Монахиня Павла (Борисова) - и. д. игумения на манастир "Св. Петка" - гр. Перник, кв. Калкас
Какво празнуваме на Коледа и кой е Коледа? В последно време този въпрос всяка година в края на декември предизвиква оживени дискусии, особено в социалните мрежи. Датите, които в света се наричат Коледа, в църковното календарче са отбелязани като Бъдни вечер и Рождество Христово. В миналото празникът за раждането на Богочовека Христос, Спасител на човеците от техните грехове, а по някои места и до днес, се нарича Божич, Божик.
Но в съвремието ни през последните десетилетия ние, българите, си честитим по-често Коледа, отколкото Рождество Христово. Коледни са концертите. Коледни са картичките. И многобройните пратени есемеси и имейли също честитят Коледа. Въпросът откъде и как се е появила думата "Коледа" има много отговори и всичките са верни. Всеки на нивото на своята компетентност може да избере този, който му се стори най-близък.
Факт е, че това название на празника е по-популярно от същностното му съдържание. Имаше време, когато мнозина свързваха думата Коледа с коленето на прасетата, което обичайно ставаше по това време на годината. Във времето на соца като наближеше празникът, хората от градовете се връщаха в родните си села при поостарелите си родители, които почти задължително отглеждаха в двора прасенце.
Гътваха невинното животинче, гледано цяла година с много любов. После то се превръщаше в пържоли, пръжки, спрържа и пушена сланина и минаваше през стомасите.
Но някак си не върви след като и без друго не си постил, закланото прасе да е повод за празник. А и по селата отдавна вече не гледат прасета. Във всеки случай, на честитките за Рождество Христво, които получавахме от близки и роднини от Белград, имаше много розови прасенца като домашни любимци, а там на празника още му викат Божич.
И днес по-възрастните хора с умиление си спомнят как през годините на войнстващ атеизъм, когато властите бдяха хората да не ходят в храма, в много домове старателно пазеха традициите, наследени от баби и прабаби. Някои даже вечеряха на пода върху слама.
Палеше се кандилото и свещица върху хляба. С тамян се прекаждаха стаите и двора. Вечерята започваше с "Отче нашЕ" Само дето на сутринта облажването не ставаше с опечено врабче, а се разказваха спомените за това, докато бъдникът догаряше в пернишката печка и се славеше раждането на млада Бога.
Колкото и от разпръсната челяд да се събереше около трапезата, всяка година след вечерята дядо разказваше историята за раждането на Иисус Христос, както е описана от светите евангелисти. Според баба петолъчката на комунистите всъщност била новата Витлеемска звезда. Подаръците на влъхвите за своите внучета тя превръщаше в плетени от домашна вълна шапки, ръкавици и шарени чорапи, на които кой знае защо им викаха спортни. Баба беше много набожна.
Спазваше постите и канона. Не помня как беше на Нова година - дали манджите бяха постни или се похапваше от всичко. Спомням си обаче, че когато през 1968 г. смениха църковния календар, тя така и не проумя защо и продължи да празнува Божич на 6-7 януари до края на дните си.
И не помня думата Коледа тогава да е била употребявана в дните, когато се празнуваше раждането на Христос. Когато благодарение на радиото и особено на телевизора думата Коледа придоби широка гражданственост, оправданието за нея се търсеше в кравайчетата, наричани колачи и коледуването, но тава е нещо като въпроса за кокошката и яйцето.
Като се появи спорът за коледарите, редно е да се припомни, че в Трънско са им викали раждавичари. Тъкмо защото празникът е Рождество Христово. И в този колоритен западен край на България приготовлението за вечерта на Бъдни вечер било трескаво.
През деня прасето е заклано, дървата са насечени, всички вкъщи без изключение са си измили главата и краката и са облекли нови дрехи, за да седнат чисти на постланата в най-голямата одая (стая) нова слама, покрита с чиста черга.
Постелята със сламата наподобява постелята на Божията Майка, на която е родила Млада Бога. Щом е приготвено всичко, всички сядат на постелята, наредени по старшинство. На другия ден е Рождество Христово - Божич.
Старите отиват в черквата. Едни от младите се залавят да пекат прасето, а други правят колелца от слама и обреди, с които плашат плодните дръвчета да раждат. Това е и денят на "раждавичарите" , както наричали в Трънско групите младежи, за които днес употребяваме названието коледари.
Тези момчета обикаляли къщите и пеели все една и съща коледарска песен, но тя не е за "Ой Коледо, мой Коледо", а е нещо като балада за Рождеството Христово.
В нея се пее като припев: "Пет хилядо и петстотин, /Предопределена годин,/ Че Христос във Витлеем се родил/ Като Младенец се появил ..." Думата Коледа е близка по звучене и на латинското calendae , което означава известявам, съобщавам и в това има някаква логика, свързана с разказа на светите евангелисти за раждането на Бог като човек.
Много вероятно е Коледа да произлиза от думи с корени кол/кал, които имат значение на колело или светлина, защото в езическите времена това е било името на празник на зимното слънцестоене.
Твърди се, че в дните, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, народите, наричани днес славяни, отбелязвали празника, в чиято основа е бил богът Коляда, Коленда. В това обяснение, макар и съмнително, се съдържа логиката, че тъкмо това име е спомен от претопилото се в християнската символика езичество...
Само че някак си не приляга да наричаме тъкмо този християнски празник с името на езическо божество. Вероятно по тази причина много хора, определящи себе си като ревностни последователи и пазители на православието, надигат глас срещу употребата на думата Коледа.
По същество те са прави, но може да са по-спокойни, толерантни, търпеливи и смирени. За човеците, които са отдалечени от Христос и пилеят живота си в страсти, пороци и безделие, думата е без значение. Трябва да сме уверени, че Бог ги обича и тях много повече, отколкото те самите себе си. Човечеството е "изгубена овца" и "блуден син", за чието спасение Бог слиза от небето, става човек и дава пример за любов.
А любовта на Бога се простира до отвъд смъртта и е безгранична. Затова с Рождеството на Христа започва празникът на нашето спасение. Сърцето на човека само би се радвало, ако и празникът, и дните, и животът след този ден бъдат усещани ведро и радостно, светло и свято.
Впрочем на Запад, където християните са предимно католици и Протестанти, наричат този празник "Christmas" или "Holy Night", "Weihnachten", т.е. "Свята нощ" и така изразяват събитието, че през тази нощ е роден Иисус Христос,
Който с рождането Си осветява не само нощта, но и цялата Вселена. Добре известно е, че 40 дни след Великден, когато се празнува победата на Христос над смъртта или Неговото Възкресение, християните си разменят поздрава "Христос воскресе" - "Во истину воскресе" Имало е обичай и за Рождество Христово да използва подобен поздрав - "Христос се роди" - " Во истину се роди".
Нека на Коледа Христос да се роди във всяко сърце и да си кажем всесърдечно "Христос во истину се роди"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
