Енергийната ефективност и по-ниските сметки за ток

Интервю с Ангел Михайлов

Енергийната ефективност и по-ниските сметки за ток | StandartNews.com

Днес разговаряме с Ангел Михайлов. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „Право“. Юридическата му кариера е започнала в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, през Топлофикация Враца,  в момента работи във фирма отново от енергийния сектор.

Свързахме се с Вас, като юрист експерт в енергийни дружества. Със сигурност следите актуалните въпроси, които се дискутират, касаещи юристите в сектора.

 

Да разбира се, следя я не просто професионално, а защото съм потребител на тези услуги. И като такъв съм длъжен да управлявам разумно разходите и своето потребление, както и да изисквам качество за заплатените от мен услуги.

 

Като човек, който се е занимавал професионално с правните въпроси, засягащи производството на електрическа и топлинна енергия, бихте ли направили коментар относно Директива 2012/27ЕС.

 

Въпросът е доста общ и много обширен, поради което бих желал да кажа няколко думи, които биха помогнали на читателя да разбере по-лесно някои от законодателните процеси в страната, както и причините, довели до тях.

По силата на така наречените Първични норми на Съюза (това са основните договори за неговото създаване и структуриране), след приемането на нова държава-членка в Европейския съюз, новоприетата държава се отказва от част от своя суверенитет и независимост в  сферата на законодателството. Както казах този отказ е частичен и той е свързан с основните принципи и политики на Европейския съюз. Това означава, че България като държава-членка не може да приема нормативни актове, които противоречат например на Регламентите приети в съюза.

Споменах за Първичните норми на съюза, които по своята същност за международни договори, сключени от самите държави-членки за неговото създаване и структуриране. След като има първични норми логично е класификацията и анализа на видовете норми да изведе и Вторични норми, които се приемат вече в рамките самия Европейски съюз. Това са нормативните актове, които  се приемат не от държавите-членки, а от институциите на съюза. Наричат се още производни, защото произлизат от първичните норми.

 

Извинявайте, че ви прекъсвам, но можете ли да ни кажете директивите към кои норми принадлежат.

 

Към вторичните, но преди да стигнем до главния въпрос, за който сме се срещнали днес искам да направя една кратка класификация на основните видове вторични норми.

На първо място това е Регламентът, който е най-важният нормативен акт на вторичните норми, защото има общо приложение, той има пряко/директно действие и от датата на влизане в сила е задължителен за всички държави-членки. Така например, когато има противоречие между норма на Регламент и норма на нормативен акт на някоя държава-членка, правоприлагащите органи и субектите в това число институциите, физическите и юридическите лица в държавата-членка са длъжни да приложат нормата на Регламента.

Следващият по степен нормативен акт на вторичното право е Директивата. Сама по себе си няма директно/пряко приложение, както Регламента. Тук е много важно да се отбележи, че Директивата обвързва държавите-членки, към които е насочена по отношение на целите и резултатите, които са заложени в нея. Това, от своя страна, дава пълна свобода на държавите-членки да приемат, каквито намерят за добре вътрешни нормативни актове, с които да постигнат заложените в директивата цели. Законодателният процес във всяка държава-членка, който е насочен към постигане на полезния ефект на директивата се нарича транспониране.

На следващо място това са Решенията. Те са актове, които също имат задължителен характер, но те могат да бъдат насочени не само към конкретна държава-членка, но и към конкретно физическо или юридическо лице в дадена държава-членка. Най-общо тези актове имат административен характер и могат да се сравнят с административните мерки в националното законодателство, на която и да е държава-членка. С тях могат да се предоставят защита или права на държави-членки за преодоляване на трудности свързани с плащания, квоти за внос, емисии и т.н.

Препоръките са актове без юридическа сила, освен в случаите, когато с тях се допълват вторични норми на съюза с по-висок ранг. Целта на този акт е да провокира определено поведение в адресата, към когото са насочени. В много случаи тяхната задача е да обезпечат точното транспониране и приложение на директивите.

Последният вид актове, на които ще се спра са Мненията. Те нямат абсолютно никаква юридическа сила и съдържат обща оценка и констатации за определени факти. Мненията обаче не са за подценяване, защото с тях обикновено се подготвя почвата за предстояща процедура или процесуални действия към техния адресат, който и тук може да е държава-членка, конкретно физическо или юридическо лице.

 

Благодаря за поясненията, но да се върнем конкретно на Директива 2012/27/ЕС

 

          Директива 2012/27/ЕС кореспондира с още няколко директиви на съюза и е насочена към повишаване на енергийната ефективност. По нейния смисъл енергийната ефективност е съотношението на изходното количество производителност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия. Целта естествено е планирано и постепенно да се постигне баланс, при който с максимално малко вложена енергия да се задоволят енергийните нужди на съюза, като в това число попадат промишлените и битовите нужди.

          За постигането на тези цели съюзът приема стратегии за ограничаване на отделените парникови газове в производството, с което се провокира използването на по-малко или изцяло замяната на горивата отделящи високи количества емисии. В тази насока е и така наречената „Зелена сделка“. Тук възниква въпросът как при използването на по-малко горива могат да се задоволят нуждите на промишлеността и бита. Отговорът отново се дава от Директивата и той е на първо място като се намали потреблението или по-точно казано, като се ограничи ненужната консумация на енергия от многофамилните и особено от обществените сгради. Това се постига чрез саниране на сградите. За целта от съюза бяха предвидени фондове, чрез които се осигури финансиране на проекти за саниране. В България, доколкото си спомням, преди няколко години, имаше активна кампания за саниране именно по тези фондове. Следващият способ за повишаване на енергийната ефективност отново е насочен към разумното потребление. В директивата се отбелязва, че по отношение на топлинната енергия това се постига, чрез поставяне на индивидуални измервателни уреди, ако не е възможно се поставят индивидуални топлинни разпределители, при спазване на принципа за разходна ефективност на тази инвестиция. Тези уреди дават възможност на крайните клиенти  да следят реалното си ежемесечно потребление и да се намали броят на прогнозните сметки, които се изготвят на база на потреблението по месеци от предходни сезони.

На всички ни е известно, какви са неудобствата от прогнозните сметки и изравнителната сметка в края на сезона. В абонатите винаги има съмнение за коректността на тези сметки и все още се разпространява схващането, че топлофикациите надписват сметките и прибират парите на хората неоправдано. Тук ще добавя, че съгласно действащия Закон за енергетикатаклиентите сами избират своя топлинен счетоводител и това е лицето, което изготвя техните сметки. В повечето случаи този топлинен счетоводител или фирма за дялово разпределение не е топлофикацията, която им доставя гореща вода за отопление или БГВ. Топлинният счетоводител е трето независимо лице, което би трябвало да е гарант за правилното изчисление и разпределение на доставената на клиентите топлинна енергия.

          Проблемът с прогнозните сметки е, че климатът в световен мащаб се изменя и година след година е различен. Така има случаи, в които март месец е с по-ниски средни температури от януари и февруари и хората недоволстват от по-високите сметки за март без да отчитат разликите в температурите.

 

Промените в климата, освен за клиентите не създават ли проблеми и за производителите?

 

          Промените в климата оказват по-големи затруднения за производителите на енергия, отколкото за клиентите. Ще се опитам да опиша проблема по следния начин. Представете си зима, в която средните температури всеки месец са различни и не спазват общоприетата логика, че декември е по-студен от ноември, януари е по-студен от декември, а февруари е по-студен от януари. А месецът сравняван с женския характер, може да е какъвто си поиска, топъл студен, мрачен, слънчев и т.н. В последните години зимните месеци проявяват характеристики, които са по-скоро присъщи на месец март. В един месец, например декември 2019 г. имахме 10 много топли дни с температури над 20 градуса по целзий, последвани от леко захлаждане към края на месеца. При такива промени според вас един директор на дружество за производство на електрическа и топлинна енергия как може да направи точна прогноза за производството, приходите и разходите на дружеството. Без точни прогнози, въз основа на които се управляват производствените и финансовите процеси в едно предприятие то не може да съществува. Сега си представете целия Европейски съюз, в който има стотици подобни предприятия свързани в една обща електроразпределителна мрежа и общ пазар за електричество. Тази мрежа и този пазар имат нужда от достоверни и точни данни всеки месец, за да могат да планират своите приходи, разходи и най вече производство.

 

Споменахте, че за дружествата промените в климата оказват по-сериозно влияние отколкото за клиентите…

 

          Представете си че след променливия и необичайно топъл месец февруари идва месец март, който се оказва най-студения месец за зимата. Кой би допуснал, че в този месец дружествата ще трябва да произвеждат многократно повече топлинна и електрическа енергия, в сравнение с предходните месеци. Да, клиентите ще са недоволни от високата сметка, но те могат да я платят частично или с месец/два закъснение, без това да води за тях негативни последици. Но може ли в този студен месец, когато очевидно клиентите ползват повече енергия, дружеството да се забави с доставката на услугата месец/два или да доставя топлина и електричество частично, само половината месец.

          Да ви попитам и аз нещо. А, вие като клиент замисляли ли сте се върху проблемите, които изпитва една топлофикация поради частичните или дълго забавени плащания на клиентите? Не ми отговаряйте, просто се замислете.

 

Но защо Европейският съюз приема нормативни актове насочени към подобряване на енергийната ефективност?

 

          Европейският съюз следва ясно своите принципи и поставени цели. В последните години предвид, именно климатичните промени, политиката на съюза е насочена към намаляване на отделените от производството парникови газове поради което прави всичко възможно за оптимизиране на целия производствен процес, процесът по разпространение и доставка на стоки, услуги и енергия, както и ограничаване на ненужния, излишния разход на енергия. Всичко това е възможно единствено при наличие на достоверна и точна информация за производството и потреблението всеки месец, което е невъзможно въз основа на прогнозни сметки и прогноза за производството изготвена на базата на прогнозни сметки. На базата на точни данни се изготвят подробни анализи и стратегии за подобряване на енергийната ефективност. Тук ще се върна към Директива 2012/27/ЕС, която дава основните насоки като не навлиза в детайли и конкретика. Поради тази причина е издадена Препоръка на Комисията относно нейното изпълнение. В препоръката са посочени крайни срокове за монтиране на индивидуални измервателни уреди и/или индивидуални топлинни разпределители на крайните клиенти, при това не какви да е, а такива уреди и разпределители, които осигуряват дистанционен, ежемесечен радио отчет.

 

Какви са сроковете?

 

Отчетът и изготвянето на сметките по тези уреди следва да започне от 01.01.2022 година, като е посочен краен срок през 2027 г., но той е по-скоро изключение за онези клиенти, които вече са си поставили уреди, които не позволяват дистанционен отчет. Това изключение е предвидено, за да се избегне неоправданият, невъзвръщаем разход и за да се спази принципът за разходна ефективност за клиентите. Аз също смятам, че е неоправдано да се принуждават клиенти, които преди една или две години са си монтирали уреди, които нямат възможност за дистанционен отчет, при това нормативно установеният им срок на годност е 10 години, да подменят тези на практика нови и надеждни уреди. Поради тази причина и препоръката дава възможност за поетапна подмяна на уредите. Това следва да става, когато е изтекъл срокът на стария уред и за напред се монтират само уреди с дистанционен отчет, като не се допуска монтаж на уреди без радиоотчет.

          Политиката на съюза е много гъвкава, защото преди преминаване на 100% ежемесечен отчет се предвижда период от около два отоплителни сезона, в който да се изготвят между два и четири пъти изравнителни сметки. Това ще помогне да се настрои системата за приемане, отчет и анализ на повече точна информация, на базата на която да се изготвят и по-точни прогнози.

 

Можете ли да ни кажете как енергийната ефективност би довела до по-ниски сметки за ток, топла вода и парно?

 

          Разбира се. Програмата за енергийна ефективност включва множество мерки и засяга всички етапи от производството, доставката и потреблението. Когато мерките доведат до оптимизация и намаляване на разходите в тези три етапа, неминуемо стойността на услугата става по-ниска.

 

В началото вие споменахте, че директивите нямат пряко/директно действие за разлика от регламентите. Директива 2012/27/ЕС започнала ли е да действа в България?

 

          Правилният отговор е и да и не, защото още от приемането на директивата тя е ограничила България, а и не само, в това число и други държави-членки, да не приемат нормативни актове, които биха попречили на постигането на полезните ефекти на директивата след нейното транспониране. По отношение на транспонирането, директивата все още не е транспонирана. Крайният срок за това е 25.10.2020г., във връзка с което предстоят промени в нормативните актове свързани с енергетиката.

 

Директивата е приета 2012г, това означава ли, че България се е забавила с нейното транспониране?

 

          Не, не бих казал. Процесът по транспониране е по-трудоемък от процеса по приемане на изцяло нов нормативен акт, защото с транспонирането се отменят, добавят или изменят нормативни текстове към вече съществуващи нормативни актове, които не функционират изолирано и кореспондират с редица други норми и закони. Това допълнително забавя процеса по транспониране. Не случайно и авторите на директивата са определили толкова дълъг срок за нейното транспониране.

 

Г-н Михайлов, благодаря за изчерпателното интервю и се надявам в бъдеще отново да имам възможност да ви интервюирам.

 

          И аз ви благодаря и до нови срещи с вас и вашите читатели.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай