Четвъртък,

Quo vadis, Путин?

От: Иван Ватахов -
229
Quo vadis, Путин?
A
A
A
  • Украйна все по-самотна в ужасната война, НАТО усилва източната си част
  • 33 години мир стигат. Търси се маршрут за новата "берлинска стена"

 

Колко дълга ще е войната и идва ли берлинска стена със сменен маршрут? Що се отнася до Кремъл, изразената досега представа предвижда Украйна да е неутрална държава по австрийски или шведски модел. Някаква "неутрална демилитаризирана държава", може би с малка армия и флот, която не трябва да е "база на НАТО" или "плацдарм на онези сили, които искат да навредят" на Русия, по думите на руския външния министър Сергей Лавров.

Той обаче изплю камъчето - не става дума толкова за Украйна, колкото за световния ред.

И битката, която се води е за това как ще изглежда въпросният ред.

Посланието на Лавров към Запада прилича на старата пословица: Не искахте мира, на ви секира! Както и на новата опорка: Винете САЩ, тя смачка Европа.

Днес никой не иска да е на мястото на Володимир Зеленски. От една страна символ на борбата за свобода, а от друга - почти принуден да признае, че на Киев му се налага да се съобрази с исканията на Москва.

Колкото повече време във война минава, толкова по-самотна изглежда Украйна: без ясни гаранции за сигурността, със страха от нови руски имперски попълзновения. Още по-лошото е, че те могат да се възродят отново, независимо дали и докога Путин ще бъде на власт или ще го замени някой също толко загрижен единствено за величието на Русия.

Какво се случва в "свободна Европа"?

Президентът Джо Байдън ще участва в Брюксел в срещи с американските съюзници от НАТО и ЕС. За първи път след руската инвазия в Украйна той ще смъмри лично президенти и премиери, че са знаели, но пренебрегнали какво им готви Путин без се да крие особено.

Стремежът на НАТО, по думите на председателя Йенс Столтенберг, е да осуети всякакви погрешни сметки или недоразумения в Москва. НАТО ще защитава всичко свое и ще гарантира, че кризата няма да ескалира извън Украйна, като повиши присъствието си в източната част на Алианса.

Войната на руския президент Владимир Путин в Украйна и стремежът му да наруши общото схващане за реда и сигурността в Европа може да доведат до засилване на военната мощ на САЩ в Европа, каквото не е имало от времето на Студената война.

Бившият президент Доналд Тръмп изкарваше американски войски от Германия с аргумента, че европейците не заслужават подкрепа, нищо че са съюзници. Байдън спря изтеглянето и се върна на вълна НАТО, независимо, че има да бори друг все по-мощен противник - Китай.

Позициите на Вашингтон на Стария континент

САЩ и съюзниците от НАТО трябва да имат по-категорично присъствие, за да се справят с една вече воюваща Русия. Това с особена сила важи за Източна Европа, защото цялата е вкусна хапка за големия апетит на руските имперски интереси.

Затова само за последните два месеца американското присъствие в Европа се е увеличило от около 80 000 на около 100 000 военнослужещи, което е почти толкова, колкото са били там през 1997 г., когато САЩ и техните съюзници от НАТО започнаха разширяването на изток. Точно

тази стъпка отпреди 25 години боде очите на Путин

и заплашва Русия. Което е странно, защото през 1991 г., годината на разпадане на Съветския съюз, САЩ има 305 000 войници в Европа, по данни на Пентагона. А след това броят им постоянно намалява, достигайки 101 000 през 2005 г. и около 64 000 през 2020 г.

Тазгодишното увеличение на американските войски е обявено като временно, но не е сигурно колко дълго ще останат те в Европа. Повече войници има вече в Германия и Полша. Изтребители летят по източния фланг на НАТО. Но е нужно още и Вашингтон трябва да се увери, че ще постигне възпиране на Русия, че НАТО ще е сигурна и защитена, не само в светлината на руската инвазия, но и в по-дългосрочен план.

Защото ако Русия поеме контрола над цялата територия на Украйна, тя ще се окаже на границата на още държави от НАТО, включително Румъния, Словакия и Унгария. Полша и Литва вече имат обща сухопътна граница с руския анклав Калининград, където се намира щабът на Балтийския флот на руските военноморски сили.

Кремъл трябва да преглътне горчиво хапче

Отказът от членство в НАТО, което според руснаците ще донесе "мир и благополучие" на Киев, не е достатъчно за Кремъл. Путин все още чака "денацификация" и "връщане на уважението към всички националности, към всички езици и култури".

Москва се опасява и от друго - няма пълни гаранции, че Зеленски ще се откаже от линията към кандидатстване в Алианса. Принципът Киев да стои далеч от НАТО трябва да бъде подкрепен и от НАТО, и от други водещи държави - не само САЩ, но също и Китай и Индия, които на свой ред претендират да станат центрове на сила и влияние.

Има и още основания за притеснение, предвид някои сигнали, идващи от Вашингтон.

Украйна няма да влезе в НАТО, но това не бива да се възприема като отстъпка към Русия, а само признание за реалното положение на нещата в момента, заяви държавният секретар Антъни Блинкън и напомни, че и преди руската агресия Киев не се е канил още на следващия ден да цъфне в НАТО.

На Киев сега НАТО дава цялата възможна (без да се стигне твърде далеч!) подкрепа. Но Москва си остава единствено с обещанието Алиансът да запази "каналите за комуникация с Русия с цел предотвратяване на опасни ситуации".

Освен това Западът няма намерение да отиде към отмяна на катастрофалните икономически санкции срещу Русия. Връх на възмущението на Кремъл предизвиква крайно уклончивата позиция на генералния секретар на НАТО, който не отхвърля възможността за нови оръжейни доставки за Украйна.

В същото време се провеждат мащабни многонационални маневри на Алианса, които събраха в Норвегия 30 000 военни от 25 страни членки на НАТО, а също така от неутралните Финландия и Швеция. Всяко увеличаване на натовския военен потенциал край руските граници не съдейства за укрепване на сигурността в региона, категорични са руснаците.

Устойчивото напрежение настъпва

Военни експерти препоръчват САЩ и НАТО да престанат да разчитат на малки бойни групи в Източна Европа и вместо това да разположат там по-тежки, по-големи и постоянно базирани сили. От друга страна подобен преход на източния фланг на НАТО е точно това, което Путин смята за заплаха за Русия и подсказва, че повече няма да търпи. Той настоява за връщане към договореностите, съществуващи през 1997 г. Тогава бе пописан Учредителният акт НАТО-Русия, където бе декларирано, че НАТО ще се откаже от "допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили на територията на новите членове".

Това обаче не изключва възможността за увеличаване на американските войски в Източна Европа, твърди нов доклад на Центъра за стратегия и сигурност "Скаукрофт" към Атлантическия съвет. В него се посочва, че ограниченията за военното присъствие на НАТО в Източна Европа, описани в Учредителния акт НАТО-Русия от 1997 г., са неуместни в светлината на руското нахлуване в Украйна.

Явно днес се намираме на нова, опасна територия. Иде период на устойчиво напрежение, военни действия и контрадействия, и на големи периодични военни кризи в евроатлантическата зона, които вероятно ще формират стратегиите на всички страни за доста дълго време. Възможни са нова студена война, нова желязна завеса. Тогава пък къде и как ще се строи новата берлинска стена, и колко дълга ще трябва да е тя?

Путин не само поиска от Украйна да се откаже от амбицията си да се присъедини към НАТО, но и настоя Алиансът да изтегли силите си от източния фланг на НАТО - искания, които САЩ и съюзниците отхвърлят като противоречащи на основните права на нациите сами да определят външната си политика и на основния ангажимент на НАТО да осигурява еднаква сигурност на всички свои членове.


Всички новини от категория Войната в Украйна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички