Общество

117 години независима България. Тайни, които не знаете

На 22 септември 1908 г. Фердинанд прочита Манифеста в двора на черквата “Св. 40 мъченици”

Между 1896 и 1903 г. Европа, Балканите и България навлизат в поредица от дипломатически и икономически кризи, 
които не позволяват решителни ходове от страна на София
 

На 22-ри септември през 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд I  обявява независима България. Това става с Манифест, който князът прочита в двора на черквата "Св. 40 мъченици". В нея е отслужен и молебен за благоденствието на българската държава.

 С този акт на практика България къса окончателно последните васални връзки с Османската. империя. Макар обявяването на Независимостта да закъснява с три десетилетия, тя е естествен резултат от отзвука на Априлското въстание в Европа, Освобождението от османското владичество и обединяването на Княжество България и Източна Румелия със Съединението на 6 септември 1885 година. 

Защо България става независима 30 години след Съединението?Причините са, както икономически, така и гео-политически.

Въпреки успеха на Съединението статутът на България остава на автономно, трибутарно княжество, което няма право на свободна външна търговия.

Остават всички търговски договори, подписани от Османската империя с трети страни, голяма част, от които с неизгодни за страната клаузи.

В периода 1883-1896 г. България губи подкрепата на Русия вследствие от Режима на пълномощията на Александър Батенберг, а между 1896 и 1903 г. Европа, Балканите и България навлизат в поредица от дипломатически и икономически кризи, които не позволяват предприемането на решителни, външнополитически ходове от страна на София.

Освен това, обявяването на Независимостта би означавало нарушаване на Берлинския договор и открита вражда с всички Велики сили – нещо, което малката балканска държава не може да си позволи.

Защо князът нарушава Берлинския договор?

По време на едно от посещенията на княз Фердинанд във Виена, император Франц-Йосиф споделя за намеренията си да наруши част от заложените решения в Берлинския договор. Усетил, че това е подходящ момент, Фердинанд  предлага да координират действията си, за да имат по-силно влияние заедно.

В края на август високомерието на султан Абдул Хамид II дава основателен повод на българския княз да обяви Независимостта, без да се налага воденето на политически преговори. Причината е неуважителното отношение, което турският владетел демонстрира към официалния представител на българската държава Иван Гешов. Той е единственият дипломат, който не е поканен на тържеството за рождения ден на султана. Това се приема като знак за неравнопоставеност и обтяга и без това сложните отношения между двете страни.

Документът писан на гара Две могили

Името на  министър-председателя Александър Малинов е най-тясно свързано с написване на Манифеста, чрез който се обявява на българския народ и на света Независимостта на България. В нощта срещу 22 септември Малинов посреща княз Фердинанд на яхтата „Хан Крум“ край Русе. От там цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта. Начинът, по който изглежда документът и цялостното му оформление, са дело на живописеца професор Харалампи Тачев. Манифестът е изписан върху пергамент, върху който са положили подписите си всички членове на действащия кабинет, редом с този на Фердинанд. Скрепен е с осем кръгли восъчни печата - по един за всяко министерство и е съхраняван в сребърен тубус, украсен с пищна орнаментика. Положен е в дървено ковчеже с дърворезба, изобразяваща държавния герб и този на Кобурготската династия. 

Ролята на царица Елеонора

Между многото мъжки имена на политици, дипломати и общественици, свързани с Независимостта, ненатрапчиво, но категорично с делата си, се откроява личността на българската царица. Наричат я Елеонора Българска, „коронован ангел", „белият ангел с червения кръст“,  а патриархът на българската литература Иван Вазов я увековечава в стихове.  Царица Елеонора приема присърце каузата за Независимостта, а за ремонта на храма „Св. 40 мъченици“ където е прочетен официално Манифестът, дарява 60 000 лева лични средства. Занимава се активно с благотворителност, помага на Българския червен кръст, работи за образованието на глухи и слепи деца, подкрепя развитието на женски дружества, съдейства за опазване на културното наследство.  По време на Балканските войни заминава на фронта като милосърдна сестра, обучава други жени и вдъхновява воините със своята саможертва.  Царица Елеонора умира през септември 1917 г. във Варна.

Андрей Ляпчев – фактор в преговорите

След 22 септември 1908г., заради нарушаването на Берлинския договор,  българското правителство  е в деликатна ситуация. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието  да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция), за да се изчистят всички спорни въпроси между двете държави. По време на преговорите, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Александър Малинов заявява, че независимост не се откупува и дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Преговорите продължават половин година, но благодарение на умелите политически познания на Андрей Ляпчев, на 6 април 1909 г. се подписва  протокол за признаване на българската Независимост от страна на Османската империя.  В продължение на 10 дни след това европейските сили признават България за независима и тя се превръща в равноправна на другите държави, а княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.
По време на социалистическия режим празникът не се е отбелязвал, защото е бил считан за фашистки.  Честванията са подновени отново с решение на Народното събрание на 10.09. 1998 г. 

Документът:

Достойни  сме за семейството на цивилизованите народи

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване

Фердинанд I

Приподписали: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: генерал Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай