, те дали парадоксален отговор. Макар и кризата да предизвиква проблеми в банките, бизнесмените смятат, че правителството е задължено да се заеме с корпоративната култура.
Чиновниците трябва да измислят балансирана система за стимули и наказания, която да държи под контрол дори и най-алчните бизнесмени.
Познатата система на "тоягата и моркова" няма да проработи, смята професорът по математика от Единбургския университет "Хериот- Ватт" Тим Джонсън.
Желанието да получиш морков от банкерите ще преобладава над страха да бъдеш бит с тояга. Затова да се мисли над методи за определяне на възнаграждение за финансистите и да се измислят сурови наказания за нарушителите е безполезно.
Според Джонсън проблемът се състои в това, че в модел за подражание на повечето съвременни служители на банките се превръща главният герой от филма "Уолстрийт" Гордън Геко, действал на принципа "печалба на всяка цена и по дяволите морала".
Да поправят тази ситуация могат само самите финансови учреждения. Затова те трябва да повишат културното равнище на своите работници и да поощрят четенето на такива книги и гледането на такива филми, в които е представена алтернативна гледна точка за търговията. Специално за манипулаторите на ставката LIBOR и любителите на прането на пари чрез чуждестранни филиали Джонсън е подбрал няколко полезни произведения.
"Името на розата". Действието на знаменития роман на италианския историк и медиевист Умберто Еко се развива в началото на XIV век в Италия. На двамата монаси Уилям от Баскервил и неговия млад спътник Адсон се налага да разследват убийства в Бенедиктинския манастир. Покрай изключително завъртяния сюжет и неочаквания край в книгата има смисъл, която е добре да се запомни от финансистите: при всички действия процесът на изучаване е много по-важен от резултата.
"Десетте заповеди". Това е тв сериал на най-известния полски режисьор Кшищоф Кешловски, който разказва за самотния баща Кшищоф и неговия 12-годишен син Павел. Един ден Павел се канел да се попързаля с кънки върху замръзналото езеро. Кшищоф бързо създал програма, която показвала дали ледът може да издържи теглото на детето. Програмата сгрешила и Павел заедно със своите приятели потънал в езерото. Според Джонсън тази притча трябва да напомня на банкерите, че в живота винаги се случват неочаквани неща и не си струва изцяло да се доверяваме на компютърното моделиране.
"Краят на парада". Поредицата от четири книги на Форд Мадокс Форд, написана през 20-те години на миналия век, неотдавна бе екранизирана от BBC. Историята за блестящата статистика на правителството на Кристофър Тетжънс има за цел да напомни на финансистите, че между целесъобразността и достойното поведение винаги трябва да се избира последното. Като последен представител на торите, Тетжънс не изоставя своята лекомислена жена, която му е изневерила, въпреки любовта си към суфражетката Валентина Ваноп.
"Венецианският търговец" на Уилям Шекспир си струва да се приеме като наръчник за образа на съвременния манипулатор на банковия свят, смята проф. Джонсън.
Прието е една от най-известните пиеси на Шекспир да се тълкува като история за алчността с ярко изразени антисемитски елементи. Джонсън предлага тя да се разгледа като история за справедливостта. Според него правосъдието е главна тема в цялата пиеса и стига своята кулминация по време на сцената в съда, където алчният лихвар Шейлок е наказан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
