- Имаме толкова смъртни случаи от Ковид, защото сме с най-нисък социален статус
- Държавата решава дали да инвестира в клинични изпитания на нашата вак сина или да плаща повече за чужди медикаменти
- Българската ваксина ще е готова до Нова година
- Децата рядко боледуват от Ковид, нямат нужда от имунизация
- Големият въпрос е колко ще трае ефектът от ваксината, казва доц. Андрей Чорбанов от БАН в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Чорбанов, покрай темата за появата на първите ваксини за Ковид-19 се появиха и доста полярни мнения - от това, че трябва да се ваксинираме, до твърдения, че ваксината е все още прекалено нова и направена под политически натиск, затова не се знае какви ще бъдат страничните й ефекти. Какви са плюсовете и рисковете от появата на толкова бързо създадена ваксина?
- Плюсовете са категорични - коронавирусът е с много висока смъртност и такива експериментални ваксини са били подготвени при доста епидемии, когато се е предполагало, че има риск те да станат пандемии. Когато се появи епидемията от ебола в Африка и имаше опасност тя да се прехвърли на други континенти, направиха такава експериментална ваксина, но трябва да кажа, че тя не влезе в употреба. В случая с коронавируса очакванията са, че тези нови ваксини ще успеят да върнат хората към нормалния начин на живот, тъй като бързо ще бъде прекратен самият процес. Това обаче ми се струва твърде оптимистично по няколко причини. Първо, аз продължавам да твърдя, че голяма част от хората нямат нужда от ваксини, защото вече са го преболедували или имат високо базово ниво на имунна защита, което е доказано с десетки научни публикации. В тях се посочва, че просто много от хората имат изградена защита от предишни прекарани коронавирусни инфекции. Но тези хора няма да бъдат позитивирани и те все още статистически са в групата на непрекаралите заболяването, което не е така. Затова се оказва, че хора, които ще бъдат имунизирани, няма да имат нужда и от това няма да има смисъл. Разбира се, аз горещо съветвам всеки, който се чувства заплашен и с опасност за живота си, да се ваксинира, ако това ще го накара да се почувства по-добре.
- Главният здравен инспектор Ангел Кунчев каза, че трябва около 70 на сто от населението да бъде ваксинирано...
- Да, това е теоретичната постановка за постигане на групов имунитет. Това са като цяло рамките на ваксиналната политика и в това се цели всяка ваксина. Именно защото сме имунизирани със стандартните ваксини, нямаме епидемии примерно от полиомиелит. Що се отнася до новия вирус обаче, в научните среди все още се дискутира какво ще се случи, ако бъде ваксиниран позитивен човек. Това са различни неизвестни и доста хора се притесняват от тях.
- Какво би могло да се случи, ако се ваксинира такъв човек? И въобще какви рискове за здравето крие прибързаното ваксиниране?
- Ето това всъщност е големият проблем - никой не знае. Няма такива прецеденти в световната история - масово да бъдат ваксинирани хора, които са позитивни, защото до момента е нямало такъв случай. Смисълът на ваксините е да бъдат ваксинирани здрави хора, които в този момент не прекарват не само това заболяване, а и нямат никакво друго заболяване. Трябва ефектите от имунизацията да се насложат в имунната система, защото след нея са възможни някои странични ефекти като малко възпаление например. Затова винаги се имунизират само здрави хора с едно-единствено изключение - става дума за бяс. Затова и когато човек го ухапят куче или коте, той задължително трябва да бъде ваксиниран. Така че, конкретно за тази ваксина, това са неизвестните.
- От друга страна, коментира се също, че не се знае колко дълготраен ще бъде ефектът след имунизацията.
- По принцип има така наречената реимунизация - това е втората доза, която съществува при много ваксини, но се поставя по различно време - за някои случаи 21 дни, за други 14 или 28. Човек трябва да получи горе-долу две дози от ваксината, за да се постигне това, което тя цели. В сегашния случай никой не знае колко време ще трае ефектът и няма как да се знае, тъй като е минало малко време, откакто са имунизирани първите групи. И не е имало възможност за дълготрайно наблюдение, след като ваксината е експериментирана в толкова кратки срокове.
- Вие имахте скептично отношение към първите готови ваксини, тъй като с тях са имунизирани предимно здрави доброволци и не се знае какво става с хората в рискови групи.
- Някои рискови групи бяха обхванати и на този етап, но не в пълната им цялост. Принципът на такъв тип имунизации е, че първоначално се имунизират само здрави хора. Изчаква се да премине един дълъг период от около година. И когато се види, че всичко там е без проблеми, започват да се имунизират рискови групи, докато се обхванат всички рискови групи, а този процес е дълъг. Това, което направиха експериментаторите сега, бе да имунизират голям брой хора наведнъж, но без да изчакат дългия период от време, защото няма как да го чакат. Сред тях има рискови групи, но не всички. Не са обхванати заболявания в големия брой, в който би трябвало да се обхванат. Не са обхванати три големи групи. Една от тях са децата - аз лично никога не бих препоръчал с тази ваксина да се имунизират деца по простата причина, че те рядко боледуват и са с изключително нисък риск от странични ефекти. Това, че тази група е пропусната, не е проблем. Но не са включени бременните жени и хората с имунодефицити. Отделно доста хора са в момента със супресивна терапия - такива, които са прекарали трансплантации или имат различни тумори. Тези хора също са потенциално рискови.
- Вие лично бихте ли препоръчали бременни жени да се ваксинират?
- Категорично не.
- Държавата промени на няколко пъти групите хора, които ще бъдат ваксинирани като начало. Какво е Вашето мнение - кои трябва да бъдат първите ваксинирани?
- След като ваксинирането е доброволно, естествено е държавата да сложи някои приоритети. Предлага се на първо място да са медици, военни, полиция. Това от една страна, е добре, но от друга, ако се случи нещо нежелано, това е пряко свързано с националната сигурност. Единственото положително е, че едва ли ще бъде обхванат целият контингент. Но да, правилно е да се започне с хората, пряко свързани с борбата с вируса. Друг е въпросът, че това трябваше да се случи по малко по-друг начин.
- Доста хора се притесняват, че заради работата си ще бъдат задължени да се ваксинират. Трябва ли това на някакъв етап да стане задължително според Вас?
- Категорично не. Вирусът не спада към особено опасните инфекции, които да бъдат включени в задължителния имунизационен календар. Не би трябвало хората да бъдат притискани по този начин и аз лично съветвам всеки, който е притискан, да избере законовата форма, под която да възразява.
- Как гледате на втората фаза на затваряне на държавата? И на идеята, поне засега, да бъдат отворени отново молове и заведения от 21 декември. Има ли нещо ирационално в това?
- Аз не виждам въобще нищо рационално в локдауните. Ако човек се вгледа в данните за държави, които имаха много по-сериозни локдауни, и такива, които почти нямаха, ще се види, че в крайна сметка процентът на заболеваемост е приблизително еднакъв. Проблемът не е в локдауните, а в начина, по който реагира обществото като здравен статус, като социален статус и като здравен статус. Ще дам пример с любимата ми Швеция - тя в началото взе леки, почти никакви мерки, след това по-сериозни, а в момента има около 6000-7000 позитивни, но смъртността им е десет - дванайсет души на ден. Тя е в пъти по-ниска от тази в България. И причините за това са няколко. Първо, в Швеция вероятно хората, които обявяват за починали от коронавирус, сигурно са починали от заразата. Не са били блъснати от кола, но в същото време позитивни за Ковид-19, и обявени за починали от него. Много се извинявам за това, което казвам, но се чуват информации от къде ли не за подобни случаи. А втората причина, която отчитам, е че ние сме с най-ниския социален статус в Европа. Дали има богати хора или хора с ниски възможности, здравното обслужване в държавата е в пряка връзка със социалния статус. А третата причина е начинът, по който живеят българите - нашето население не живее здравословно.
- А кога ще бъде готова българската ваксина, над която работи БАН?
- До Нова година ще бъде готов прототипът. Аз понякога чувам коментари, че съм скептично настроен към чуждите ваксини, защото ни били конкуренти. Ние не сме конкуренти на "Пфайзер" например, защото сме научен екип. Научните екипи свършват своята работа, след което производителите проявяват или не проявяват интерес към нея. Но това е въпрос и на държавна политика. Ние като учени ще направим най-доброто, което можем - имаме ваксината в джоба си, в случая в хладилника си, и оттук-нататък ще търсим начини тя да бъде реализирана. В момента, в който сме готови, ще се обърнем към държавата - оттук-нататък тя решава дали да инвестира пари за клинични изпитания, или да отдели много повече средства за закупуване на чужди ваксини. Разбира се, аз никога не съм изнудвал държавата, никога не сме притискали държавата за каквото и да е, защото тя знае чудесно с какво се занимаваме и какво правим. В останалите страни всъщност правителствата проявиха интерес към изследователите. Ако се намерят фирми, които са заинтересовани, ние ще предоставим ноухауто и прототипа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
