Четвъртък,

Тай­ни­те ре­ше­ния за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние

От: Сте­ла Сто­я­но­ва -
A
A
A
  • За­ра­ди края на хвър­ко­ва­ти­те че­ти Ве­ли­ко Тър­но­во ще ос­та­не без пра­вен фа­кул­тет
  • Или как в СПА хо­тел заб­ра­ни­ха на про­фе­со­ри над 65 го­ди­ни да се кан­ди­да­ти­рат за рек­то­ри

Ако в Бъл­га­рия ня­коя ко­ми­сия от пар­ла­мен­та тряб­ва да ре­ши не­що тай­но от хо­ра­та, ко­и­то са ис­кре­но за­ин­те­ре­со­ва­ни от не­го, тя оти­ва на "из­не­се­но за­се­да­ние" из­вън сто­ли­ца­та. Ина­че ка­за­но, на СПА хо­тел. Пред­по­ла­га се, че по то­зи на­чин ще бъ­дат гла­су­ва­ни по-бър­зо точ­ки­те, по ко­и­то е има­ло спо­ро­ве пре­ди то­ва, и за­ра­ди раз­лич­ни слу­жеб­ни ан­га­жи­мен­ти де­пу­та­ти­те не са ус­пе­ли да се кон­цен­три­рат в гла­су­ва­не­то.

Съ­що­то се по­лу­чи и с пос­лед­ни­те тек­сто­ве в За­ко­на за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, ко­и­то тряб­ва­ше да бъ­дат гла­су­ва­ни от прос­вет­на­та ко­ми­сия  - до­ка­то ин­сти­ту­ци­и­те, вна­ся­щи до­пъл­ни­тел­ни пред­ло­же­ния, очак­ва­ха те да бъ­дат прег­ле­да­ни на офи­ци­ал­но за­се­да­ние и в пле­нар­на за­ла, де­пу­та­ти ти­хо­мъл­ком ги из­гла­су­ва­ха там, къ­де­то мо­гат спо­кой­но да се топ­нат в ба­сей­на, пък и да ня­ма кой да им про­ти­во­ре­чи.

Та­ка и ус­пя­ха да про­бу­тат тек­сто­ве, ко­и­то не фи­гу­ри­ра­ха в пър­во­на­чал­ния ва­ри­ант на За­ко­на за вис­ше­то, и да го от­да­ле­чат съ­щес­тве­но от пър­во­на­чал­ния про­ект, кой­то ми­нис­тер­ство­то е внес­ло. Ед­на от про­ме­ни­те, ко­и­то пре­ди то­ва не бе дис­ку­ти­ра­на пуб­лич­но, бе про­фе­сор, над­хвър­лил 65 го­ди­ни, да ня­ма пра­во да се кан­ди­да­ти­ра за рек­тор или де­кан. То­ва не бе впи­са­но в ос­нов­ния тек­ст на За­ко­на за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, но ще ста­не ос­нов­но изис­ква­не за в бъ­де­ще. И имен­но то­ва по­раж­да го­ле­мия проб­лем - меж­ду пър­во и вто­ро че­те­не мо­гат да бъ­дат пра­ве­ни съ­щес­тве­ни про­ме­ни, след ка­то Ми­нис­тер­ство­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то ве­че е внес­ло вед­нъж тек­ста. Про­ме­ни­те се пра­вят от де­пу­та­ти­те и нак­рая за­ко­но­ви­ят тек­ст е мно­го раз­ли­чен от пър­во­на­чал­ния си ва­ри­ант. В край­на смет­ка за­ко­нът на­по­до­бя­ва не­що ка­то "Дя­во­лът че­те Еван­ге­ли­е­то" - как­то при ед­на от клю­чо­ви­те про­ме­ни в за­ко­на, На­ци­а­нал­на­та кар­та за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние. Съг­лас­но про­ме­ни­те, при­е­ти от де­пу­та­ти­те, с пред­ло­же­ния на ка­би­не­та спо­кой­но мо­гат да бъ­дат до­ба­вя­ни но­ви уни­вер­си­те­ти или тех­ни фи­ли­а­ли. В пър­во­на­чал­ния ва­ри­ант от­го­вор­ност за пред­ло­же­ни­е­то, при­мер­но, уни­вер­си­те­тът в Бла­го­ев­гард да пре­по­да­ва пра­во или не, но­си ми­нис­тъ­рът. Във вто­рия слу­чай, да му се от­не­ме пра­во­то за пре­по­да­ва­не на юри­ди­чес­ки на­у­ки, но­си ми­нис­тер­ски съ­вет. Съг­лас­но пър­во­на­чал­но­то пред­ло­же­ние за кар­та­та на ву­зо­ве­те тряб­ва­ше да гла­су­ват де­пу­та­ти­те. До­ри и на прин­ци­па "ед­но за теб, ед­но за мен", ня­ма­ше как де­пу­тат от Вра­чан­ско да си оси­гу­ри тол­ко­ва го­ля­ма под­кре­па, че да от­кри­ят вуз и фи­ли­ал в не­го­вия ре­ги­он. Със стес­ня­ва­не­то на об­хва­та оба­че та­ка­ва въз­мож­ност ве­че има. Да не заб­ра­вя­ме, че в мо­мен­та от­кри­ва­не­то на но­ви фи­ли­а­ли на уни­вер­си­те­ти е спря­но са­мо до вто­ро на­реж­да­не - то­ест до при­е­ма­не­то на та­ка на­ре­че­на­та път­на кар­та. Ред­но бе­ше де­пу­та­ти­те да по­пи­тат всич­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни стра­ни, при по­ло­же­ние, че ста­ва ду­ма за съ­щес­тве­на про­мя­на в ин­фрас­трук­ту­ра­та на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние у нас. Сто­пан­ска­та ака­де­мия в Сви­щов след дет­ро­ни­ра­не­то на фе­о­да­ла Ве­лич­ко Ада­мов бе низ­вер­гна­та до сте­пен, при­е­мът в нея да бъ­де драс­тич­но за­ни­жен, а от­там и фи­нан­си­ра­не­то й. Рек­то­рът Иван Мар­чев­ски раз­каз­ва­ше, че кон­ку­рен­тни ву­зо­ве, ко­и­то не са чис­то ико­но­ми­чес­ки, раз­кри­ват сход­ни спе­ци­ал­нос­ти и ка­нят пре­по­да­ва­те­ли от дру­ги уни­вер­си­те­ти или БАН. Кой ще на­чер­тае кар­та­та и ще пре­це­ни има ли Сви­щов нуж­да от по­до­бен уни­вер­си­тет? Как­то и да­ли пре­по­да­ва­не­то по ико­но­ми­ка в дру­ги­те уни­вер­си­те­ти от ре­ги­о­на е по-доб­ро? Как де­пу­та­ти­те и ми­нис­тер­ския съ­вет ще ре­ша­ват къ­де и как­во да се учи?

Пре­по­да­ва­те­ли­те от уни­вер­си­те­ти­те, на ко­и­то се очер­та­ва да по­тъ­нат в заб­ве­ние, би тряб­ва­ло да при­със­тват на то­ва за­се­да­ние. Още по­ве­че, че на не­го е ста­на­ло яс­но и дру­го, във връз­ка с при­вид­но бри­лян­тна­та идея да бъ­дат лик­ви­ди­ра­ни хвър­ко­ва­ти­те че­ти от пре­по­да­ва­те­ли. Та­ки­ва опи­ти са пра­ве­ни ня­кол­ко пъ­ти през го­ди­ни­те, в ин­те­рес на оз­дра­вя­ва­не­то на ка­чес­тво­то на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, и ви­на­ги са за­вър­шва­ли не­ус­пеш­но. Иде­я­та на пред­ло­же­ни­е­то е един пре­по­да­ва­тел да учас­тва в ак­ре­ди­ти­ра­не­то са­мо на един уни­вер­си­тет, след ка­то в мо­мен­та те мо­гат да се преб­ро­ят ед­нов­ре­мен­но в два ву­за, ко­га­то ста­ва ду­ма за из­чис­ля­ва­не на ака­де­мич­ния им със­тав. В дейс­тви­тел­ност мно­го от пре­по­да­ва­те­ли­те го пра­вят за­ра­ди нис­ко­то зап­ла­ща­не, а за­ко­нът не рег­ла­мен­ти­ра по­ви­ша­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­я­та на уче­ни­те. За част от тях то­зи но­мад­ски на­чин на пре­по­да­ва­не е га­ран­ти­ра­не на при­лич­но въз­наг­раж­де­ние. Ако оба­че за­ко­нът им от­не­ме то­ва пра­во, най-мал­ки­ят проб­лем ще е па­да­не­то на до­хо­ди­те на оп­ре­де­ле­ни пре­по­да­ва­те­ли. Част от час­тни­те и до­ри дър­жав­ни уни­вер­си­те­ти у нас ще тряб­ва да зак­ри­ят оп­ре­де­ле­ни фа­кул­те­ти или из­ця­ло да зат­во­рят вра­ти. По та­зи при­чи­на нап­ри­мер мо­же да се на­ло­жи да бъ­де зак­рит Юри­ди­чес­ки­ят фа­кул­тет във Ве­ли­ко Тър­но­во, а част от час­тни­те вис­ши учи­ли­ща ня­ма да мо­гат да пре­по­да­ват оп­ре­де­ле­ни спе­ци­ал­нос­ти. Спо­ред спе­ци­а­лис­ти иде­я­та за зак­ри­ва­не­то на "хвър­ко­ва­ти­те че­ти" е пра­ве­на без обос­нов­ка кол­ко пре­по­да­ва­те­ли от друг уни­вер­си­тет обез­пе­ча­ват ка­чес­тво­то на съ­сед­ния и то­ва ще до­ве­де до теж­ки пос­ле­ди­ци. Спо­ред пред­се­да­те­ля на На­ци­о­нал­на­та аген­ция за оце­ня­ва­не и ак­ре­ди­та­ция Пе­тя Ка­бак­чи­е­ва след при­е­ма­не­то на по­до­бен тек­ст ще тряб­ва да за­поч­не пов­тор­на про­це­ду­ра по ак­ре­ди­та­ция на уни­вер­си­те­ти­те, къ­де­то има пре­по­да­ва­те­ли на вто­ри тру­дов до­го­вор. То­ва не­из­беж­но би до­ве­ло и до бу­ма­щи­на. Спор­но е и до­кол­ко ще ра­бо­ти иде­я­та рек­то­ри­те да сключ­ват до­го­во­ри за уп­рав­ле­ние с ми­нис­тъ­ра. В пър­во­на­чал­ния ва­ри­ант, в кой­то я бе лан­си­рал ми­нис­тър Кра­си­мир Въл­чев, тя оз­на­ча­ва­ше ед­но. На фи­на­ла е на прак­ти­ка из­праз­не­но от съ­дър­жа­ние стис­ка­не на ръ­це­те меж­ду рек­то­ри­те и ми­нис­тъ­ра, ка­то то­ва не про­ме­ня ни­що съ­щес­тве­но в за­дъл­же­ни­я­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те на уни­вер­си­те­ти. Още пре­ди вре­ме рек­то­рът на СУ проф. Анас­тас Гер­джи­ков пре­дуп­ре­ди, че в край­на смет­ка то­зи пред­ло­жен тек­ст ще се обез­смис­ли. Всъщ­ност то­ва ста­на по ис­ка­не на де­сет­ки­те рек­то­ри, ко­и­то пред­по­че­то­ха да за­па­зят ед­но­лич­на­та си власт за смет­ка на сключ­ва­не­то на фор­ма­лен до­го­вор. Та­ка и За­ко­нът за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние в край­на смет­ка от­го­во­ри по­ве­че на тех­ни­те ис­ка­ния и ло­би­та, от­кол­ко­то на ис­ка­ни­я­та на мо­дер­но­то вис­ше об­ра­зо­ва­ние в Бъл­га­рия. А до­ка­то ми­не през пле­нар­на за­ла ... ед­ва ли ще ста­не по-ху­бав. До­ри и да оти­де още вед­нъж на СПА.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички