Чичен-Ица била перлата в короната на маите
През 1885 г. за консул на САЩ в мексиканския град Мерида е назначен Едуард Хърбърт Томпсън. Той е роден през 1857 г. в Уорчестър, щата Масачузетс. Освен дипломат Томпсън е и човек, влюбен в археологията. Негова страст е странната култура на маите, за които тогава не се знае почти нищо. Американецът е завладян от популярните книги на нюйоркския адвокат Джон Лойд Стивънс, под чието влияние написва статията "Атлантида не е мит". В нея защитава идеята, че цивилизацията на маите е останка от изчезналия континент. Привличайки богати спонсори, Томпсън започва да проучва тази индианска култура. Често го наричат "Шлиман на Юкатан", защото по подобие на великия немец, вярвал изцяло в данните от "Илиада" и "Одисея", той напълно се доверява в легендите за маите.
Вече като дипломат, Томпсън започва обиколки на техните потънали в джунглата градове. Прави отливки на откритите скулптури, които са показани на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. През следващата година купува плантация, на чиято територия се намират развалините на легендарния град Чичен-Ица. Именно оттук започват неговите най-важни изследвания, които ще го наредят сред видните проучватели на средноамериканските култури.
Много образно Томпсън описва своето първо впечатление от забравения град на маите в книгата си "Народът на змията". Изкачвайки се сред храстите, той достига до направена от ръката на човека тераса и изведнъж вижда първата каменна грамада, сякаш опираща се в небето. После съзира други стъпаловидни пирамиди и сгради, към които водят стълбища и рухнали колонади. Навсякъде по площта от три квадратни мили са разхвърляни хиляди архитектурни детайли. Това е Чичен-Ица - "един от най-великите древни паметници в света".
Градът се намира на 120 км източно от днешния областен център Мерида на мексиканския щат Юкатан. Основават го през 455 г. индианците ица, но два века по-късно го изоставят. На тяхно място идват маите, почитали там своя страшен бог Кецалкоатъл - Пернатия змей. След Х в. Чичен-Ица става център на техния свят, чието значение е сравнимо с това на Кносос за крито-микенската култура. Около 1200 г. обаче управителят на град Мая-Пан, Хунак Кеел, разорява ужасно града и той започва да запада. Окончателно е изоставен в 1441 г., но при идването на испанците спомена за него още не е изчезнал.
На местния език Чичен-Ица означава "Устието на кладенеца на (племето) ица". В Юкатан водата е особено ценна, защото липсват реки и дори извори. Поради порестия варовик тя се оттича и слива с подземните реки, а после запълва по-големите празнини и ями. Така на територията на Юкатан се появяват дълбоки природни водохранилища, които наричат сеноти. За маите те са свещени, защото от тях зависи живота и препитанието им. Точно такъв е кладенецът в Чичен-Ица, който е с диаметър 60 м и почти такава дълбочина. В отвесните и високи 20 м стени на извора са издълбани стъпала, по които жените стигали до водната повърхност.
Именно този кладенец се превръща в цел на живота за Томпсън. Негова настолна книга става пътеписът на испанския конкистадор Диего де Ланда от 1566 г. Той прави основно описание на водохранилището и съобщава, че
маите имали обичай да принасят човешки жертви при суша, като давели там хора
Заедно с тях хвърляли скъпоценности и други богати дарове. "Ако в страната идвало злато - пише Ланда, - то голяма част от него трябвало да получи кладенецът". Счита се, че последното жертвоприношение е станало малко преди идването на испанците.
Дълго време американецът размишлява как да стигне до дебелите наноси на дъното. Отива в Бостън, където получава свидетелство за водолаз. Но най-важно е конструирането на подемен кран с лебедка и специална кофа за загребване в тинята. С него той и помощниците му започват продължителна изнурителна работа, която в началото не дава почти никакви резултати. Дълго време единствените находки са чирепи от счупени глинени съдове.
Най-сетне обаче щастието се усмихва на Томпсън. В един дъждовен ден работещите на лебедката работници изсипват поредната кофа кал и в нея проблясват две жълтобели кръгли камъчета. Това се оказват индиански амулети от свещената смола копал. В следващите дни от дъното са извадени стотици метални дискове, статуетки, звънчета и брадви. Сред тях има и предмети от почти чисто злато, макар повечето съкровища да са от сплав на мед и злато. Разбира се, не са малко и любимите на маите изделия от скъпоценния нежнозелен нефрит.
Голямата изненада идва, когато
от калта започват да се появяват човешки кости
За кратко време се събират останките на поне 42-ма души. Според легендите маите принасяли в жертва млади девственици. Находките обаче показват друга картина. 13 от скелетите са на възрастни мъже, 8 - на възрастни жени, и 21 - на деца между една и 12 години. Много от тях имат получени приживе травми. Заключението е, че вероятно става дума за роби, военнопленници или за хора с ниско положение в обществото на маите.
Така или иначе изследванията на Едуард Томпсън са повратна точка в проучванията на културите от Средна Америка. Голяма част от находките намират място в музея Пийбоди. В 1926 г. неочаквано той е обвинен от правителството на Мексико в незаконна търговия с археологически ценности и плантацията е конфискувана. През 1944 г. Върховният съд го реабилитира и имотът е върнат на наследниците му. Самият Томпсън не доживява това, тъй като умира в 1935 г.
Основател на подводната археология
Едуард Томпсън закупува в Бостън и два водолазни костюма. Когато кофата изважда първите скъпоценности, той се спуска на дъното и сам вади предмети оттам. Така американецът се превръща и в първия подводен археолог в света.
Мексиканците продължават работата му
През 1961 и 1967 г. проучванията в сенота са продължени от мексиканските археолози. Естествено те разполагат с много по-съвършени средства, отколкото американецът в началото на века. С модерните акваланги, помпи за изхвърляне на тинята и чрез химическо пречистване на водата те изваждат два великолепни дървени трона, златни и нефритени украшения, както и стотици глинени съдове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
