Багер изгреба светилище от праисторията

Работниците не съобщили, че излизат артефакти, кметове се оправдават, че борят безводието

Багер изгреба светилище от праисторията | StandartNews.com
  • Строежът на кладенци до археологическия обект не е съгласуван с министерството на културата
  • Работниците не съобщили, че излизат артефакти, кметове се оправдават, че борят безводието

 

Скандал с разрушено светилище разтърси археолози и историци и от Асеновград рикошира до София. Селищната могила край асеновградското село Долнослав, която крие останки от цивилизация, живяла 7000 г. преди Христа, е била разрушена при изграждането на нови кладенци за питейна вода. Могилата е един от най-значимите паметници по нашите земи от праисторията. Проучвана е през 80-те години на миналия век и е паметник от национално значение. Записана е на Археологическата карта на България и е в режим на отбрана "А", което значи, че в региона не може да се строи и не може да се разкопава на дълбочина, по-голяма от 30 см.

На мястото обаче започва да се изпълнява проект, който е общ на Община Асеновград и ВиК-Пловдив. През септември в непосредствена близост до енеолитното светилище започват да се правят каптажи за нови кладенци с питейна вода, които да разрешат дългогодишните проблеми на близките села с безводието.

Работниците копаят с багер и изравят артефакти - голям брой керамични фрагменти, както и атропоморфна фигура. Независимо от това, сигнал към институциите - Историческия музей в Асеновград или Археологическия музей в Пловдив, не е подаден. Алармата бият граждани, които сигнализират в полицията в Асеновград. Униформените са потърсили археоложката Росица Миткова, за да даде точните координати на обекта. Миткова пък е уведомила шефа на РАМ-Пловдив доцент Костадин Кисьов. Музеят е изискал от Министерство на културата да образува специална комисия, която да провери археологическия монумент, пише TrafficNews.bg.

Проверката показва, че законът е нарушен, защото проектът не е съгласуван с Министерството на културата и институциите не са уведомени за строителните работи.

"Не е правилно, че е копано в зоната на могилата. Изкопите са правени на 25-30 метра и по този начин е наранена периферията на археологическия монумент. Не е спазен режимът за запазване. Нарушена е и друга точка от Закона за културното наследство - работниците е трябвало незабавно да алармират институциите - музеите в Асеновград или Пловдив, че са изкопали фрагменти от керамика и други артефакти", коментира археологът Росица Миткова. Според доклада й, констатирано е нарушение в южната периферия на могилата. В югоизточната част на терена със земекопна техника е направен изкоп с ширина над 10 м и дълбочина над 2 м, при което са нарушени културните напластявания. В изкопа има останки от стени на праисторически постройки - опалени мазилки, фрагменти от замазки на пещи и голямо количество керамични фрагменти от Късния халколит. Открити са и 5 фрагмента тънкостенна керамика с останки от бяла боя от ранния неолит, както и цилиндрична керамична антропоморфна фигура от късния халколит.

"Това, което установихме с колегите от министерство на културата и с представители на полицията от Пловдив е, че са извършени

много сериозни нарушения. Така много голяма част от източната част на могилата е буквално изгребана", заяви Елена Божинова, член на комисията, извършила проверка край Долнослав.

По думите й, безвъзвратно са отнети пластове, които носят информация за каменно-медната и новокаменната епоха.

"По най-жесток и варварски начин унищожават културното наследство не само на България, на цяла Европа, на целия свят. Защото обекти от такъв тип на пръсти се броят", категорична е Миткова.

Според кмета на село Червен Атанас Игнатов въпросната могила е обрасла в тръни и не е докосната. Управниците на селата Долнослав и Червен твърдят, че терените до могилата са били частна собственост, а община Асеновград ги е изкупила, информира БНТ. Направени са и проучвания от страна на ВиК, които са посочили конкретно място за новите каптажи за питейна вода.

"Категорично е копано в могилата. И не само периферията, навлезли са в самата нея", опонира Александър Илиев, общественик от село Червен.

Кметът на Асеновград Христо Грудев също коментира скандала с разрушената праисторическа могила до село Долнослав. От изявлението му става ясно, че "процедурата е продължила месеци наред и никой от запознатите археолози не е съобщил, че на това място съществува археологическа ценност". Пред сайта plovdivnow.bg Грудев казва: "Уверявам Ви, че сме на страната на хората и ще съдействаме на институциите казусът да бъде разрешен по най-добрия начин. Важно е да подчертаем, че нашето желание е едновременно да се съхрани културно-историческото ни наследство, но и да бъде осигурена питейна вода за нормален живот в съвременни условия на жителите на общината от петте села - Червен, Искра, Долнослав, Горнослав и Леново. Населението в тях наброява няколко хиляди души. И ако този проект бъде спрян, проблемът с липсата на достатъчно водоподаване не само ще остане, но с годините ще се задълбочи. Смятам, че не е редно в XXI век все още да съществуват населени места, в които да се стига до воден режим през по-сухите месеци от годината и то в района на най-големия необластен град в България. Затова ще направим всичко в законоустановените норми проектът да продължи и в същото време да се запази архитектурното ни наследство. В заключение: Считам, че е недопустимо проблемът да се политизира и да се превръща в повод за въвличане на общината в политически скандали".

"Регионалният инспекторат за опазване на културното наследство ще предприеме административно-наказателно производство по случая спрямо установения извършител", пишат в своя позиция от ведомството.

 

Могилата крие една от най-старите цивилизации

Изящна керамика, останки от пещи и жилища на 7000 години - това са част от богатствата, които крие разрушената могила край Долнослав.

"Там е едно от най-старите портретни изображения, намерени на Стария континент", казва Росица Миткова от фонд "Праистория" на Регионалния археологически музей в Пловдив.

"От тези селища - Мулдава, Долнослав - започва всъщност развитието на една от най-старите цивилизации на европейския континент", казва Миткова.

Разкопаната могила е от късната каменно-медна епоха, а в нейната основа има селище от края на седмото - началото на шестото хилядолетие преди Христа.

Обектът е проучен от Ана Радунчева от Археологическия институт при БАН и от Бистра Колева от Археологическия музей в Пловдив, които правят разкопки там от 1983 до 1991 г. Те определят обекта като "култов комплекс". Проучени са основите на 35 сгради от късния халколит, а част от тях се определят като храмови постройки. Разкрити са елементи от архитектурната им декорация, както и над 4500 предмета, свързани с бита на обитателите и ритуалните практики през късния халколит. Дългогодишните изледвания разкриват, че това е единственият култов център от втората половина на IV хил. пр. Хр. в Европа и Мала Азия. Храмовете са изградени от плет и глина и всеки има твърде необичаен план. Досега са проучени 27 храма и повече от 30 глинени олтари с различна форма и размери. Олтарите и подовете на храмовете са изпъстрени с многоцветни рисунки на животни, птици и риби. Различават се елени, лебеди, прилепи и кучета. Очевидно храмовете са посветени на различни божества.

Сред намерените стотици идоли най-многобройни са човешките фигурки, чиито лица са изобразени без особени подробности. Според учените тези глави принадлежат на жреци и вождове, които вероятно са били обожествявани приживе или след смъртта им. Много от култовите фигурки са необичайно деформирани, дори уродливи.

Изследванията на вярванията на праисторическите хора е една от най-интересните теми в археологията. Отсъства писменост, която да опише обредите в чест на боговете и ролята на жреците в обществото. Затова откриването светилище, още повече на култов комплекс, се превръща в събитие за археологическата наука.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай