За да спре военната операция в Украйна, Русия поставя няколко искания, част от които са лесно изпълними, но други са истинско предзвикателство, коментира Ибрахим Калин, говорител на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, пред BBC. Той е един от малкото присъствали на телефонния разговор между Ердоган и руския президент Владимир Путин, провел се в четвъртък (17 март).
Най-трудното условие на Москва ще може да бъде дискутирано само в разговор на "четири очи" между Владимир Путин и украинския му колега Володимир Зеленски, посочи още Калин и допълни, че става въпрос за съдбата на Донбас и Крим, но не даде повече подробности.
От ВВС обаче коментират, че най-вероятно ще става въпрос за отцепването на региони от Източна Украйна, както и признаването на Крим за руска територия, което едва ли ще бъде прието от Киев.
Останалите точки на Москва са малко или много приемливи, споделя още Калин. На първо място е неутралитет на Украйна и гаранции, че страната няма да представлява заплаха за Русия, за което Киев вече дава сигнали, че има готовност да изпълни.
Като изпълнимо искане Калин определя и да бъдат дадени гаранции за защита на руския език в Украйна.
В категорията с приемливи условия говорителят на турския президент поставя и искането за "денацификация" на Украйна. То е много обидно за Володимир Зеленски, който е евреин и има роднини, загинали в Холокоста, но в Турция не смятат, че това условие би поставило пречка в преговорния процес. В изпълнение на това искане Киев трябва да се ангажира с успокояване на неонацистките настроения в страната.
Владимир Путин също така споделя, че иска лична среща с украинския президент, което също едва ли ще бъде отхвърлено - Зеленски нееднократно е коментирал, че споразумението за мир между Украйна и Русия може да бъде постигнато само след разговори на ниво президент. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също потвърди преди време, че Киев са отправили няколко покани за такива преговори.
Но именно темата на личната среща, зададена от Путин, ще бъде спънката в процеса, смята Ибрахим Калин. Освен дискусия за съдбата на Донбас, в този разговор руският президент ще поиска Киев да признае, че Крим е руска територия. ВВС припомня, че при разпада на СССР Москва е признала, че полуостровът е част от Украйна, но това е станало преди Владимир Путин да дойде на власт.
Дори и Украйна да отстъпи във всички искания за руския президент, ще бъде все по-трудно да признае това за голяма победа на фона на загубите, които търпи руската армия в Украйна и санкциите, които наложи Западът заради инвазията. В Русия историите за загинали и хванати в плен войници набират скорост. Украинският президент Володимир Зеленски също подклажда част от тях - в обръщение, публикувано в социалните мрежи, той коментира, че много руски военни, задържани в плен в Украйна, са обявени за мъртви в родината си.
"Не сме планирали да взимаме пленници. Нямаме нужда от 13, или колкото искате, хиляди убити руски войници", коментира той и допълни: "Ние не искаме война, а само мир. И да знаем, че вие обичате вашите деца повече, отколкото се страхувате от вашите власти".
Или с други думи, ако Москва постигне само "денацификацията", то позициите на Владимир Путин у дома ще бъдат много разклатени.
Затова и всеки детайл в предстоящото мирно споразумение трябва да бъде много внимателно изпипани, за да не може Путин или неговите наследници отново да решат да нападнат Украйна, посочва още агенцията. Според оценките това означава, че самият договор може да се подготвя дълго време, а междувременно кръвопролитията да спрат.
Ибрахим Калин коментира още, че всички искания на руската страна са били представени съвсем ясно и недвусмислено. От това, което е чул в 30-минутния разговор, нямат никакви основания коментарите, че Владимир Путин има някакво заболяване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
