"Кормисош" и вълшебните стрелци
Елитното ловно стопанство е като магнит за почитателите на богинята Диана
С идването на март река Белишка хуква по надолнището като спринтьор олимпиец. За миг се гмурне в някой вир, спъне се и се пръсне в по-едър камък, промуши се под моста над старото стопанство и пак побегне, сякаш я гони вълк. Заради вълците тук от вчера са и датчанинът, и белгиецът. Прелетели цяла Европа, обърнали гръб на топлите си къщи, съпруги и бизнес, за да хванат гората. Поне за няколко дни. Като страстни почитатели на богинята Диана, гостите от чужбина добре познават "Кормисош".
Идват тук омаяни от планината, звездите, стрелкащи като прожектори, и въздухът, от който гърдите празнуват. Местните също са им станали близки, въпреки че не са си разменяли и дума. Езикова бариера, пък и ловът не е кръчма или пазар, там няма място за приказки. В очакване на срещата със звяра дори дъхът се спотаява. Обратно на него пък ушите се наострят като за световно.
Датчанинът и белгиецът не са от леките ловци. Сериозни хора са. Доста ходили. Гърмели са по-цяла Европа, дори Африка. В последно време обаче идват тук. Ловът на вълци е трудно упражнение. За професионали. Няма по-предпазливо животно от това най-свирепо куче. На ден то изминава поне 75 километра. Истински маратонец. Иди го гони.
Привечер датчанинът и белгиецът нарамват раниците, преглеждат пушките и скачат в колите. Водачите им пък имат грижата за храната, маршрута и всичко останало, с което е свързан един лов. Те са хора с опит, въпреки младостта си. Познават гората, обичат работата си, избрали са да живеят тук, въпреки риска да си останат ергени.
Тази вечер вълците не идват. Който иска да му е лесно, нека стреля лисици или муфлони. И все пак преборването ще продължи. Само след няколко часа гостите отново ще са в гората.
Държавното ловно стопанство "Кормисош" се намира в сърцето на Родопите. Съвсем наблизо е Лъки, а на четиридесетина километра - Асеновград. 42 000 хектара нарязана планина, реки, няколко села и махали са оградени в границите му. За да го погледнеш от високото, ще трябва да се покатериш до връх Преспа на 2001 метра височина. Най-ниско е долу, на 380 метра над морското равнище, където се сливат реките Чепеларска и Сливов дол.
Директорът на стопанството Динко Господинов се е захванал да направи от гората градина. Трудна работа, но така било в Германия. Затова става всяка сутрин в шест и се прибира след "По света и у нас". Няколко години прекарал в топли кабинети на министерството, но не успял да се адаптира към уюта им. Сега гората е кабинетът му. Заради нея е готов да се скара, награди и накаже, но никой от подчинените му не се сърди. Прав е, казват и не крият, че го харесват.
Макар че мнозина мислят обратното, ловното стопанство не е място, в което мераклията отива, стреля, доволно потрива ръце и си тръгва, горд с трофея си. Животът тук има и друга страна. Тя е подчинена на грижата за хилядите животни, които обитават гората. В тази работа няма уикенд, нито празници. Всеки ден по хранилките се разнася повече от тон зърно.
Понякога разстоянието, което трябва да се пропътува, за да се достави на необходимото място, е повече от сто километра, а височината 2000 метра. Където не успява колата, се ходи пеш. Ако тази дейност не се върши съвестно и упорито, стопанството отдавна да го няма.
"Кормисош" с неповторимите си изгледи е празник за окото и на фоообектива. С многобройни върхове, предлагащи незабравими изгледи, с прекрасни вековни смърчови и букови гори, то привлича истинските любители на природата. Само тук на едно място могат да се видят смърч, ела, бял и черен бор, бук, габър, зимен бор и мъждрян.
Средната годишна температура в района е от 6 до 10 градуса. Около 170 дни годишно тя е и над 10. Петдесет дни планината е побеляла от сняг.
Дали точно такъв е бил климатът през 753 година, днес не ни е известно, но историята е довела до нас, че по това време българският кан Кормисош се е населил по тези места. Преди това той водил дълги войни с византийците, стигнал чак до стените на Константинопол, но там силите му се изчерпали и признал поражението си. Управлявал без особен успех три години, имал крепост наоколо и това дало име на местността.
Следващата историческа дата за този край е на 20 януари 1967 година. Тогава с решение на Министерския съвет е било създадено ДЛС "Кормисош". Задачата, която му поставили, е да издигне нивото на представителната ни ловна и рибностопанска дейност. За да се стигне до това решение, сигурно е повлияла най-вече разнообразната фауна, с която е богата планината: благороден елен, лопатар, сърна, дивя свиня, муфлон, дива коза, глухар. А от хищниците: вълк, лисица, бялка и дребен дивеч.
Днес ДЛС "Кормисош" разполага с три ловни дома, уютна резиденция, петнадесет стаи с всички удобства, дванадесет ловни хижи и кантони, пръснати по цялата територия. В кристално чистите реки може да се лови и риба. Планината е чудесно място за езда и разходки до околните природни забележителности и резервати.
Мнозина са тукашните хора, които помнят началото. Тогава, след последните къщи на близкото село Белица, желязна бариера отрязала пътя към планината. Някои казали, че това е начин партията да спре притока към духовния център Кръстова гора, който започнал да привлича все повече вярващи. Истината обаче била друга - на няколко километра нагоре се раждало най-елитното ловно стопанство в страната. Свидетели твърдят, че ненадейно в гората дошли няколко големци, между които и писателят Николай Хайтов, вещ познавач на Родопа планина. Веднага започнали да строят бъдещата резиденция и това до голяма степен бил късметът на Белица. Още в началото вдъхновителят на обекта и първи ловец на републиката Пенчо Кубадински попитал жителите на селото какво да направи за тях. Местната общественост поискала читалище. Да има къде да ходят младежите. Буквално дни след това дошли майсторите, захванали се ударно, а след година отрязали лентата.
Кубадински бил настина любимецът на местните горски. Попадне ли животно на мерника му, губи всякакъв шанс. Разказват още, че веднъж Тодор Живков пратил охраната си до Лъки, за да купи сирене и кашкавал. В магазина обаче нямало. Тогава той наредил да се построи в градчето РУМ, което ще рече Районен универсален магазин.
Докъде е истината в тези приказки, днес е трудно да се каже. След многото повтаряне през годините всеки добавял по нещо и разказът ставал все по-сочен и интригуващ. Както например твърдението, че след лов с Тато, водачите му получавали торбичка, в която имало богоугодни армагани: водка, луканка и други деликатеси.
Точно в "Кормисош" Тодор Живков ударил прочутото диво прасе, чийто бивни трофеи са оценени на 158,20 CIC. Тогавашният директор на стопанството Христо Христов разказваше, че с часове търсили простреляното животно. Накрая го открили мъртво. Огромните му бивни стърчали страховито. Обадили се на Кубадински и той веднага пристигнал с хеликоптер. (Площадката за кацане съществува и до днес.) Световен рекорд, отсякъл той и след измерването това се потвърдило. Освен него колекцията от най-добри ловни трофеи на стопанството се попълва от 3 сребърни и 3 бронзови медала за благороден елен, 7 златни и 1 сребърен и 5 бронзови медала за дива свиня, 1 сребърен и 1 бронзов медал за дива коза и 1 сребърен и 1 бронзов за мечка.
През годините на социализма из горите на "Кормисош" са ловували братът на Фидел Кастро и днешен първи човек на Куба Раул, съветският ръководител Леонид Брежнев и още куп държавни и партийни величия от близкото минало. Всички те са вкусвали от превъзходното овче кисело мляко и боровинково сладко, приготвени на място - традиция, която се пази и до днес.
Не се е родило животно, което ще влезе в хола ти, твърдят ловджиите. В "Кормисош" човекът и дивечът са равностойни противници. Няма заградени участъци, в които той да е като в клетка, а отстрелването да прилича на убийство. Тук ловецът трябва да се въоръжи с енергия, да преследва с часове и търпеливо да чака най-добрия момент. С надеждата, че трофеят си заслужава усилията. Защото за отдадените на тази страст ловът не е само сливане с природата, не е само емоция и удоволствие, а преди всичко престиж.
Испанец се влюбва в мечка
Днес районът БЛС "Кормисош" е достъпен за всички любители на природата. Той е място, в което се влюбваш завинаги, твърдят потърпевши. Белгиецът и датчанинът, с които започна нашият разказ, са само потвърждание на тези думи. Хрониката обаче пази още подобни случаи. Американец прелита океана, за да дойде в "Кормисош". Разбрал след дълго проучване, че тук може да се сдобие с трофея, който пък да му осигури членство в един от най-елитните клубове на Америка.
Вярно, че балканската дива коза се среща и в Румъния, и в Македония, но янкито избрал нашите Родопи. Останал в стопанството три незабравими дни и си тръгнал доволен и с трофей в раницата.
Най-упорит до днес се счита германски почитател на планината и лова в нея. Той идва тук в продължение на осемнадесет години. Богат турски бизнесмен се влюбил в "Кормисош" още от създаването му. И дълго не пропускал да навести старите си приятели.
Един от най-странните случаи в историята на стопанството сътворил испанец. Той дошъл с предварителна заявка да отстреля мечка. (Днес ловуването на този звяр е забранено.) Още при първото си излизане видял изключителен екземпляр, в който - въпреки че за ловците това не препоръчително - се влюбил. Да го отстреля обаче, не успял. Провалът разпалил амбициите му до крайна степен. Преследването продължило. Потомъкът на Дон Кихот видял много други мечки, но при срещата с тях дори и не вдигнал пушката. Търсил своята. Дошла последната нощ. Оставали броени часове до заминаването. Излязъл вълк. Хидалгото не стрелял. Призори неговата мечка се появила. Този път изстрелът бил точен. Упоритостта била възнаградена. Хубав разказ, ще кажат мнозина. Литература. В "Кормисош" обаче твърдят, че това е живата истина. Както и свидетелството на един от старите горски, бай Радко Коцев. Прибирайки се от работа привечер, видял на пътеката огромна мечка. Стояла на десет метра от него - на крака. Човекът и звярът, един срещу друг и се гледали право в очите. Никой не помръдвал. Горският много добре знаел, че всеки опит да откачи пушката от рамото си и да се опита да стреля, ще бъде фатален. Бил вкаменен, дори клепките му не трепвали. Колко време минало, не знае. След време ще реши, че са били десет минути. В крайна сметка двете страни решили да се разделят миролюбиво. Мечката стъпила на четирите си лапи, обърнала се и с горда походка се отдалечила. Бай Радко въздъхнал, но не помни дали се прекръстил. А трябвало.
Цени
Благороден елен
Трофеят се заплаща на база тегло в килограми, измерен с горната челюст
от 4,00 до 5,00 кг 700 Е 3 Е*
от 5,00 до 6,00 кг 1000 Е 5 Е*
от 6,00 до 7,00 кг 1500 Е 7 Е*
над 12 кг 13700 Е 80 Е*
* Забележка: За всеки следващи 10 грама
Муфлон
Трофеят се заплаща на база средноаритметично от дължината на рогата
от 50,00 до 60,00 см 800 Е 20 Е*
от 60,00 до 80,00 см 1000 Е 50 Е*
над 80,00 см 2800 Е 200 Е*
Забележка: На всеки следващ сантиметър
Дива свиня
От 14,00 до 16,00 см 500 Е 10 Е*
от 18 до 20 00 см 960 Е 17 Е*
над 22,00 см 2000 Е 60 Е*
* На всеки следващ милиметър
Нощувка със закуска в ловната база
- Единична стая - 60 Е
- Двойна стая - 80 Е
- Обяд - 30 Е
- Вечеря - 30 Е
- Индивидуален ловен ден 240 Е
А. Емблемата
Б ДЛС "Кормисош " е разположено в сърцето на планината
С. Лов на дивя свиня
Разходка из планината с коне
Кръстова гора е на територията на стопанството
Вълкът изминава по 75 километра на ден
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
