От газоразпределителния център край Варна ще има само ползи, категоричен е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров
- "Шарли" ли сте, акад. Воденичаров? Какво се промени в света след терористичния акт срещу френското сатирично списание?
- Разстрелът на невинни граждани е чудовищен акт. Той не бива да е средство за възмездие. Категорично се противопоставям на такива зверства. Вярвам, че всички нормални хора са срещу това, въпреки нашите различни религиозни разбирания, за да спрем фанатиците и човекомразците. Ако сега не го направим, утре ще бъде късно. Трагедията с "Шарли Ебдо" отново поставя на главно място въпроса с взаимното разбиране и след това - с толерантността. Трябва да проявяваме мъдрост, когато реагираме. Разбира се, вида на реакцията е свързана с културата на отделните личности. Разпалването на религиозните страсти не е в полза на хората, които искат да живеят в хармония и разбирателство помежду си и да градят едно проспериращо общество.
- След изминалата 2014 година на тотално разединение, сриване на авторитети, протести, задкулисие и избори, постигна ли България стабилността, която търсеше?
- Мисля, че сме далеч от една политическа и икономическа стабилност в страната. Натрупаните проблеми и неразбирателства се нуждаят от предприемането на решителни действия и строги мерки.
- Помъдряха ли политиците?
- Някои от тях разбраха, че липсата на толерантност и уважение към другия не са доброто средство за постигането на една спокойна политическа обстановка и позволяване на реализирането на техните идеи.
- Каква е оценката ви за коалицията, която излъчи кабинета "Борисов"? Стабилна ли е? Какво бъдеще виждате пред нея?
- Постигна се една интересна форма на пълзящо в различни посоки коалиционно разбирателство в дадени области. В тази си форма тази коалиция няма да е успешна, ако не се постигне в кратко време съгласие за същността и вида на неотложните мерки в областта на стопанския живот и социалната област.
- Като учен и общественик какъв съвет бихте дали на премиера Борисов, за да изкара пълния си мандат?
- Да продължи без отклонение подхода за намирането на съюзници и съмишленици при реализирането на програмите за стабилизирането на страната и обществото, без да обръща внимание на натрупани проблеми в миналото.
- Създаденият по ваша инициатива академичен и индустриален клуб "Добри Желязков - Фабрикаджията" постигна още в кампанията за вота на 5 октомври 2014 г. съгласие с ГЕРБ да консултира с експертния си потенциал новото управление. Търсят ли министрите помощта на учените и индустриалците и за какво?
- БАН е не само националният изследователски и духовен център на страната. Той е и националният експертен център. Радваме се, че правителството се обръща към нас и колегите от академичния и индустриален клуб за решаването на някой проблеми. В скоро време ще бъдат формулирани целият спектър от този вид дейности. Досега сме постигнали съгласие за съвместна работа с Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, Министерството на туризма.
- Преди парламентарните избори "Стандарт" и БАН организираха 4 SOS дебата и постигнаха съгласие между учени, бизнес и политици по най-наболелите проблеми в енергетиката, образованието, туризма и здравеопазването. Виждате ли воля постигнатият консенсус да се реализира в управленски решения?
- Форумите, които организирахме съвместно със "Стандарт", са отличен пример как трябва в дълбочина да се търсят решенията на най-важните за обществото и държавата ни проблеми. Гордея се, че някои от взетите по време на тези дебати решения са вече реализирани. А именно - създадено бе Министерство на туризма, вече се говори, че цената на тока не трябва да е социален инструмент. В областта на образованието се връща темата за професионалното образование и промяната на финансирането на висшето образование и др.
- В тази връзка каква е оценката ви за работата на просветния министър Тодор Танев?
- Според мен министър Танев е един амбициозен човек, който иска да направи нужните промени в областта на средното и висшето образование.
- Смятате ли, че правителството ще успее да проведе отлаганите болезнени реформи в здравеопазването, образованието, съдебната реформа?
- Вижда се желание за предприемане на стъпки към решаването на проблемите, но без една широка обществена подкрепа едва ли ще се стигне до положителни резултати. Затова заедно със "Стандарт" и ще продължим дебатите, с които да предлагаме успешни формули за реформи.
- На база анализите на БАН какви действия според вас трябва да предприеме кабинетът по казуса "Южен поток"? Как ще коментирате идеята за строеж на газов хъб?
- Стремежът на правителството да се създаде газоразпределителен център около Варна трябва да бъде подкрепян и насърчаван. От това страната ще има само ползи в бъдеще.
- Вчера приключи процедурата за избор на член-кореспонденти на БАН. С какво се отличават избраните учени тази година?
- На конкурса се явиха изключително силни участници в различните научни направления. Ограничението на местата не позволи да привлечем в академията много заслужили учени със силно гражданско присъствие.
- Какви промени трябва да има в Закона за академичния състав, за да се ограничи възможността всеки университет да произвежда професори дори и без да отговарят на критериите?
- Според мен трябва да се въведат задължителни национални критерии за професори, които искат да бъдат признати в страната, и орган или институция, която да контролира дали критериите се спазват.
- С какъв бюджет разполага БАН за 2014 г. и за какво ще ви стигне той?
- Бюджетът за тази година е намален с около пет милиона и половина спрямо държавната субсидия от преходната година. Това ще затрудни силно работата в академията и не ще ни позволи пълноценно да изпълним ангажиментите си като национална институция.
- През 2014 г. БАН чества 145-годишнината си. Според вас запозната ли е българската общественост с дейността и постиженията на БАН през този дълъг период от време?
- През тези 145 г. с дейността си БАН е допринасяла за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ и е била един от основните двигатели и участници в развитието на България. Много са нейните постижения, признати както у нас, така и в чужбина. За съжаление не всички са широко популяризирани и не са достатъчно известни на нашата общественост. В това отношение има какво още да се направи. Конкретно през изминалата година направихме филм за БАН, организирахме редица изложби и т.н. Полагаме усилия да представим пред широката общественост нашата дейност и постижения в по-голяма пълнота.
- През 2014 г. предложихте един документ "Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България". Защо?
- Този документ представя вижданията на учени от БАН за обхвата и съдържанието на възможни основни национални цели. Ние трябва да имаме съгласие върху стратегически цели за обществото и държавата за период от 20-30 г., които да се следват от управляващите, независимо кои са те! Ако нямаме ясни цели, ще се лутаме без посока.
- Докъде стигнахте с изграждането на мрежата от регионални академични центрове?
- Тези центрове се оказаха една удачна форма за обединяване на усилията на научните институти, университетите, частния бизнес и общините в съответните региони за решаване на конкретни регионални проблеми. Вече са 14 на брой, като дори започнахме да разширяваме тяхната дейност и в международен план - сключихме споразумения с общини и университети от съседни държави, например Гюргево, Серес, Кавала, университета в Ниш и Тракийския университет в Одрин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
