Британските университети са в трескава надпревара как да спасят приема си след Брекзит. Значителна част от студентите им в момента идват от ЕС, а излизането от съюза и евентуалното въвеждане на визов режим би намалило драстично желаещите да учат там, особено ако британското правителство вече не им отпуска студентски заеми.
До момента в Англия таксата за образование, която е около 9000 паунда, бе достъпна главно благодарение на факта, че студентите получаваха заеми с фиксирана лихва за целия четиригодишен период на обучението си.
Заради неяснотите около излизането от съюза организацията на университетите е изпратила запитване до правителството как да процедира. Промените ще засегнат не само евентуалните им приходи от европейски студенти, но и възможността британски младежи да пътуват до други страни нва Стария континент по програми за обмен като „Еразъм“.
Някои от тях предвидливо се опитват да изнесат обучението си в кампуси извън Великобритания, като за момента най-предпочитан е Кипър. Учещите там ще се сдобият с легитимна британска диплома, но няма да имат визови проблеми. Има и вузове, които са изнесли офиси в Дубай.
От проект „Световно образование“ обясниха, че дори и вариантът за Брекзит да се окаже възможно най-лошият, не вярват да има визови проблеми конкретно за приетите студенти. Такива не е имало и преди 2007 година, когато България не бе част от Европейския съюз, обясни Стефка Златева, която отговаря за обучението във Великобритания по проекта. В събота и неделя в НДК кандидат-студентите имат възможност да се запознаят с възможностите за обучение не само във Великобритания, но и в други страни.
С 9 на сто е намалял процентът на кандидат-студентите, които желаят да се обучават във Великбротания, съобщиха от проект „Световно образование“.
В момента са подадени 1900 кандидатури на български абитуриенти срещу 2080 миналата година. Кандидатстващите тази година все още нямат причини за безпокойство – британското правителство вече е гарантирало, че на приетите тази година първокурсници ще бъдат отпускани кредити за всичките 4 години от обучението.
В момента най-търсени специалности от българите са свързани с компютърните науки, бизнес и мениджмънт, изкуства, дизайн, лингвистика и икономика. Расте броят на младежите, които искат да учат актьорско майсторство на Острова.
Сред университетите с най-много студенти е например „Ковънтри“, който преподава дизайн, включително и автомобилен. Негови студенти например са работили за „Ягуар“. В последните години расте и броят на желаещите да учат инженерни науки и биология.
Въпреки че срокът за подаване на документи за Англия бе 15 януари, някои от университетите, сред които има и водещи, обявяват допълнителен прием.
Причината не е толкова в липсата на кандидати, а в липсата на кандидати с определен профил, обяснява Стефка Златева. Много зависи и от това как самият ти ще представиш кандидатурата си, затова по време на изложението ще има и семинар за тънкостите при писане на мотивационно писмо, което е задължително за кандидатстването. В минали години на няколко пъти българчета бяха засечени да плагиатстват мотивационните си писма от интернет. Британските университети обаче имат системи за проверка, чрез които кражбата може веднага да бъде разкрита.
Тази година имаме и рекорд на подадени документи за Оксфорд и Кеймбридж – 33 срещу 20 миналата година.
В същото време пък Брекзит провокира Холандия да опита да привлече колкото може повече студенти от Европа, като намали таксите за първокурсници. Сумите за първата година ще бъдат 1040 срещу стандартните 2080, които се заплащаха доскоро.
Сега тази сума ще се заплаща от втори до четвърти курс. В страната има възможност за студентски заеми, но системата е различна от британската. Ако в Англия теглиш кредит и парите се превеждат директно на университета, в Страната на лалетата първо заплащаш таксата, а след това ти отпускат заема и ти възстановяват похарчените средства. Имаш възможност да изтеглиш и заем за издръжката си, ако доходите на член от семейството са под определена сума, която се актуализира всяка година. В допълнение, ако си намериш работа, държавата ти изплаща и допълнителна стипендия.
В Холандия нашите студенти са на седмо място по брой, а в отделни университети като Хага българската общност се състои от над 100 млади хора.
Много са и желаещите да учат в един от най-престижните университети Грьонинген.
При кандидатстването е важно да се знае, че вузовете са два вида – едните са ориентирани към практиката, а другите са академични. С първите лесно и бързо можеш да започнеш работа още от втората година, а и студентите непрестанно правят проекти за различни компании. Втората е за хора, които се ориентират предимно към научна дейност.
В последните няколко години ръстът на българи, приети там, е около 20 на сто. Вече има и някои промени в политиката на вузовете, които искат да привлекат по-качествени кандидати – например изискване на задължителна матура по математика за определени специалности. Кандидатите трябва много внимателно да проверят какво точно се иска от тях, за да не подадат заявления за друг вид матура. Някои от бизнес специалностите пък селектират желаещите да учат в тях чрез писане на есе или с попълване на въпросници.
Нови дестинации, които са представени на изложението, са Канада и Чехия, като последната се е амбицирала да предлага много програми на английски език. От страна на Канада пък ще присъства представител на посолството им в Румъния, което е най-близкото до нас, за да представи възможностите за обучение.
Канада се превръща в много привлекателна образователна дестинация откакто отпаднаха визите за българи. Младите хора, които заминат да учат там, след това могат да вземат трудови визи и да работят поне толкова време, колкото е траял курсът им на обучение.
Много търсена е и Дания, където обучението е безплатно. По време на изложението младите хора ще могат да подават документи директно до датските университети. Николай Христанов от „Световно образование“ обаче припомни, че кандидатите трябва да си дават сметка, че стандартът на живот там е по-висок. Кандидатите могат да се ориентират какви средства ще им бъдат необходими за живот и издръжка от специален финансов справочник, издаден от „Световно образование“.
Бум на мераклии да учат китайски
В последните години расте броят на младите хора, които искат да учат китайски и руски, обявиха от „Световно образование“. Практиката показва, че децата от семейства, които могат да си го позволят, започват да пътуват на езикови ваканции в чужбина, за да учат английски, още на 8-годишна възраст. Около 12-13 започват втори език, а около 16 - трети. Традиционните допълнителни езици са немски, френски, испански и италиански.
На изложението са представени и средни училища, които ще представят възможностите за завършване на гимназия не само в Англия, но и в Швейцария. Британските школа отпускат стипендии от 10 до 50 на сто, но за първи път стипендия от 20 процента ще предложи и швейцарски колеж. Средните и висши училища на Швейцария са пословични с високите си такси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
