2023 г. беше наситена откъм технологично развитие, след като много иновативни системи за първи път видяха бял свят и започнаха активно да навлизат в ежедневието на хората. Както в тяхната работа, така и в свободното им време.
Не липсваха обаче и истински технологични катастрофи. Пример за такава е подводницата Titan, която имплозира, докато се гмуркаше, за да види потъналия "Титаник".
Потaпянето на Titan
През лятото една история от новинарските си емисии прикова вниманието на зрителите по цял свят – драма на 3500 метра под повърхността на океана. Експериментална подводница с петима души на борда се изгуби, след като се спусна, за да види останките на "Титаник".
Titan беше иновативен проект за дълбоководна подводница: тръба от въглеродни влакна с размерите на миниван, управлявана с джойстик, за която авиокосмическият инженер Стоктън Ръш вярваше, че ще отвори дълбините за нов вид туризъм. Компанията му OceanGate беше многократно предупредена, че не е доказано, че плавателният съд може да издържи на налягане от 400 атмосфери.
Отговорът: "Мисля, че генерал Макартър беше казал: "Ще те запомнят с правилата, които нарушаваш".
Но това със сигурност не работи при нарушаването на правилата на физиката. На 22 юни, четири дни след като контактът с Titan прекъсва, дълбоководен робот забелязва останките на подводницата. Тя най-вероятно е била унищожена при катастрофална имплозия.
Месо, отгледано в лаборатория
Вместо да убиваме животни за храна, защо да не произвеждаме говеждо или пилешко месо в лабораторни условия? Това е хуманната идея, която стои зад "лабораторното отглежданото месо".
Проблемът обаче е да се произвежда в големи мащаби. Пример за това е Upside Foods. Стартъпът, базиран в Бъркли, Калифорния, е събрал повече от половин милиард долара и показва редици от големи, блестящи стоманени биореактори.
Но журналистите наскоро разбират, че в Upside нещата не стоят точно по този начин. Големите резервоари не работят, а компанията отглежда клетки от пилешка кожа в много по-малки пластмасови лабораторни колби. След това тънките слоеве клетки се изгребват ръчно и се пресоват в пилешки парчета. С други думи, Upside използва много труд, пластмаса и енергия, за да произведе почти никакви количества.
Самир Кураши, бивш служител, казва пред Wall Street Journal, че знае защо Upside е раздувала потенциала на лабораторно отглежданите храни.
"Това е принципът "фалшифицирай, докато го направиш", казва той.
И въпреки че лабораторно отглежданото пиле е одобрено от FDA, има съмнения дали лабораторното месо някога ще се конкурира с истинското.
Upside признава предизвикателствата:
"Захванахме се с тази работа не защото е лесна, а защото светът спешно се нуждае от нея".
Роботакситата на Cruise
Автономното шофиране има много привърженици, но тази година определено не беше най-добрата за технологията. Tesla току-що направи мащабно изтегляне на софтуер, след като автомобили, настроени на режим на самоуправление, участват в няколко катастрофи. Но най-големият обрат идва от Cruise, подразделението на GM, което стана първата компания, предлагаща таксиметрови превози без шофьор в Сан Франциско, денем или нощем, с автопарк, надхвърлящ 400 автомобила.
Разпространение на пластмасата
Пластмасата е чудесна. Тя е здрава, лека и може да бъде пресована в почти всякаква форма: столове за трева, чанти, чашки, чинийки и т.н.
Проблемът е, че има твърде много от нея. Хората произвеждат 430 млн. тона пластмаса годишно (значително повече от теглото на всички хора, взети заедно), но само 9% се рециклират. Останалата част се озовава на сметищата и все по-често в околната среда.
По този начин не само, че много морски обитатели имат килограми от този материал в коремите си, но и малки парченца "микропластмаса" са открити в безалкохолни напитки, планктон и човешки кръвоносни съдове, и дори се носят във въздуха. Все още не са проучени последиците за здравето от разпространението на микропластмасовото замърсяване.
Информираността за този бич за планетата нараства и много организации вече призовават за "договор за пластмасата", който да помогне за спиране на замърсяването. Но това ще бъде трудна задача, защото пластмасата е изключително евтина и полезна. Затова изследователите твърдят, че най-добрият начин да се намалят пластмасовите отпадъци е да не се произвеждат.
Ai Pin на Humane
New York Times го обявява за "големия, смел научно-фантастичен залог" на Силициевата долина за това, което ще дойде след смартфона. Продуктът? Пластмасова значка, наречена Ai Pin, с камера, чипове и сензори.
Устройство, което се очаква да откаже хората от пристрастяването към телефоните, е достойна цел, но по всичко личи, че това няма да бъде Ai Pin.
При него потребителите трябва да произнасят гласови команди, за да изпращат съобщения или да разговарят с изкуствен интелект (лазерен проектор в щифта също така ще показва информация на ръката на потребителя). Но значката тежи колкото топка за голф, така че вероятно няма да е удобна за прикрепяне към тениска например.
Ai Pin е творение на екип от съпрузи, бивши ръководители на Apple, Бетани Бонджорно и Имран Чаудри, които стигат до идеята си за продукта под ръководството на будистки монах на име Брат Дух, като по пътя събират 240 млн. долара и подават 25 патента, според Times.
Очевидно е, че в създаването му са вложени много мисъл, пари и инженерни умения. Но, както отбелязва Виктория Сонг, рецензент на The Verge, "той нарушава основното правило за добър дизайн на носими устройства: трябва да искате да носите това проклето нещо". В сегашния си вид Ai Pin е елегантен, но все още не е конкурент на примамливия екран.
Измамнo геоинженерство
Слънчевото геоинженерство е свързано с идеята за охлаждане на планетата чрез освобождаване на отразяващи материали в атмосферата. Това е рискована концепция, тъй като няма да спре парниковия ефект, а само ще го прикрие. А и на кой може да му хрумне да блокира слънчевата светлина?
В началото на тази година Мексико забранява опитите за геоинженерство, след като стартъп, наречен Make Sunsets, решава, че може да комерсиализира усилията си в тази посока. Съоснователят на компанията Люк Айземан решава да пусне балони над Мексико, предназначени да разпръскват в небето отразяващ серен диоксид. Стартъпът все още продава "кредити за охлаждане" за по 10 долара на своя уебсайт.
Впръскването на частици в небето теоретично е евтино и лесно, а затоплянето на климата е огромна заплаха. Но твърде бързите действия могат да предизвикат ответна реакция, която да забави напредъка.
"Те нарушават правата на общностите да диктуват собственото си бъдеще", казва един критик на технологията, цитиран от изданието.
Айземан обаче вижда нещата по друг начин.
"Не мога да правя анкети с милиарди, преди да се кача на самолета", казва той. "Няма да искам разрешение от всеки човек по света, преди да се опитам да направя нещо за охлаждането на Земята
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
