Света гора - София. 15 ноември. В хладната дъждовна утрин в Уранополи, на прага на Света гора, гъмжи от хора. Първите български поклонници, тръгнали да отбележат храмовия празник на Зографския манастир в Света гора, ще отпътуват в 5,45 с работническия ферибот. Останалата част ще тръгне 4 часа по-късно, а за другите остават водните такситa и многоместните лодки, за да се доберат до най-святото за православните християни място. В 7 часа улиците на селото вече са оживени. Мъже на всякаква възраст бързат към поклонническото бюро, за да вземат визи, а след това се редят за билети. Дълга опашка се извива на пристанището, където всеки ще остави своята суета и светски живот, за да се пренесе в един по-добър и различен свят.
В Света гора датата е 2 ноември, тъй като в Монашеската република животът тече по стар стил. На пристанището на българския манастир, което е на около 4 км от светата обител, чакат малък камион и няколко пикапа, за да отведат поклонниците. Противно на светските навици, мъжете се нареждат на опашка на сушина и чакат смирено своя ред. Дъждът не спира, вятърът брули, а идващите не за първи път се молят на следващия ден да не вали, за да носят на ръце чудотворната икона на свети Георги - аравийската.
В манастира посрещат в царския архондарик (главната приемна). Там новопристигналите посядат, за да вземат глътка въздух след пътя.
Черпят ги с чаша ракия, кафе и локум
докато чакат да ги настанят. "За съжаление няма към кого да се обърнете, защото леглата свършиха", казва притеснено отец Атанасий. "Много са поклонниците. Търсим решение. Вероятно ще се спи на матраци по коридорите или ще се стегнат стаите на арсената (пристанището)", добавя смутено той. "Толкова поклонници Зограф не е виждал", казва на свой ред отец Климент. "За първи път виждам толкова хора на храмов празник", признава отец Гавраил.
Учудващо, повечето новопристигнали чакат смирено да бъдат настанени. Трийсетината монаси се губят сред множеството, наброяващо 700 души. "За пръв път виждаме някакви наченки на ред. Преди това е имало проблеми, защото хората бързат и всеки иска да се настани. За пръв видяхме някакво смирение у самите хора, които разбраха, че няма да бъдат оставени", потвърждава отец Висарион. В крайна сметка всичко се нарежда.
Господ се погрижи за всички поклонници
уверява с усмивка Висарион. Празникът започва в 17 ч с малка вечерня. Следва трапеза, а след нея среднощното бдение, продължило до 3 сутринта. Съборният храм е пълен с хора, които слушат песнопенията, отправят молитви и наблюдават клисарите, палещи свещите на полилеите, които в един момент се завъртат в различни посоки. На следващия ден празникът продължава със служба в църквата в 6 ч, а кулминацията е 3 часа по-късно.
На 6 май, когато почитаме паметта на Победоносеца, и на 16 ноември - известен като Малкия Гегьорвден, когато се чества преместването на мощите му, в манастира има благочестив обичай иконата да бъде носена от миряни и монаси. "Ако се помолиш от сърце, докато я носиш, "Св. Георги" ще ти помогне, ще чуе молитвата и ще я изпълни, стига да е за добро на хората и на самия човек, който се моли", напомня отец Висарион.
Клепалата започват да бият. Хорът подхваща хвалебствени песнопения, камбаните бият и изпълват двора на зографската обител с тържественост. Всички погледи са отправени към входа на храмовата църква. Изнасят чудотворната икона на светеца, аравийската, и литийно шествие тръгва към отсрещния хълм, към параклиса на светеца. 700 мъже искат да носят иконата.
На всеки се падат по няколко крачки
за да се помоли на светеца. След изваждането на иконата слънцето най-сетне огрява двора на обителта.
"Споделяли са ми хора, без да влизат в подробности, казват, че след като са носили иконата, животът им се е променил и това, за което са се молели, се е изпълнило", казва отец Висарион. Божият служител уточнява, че това все пак зависи от вярата на самите хора. "Когато човек се моли от все сърце, независимо дали се намира в храма, на улицата или на лития, то Господ или съответният светец чуват тази молитва. Важно е вътрешното състояние. Жените не могат да дойдат тук и вероятно се чувстват ощетени, че не могат да носят иконата на св. Георги, но където и да се помолят, ако го правят от сърце, светецът ще ги чуе", казва още той. Литийното шествие завършва в двора на манастира, а празникът - с трапеза с вино и риба. "За малко и храната да не стигне", каза Висарион. По думите му, от една страна, монасите са се зарадвали на големия брой поклонници, защото това доказва, че все повече хора са узнали за Зограф и все повече идват да се молят. "На нас като организатори ни е по-трудно и изпитваме смесени чувства. Радваме се за поклонниците, но ни беше неудобно, че свършиха леглата", добавя смутено Висарион.
След края на празника поклонниците се отправят към пристанището, за да се върнат към светския живот.
Многото хора обаче стряскат ферибота
който пропуска да спре. "Св. Георги не иска да ви пусне", каза с усмивка отец Климент. Няколко водни таксита прибират част от хората към Уранополи. Повечето си тръгват след 4 часа смирено чакане на кея, но дошлият ферибот не успява да прибере всички и на някои се налага да чакат още дълго Божията воля. Преди това пътуване за Атон един поклонник ми каза, че всеки, който ходи до Света гора, се връща по-добър. Ако е бил прав, то преди дни у дома се прибраха 700 по-добри българи.
Аравийската икона доплувала по море
Муле посочило къде да вдигнат параклиса
Според древно предание Аравийската икона на свети Георги дошла от арабските страни. Тя е от времето на иконоборчеството, когато много икони са били изгаряни, тъй като били считани за идоли. За да ги спасят, благочестиви християни ги хвърляли в морето. Такава е съдбата на Аравийската икона, дошла по море в пристанището на манастира "Ватопед". Много монаси я видели и поискали да я вземат. Само лодката на Зографския манастир обаче успяла да приближи и да я прибере, защото, когато другите приближавали, тя се дърпала назад. Тогава настъпил спор между манастирите "Зограф" и "Ватопед". Ватопедци настоявали, че иконата е дошла в техни води, а зографци изтъквали, че тяхната лодка я е взела. Затова решили да поставят иконата на гърба на необяздено муле. Където отиде, на чиято територия се озове - негова да бъде. Мулето стигнало до хълма срещу "Зограф" и там умряло. Зарадвали се зографските монаси и занесли иконата в съборния храм, но на следващата сутрин я намерили там, където я оставило мулето. Това се случило няколко пъти. Накрая свети Георги се явил насън пред един от монасите и казал, че ще остави иконата, ако му построят параклис и два пъти в годината правят литийно шествие до него - на 6 май и на 16 ноември. Според поверието св. Георги казал, че който носи по време на литията иконата с вяра и молитва, той самият лично ще му помага.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
