Българският студент в Дания Борис Георгиев стана първи в света с дипломната си работа по икономика. На престижно международно състезание в САЩ младежът от университета в Орхус изпревари конкуренти от водещи американски университети. Борис е единственият студент, печелил този конкурс два пъти - миналата година бе втори.
- Как протече конкурсът, в който ти излезе първи? Ти вече си "ветеран" в него, притесни ли те нещо?
- Отидох с малко повече опит, бях малко по-спокоен. Финалът на конкурса бе във Филаделфия. Другите участници също бяха от доста реномирани американски университети - Станфорд, Бъркли и Сан Диего. Само едно от момичетата бе американка, останалите са китайки. Техните разработки също бяха доста интересни - едното момиче изчисляваше ефективността на американската икономика, другото проследяваше ефекта от въвеждането на даден закон върху брой престъпления в даден щат. Моята презентация бе с времетраене около 20 минути - това е един модел за оптимизиране на портфолиа. Тествам и две стратегии, от които едната е за инвеститори с по-голям апетит към риска, а другата - за не толкова рискови играчи.
- Как те прие журито?
- Повечето негови членове бяха американци, но имаше и хора от Индия, Китай, Великобритания, Франция, Италия. Давах си сметка, че съм единственият представител от Европа, докато другите участници са от американски университети, журито е в основата си от американци, самият конкурс е в САЩ. Имах една мисъл, че може да не се получи, но бях изненадан доста приятно.
- Ти имаш идея да работиш като консултант, започна ли вече да търсиш работа?
- Все още не, вероятно ще започна около януари. Преди това имам два изпита, както и да напиша финално магистърска дипломна работа. Но в Дания е традиционно по-добрите кандидати да си търсят работа близо година преди датата на започване. Преди началото на лятото през 2014 се надявам вече да имам някакви възможности и да преценя с кое да започна - дали с докторската степен, или първо да натрупам опит в практиката. И когато има някакъв интересен проблем, който бих искал да изследвам, да го пренеса на академично ниво.
- Ти имаш поглед върху нашата и датската образователни системи. Каква е най-съществената разлика, само размерът на инвестицията ли?
- Аз смятам, че българите са амбициозни хора, но и средата е нещо изключително важно и определящо мотивацията на човека. Трудно е един човек да се чувства мотивиран да постигне нещо, когато е заобиколен от нечестност. А и може би вечерните заведения и барове в кампусите около университетите в България са доста повече от учебните зали. Това малко или много влияе на студентите. Аз се питам защо България не се опита да инвестира примерно в един голям уебсайт, подобен на "Алея на славата" - с всички млади българи, които са постигнали нещо в дадена област. В Дания съм питал свои професори участват ли младите хора в олимпиади и състезания по различните науки. И те не могат да цитират нещо конкретно. В същото време всеки месец чета, че българчета спечелили призове в Буенос Айрес, в Китай и къде ли не още. Защо всички тези новини остават от ден до пладне? Оказването на уважение от държавата би било за тях изключително силен мотивационен фактор. Тези деца очевидно успяват със свои сили да постигнат успехи, които трябва да намират по-широк отзвук. И самите държавници може би да се вслушват в това, което младите правят, защото след 15-20 години те са на ход. Често чета, че примерно няма кой да спонсорира деца от Русе да отидат на някаква олимпиада в Банкок. Какво пречи държавата да направи някаква фондация или просто да открие сметка, в която да заделя поне 2 млн. лева на година. И те да бъдат за заплащане на разходите за участие на млади таланти в подобни прояви. Какво по-голямо щастие за една държава от това нейните деца да имат успехи по света?
- У нас е изключително актуална темата за младежката безработица, а и бизнесът често се оплаква, че младите не са достатъчно подготвени, завършвайки университета. Как стоят нещата в Дания?
- В никакъв случай не смятам, че българските университети са лоши. Но не знам доколко материалът, който се преподава, е синхронизиран с най-новите стандарти. В Дания учебниците се обновяват горе-долу всяка година, дори и невинаги да има големи промени. И се знае, че учебникът е издание 2013-а, а не 1979-а. Другото важно нещо е, че в Дания университетите поддържат много тясна връзка с бизнеса. Нашият кариерен център има за партньори сигурно поне 70 фирми, включително някои огромни компании в страната. Бизнесът казва какво иска от студентите и се създават програми, които да ги обучат, да им дадат нужните инструменти, за да могат след това директно да започнат работа. Що се отнася до младежката безработица, в Дания положението е доста по-добро от България, но и тук не е много лесно дори за датчаните да си намерят работа. Само добрите успяват да си намерят хубава и високоплатена работа. Останалите започват в по-малки локални фирми.
- Следиш ли протестите и окупацията на университетите от последните дни?
- Да, но не съм изключително добре запознат с темата. Щом има такива протести, значи има проблем. Студентите имат право да си изразят мнението и очевидно, щом не ги чуват, търсят алтернативи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
