Винаги когато Италия е била в политическа безпътица, технократи са спасявали държавата. Начинът, по който държавата тези дни успя да прескочи пропастта, да пресече парламентарната криза и да се обедини в името на възстановяването на италианската икономика, е поука за родните политици. Защото патовата ситуацията след изборите у нас може да бъде аналогична на тази, в която Италия се оказа през последните 3 седмици.
Партийните дразги докараха криза
След като междупартийни дразги свалиха от власт втория кабинет на Джузепе Конте и седмици наред той не успя да уговори партията на Матео Ринци, експремиер, да се върне в коалицията, страната изпадна в парламентарна криза. Опозицията упрекваше управляващите, че харчат на поразия, за да ухажват електората без да правят нито една реформа. Властта отговоряше, че опозицията е безидейна и не може да състави друг кабинет.
Политическите престрелки дойдоха в момента, в който Италия удари антирекорда с 92 000 смъртни случая от коронавируса.
Задаващите се нови парламентарни избори и очакваните месеци наред икономически хаос свалиха с близо 10 пунка акциите на миланската борса. Пежо използваха отслабената държавност, за да ускорят сделката за сливането с Фиат като в новата компанията мажоритарният дял и управлението получиха... французите.
Третата по големите икономика в Европа отчете втория по големина външен дълг в размер на 2,7 трилиона евро и здравата уплаши Брюксел, че с поредните си политически препирни ще катурне еврото.
Френският икономист Томас Пикети събра подписите на 100 негови колеги, сред които бившият белгийски министър Пол Манет и ексунгарският еврокомисар Андор Ласло, за да настояват за отмяна на дълговете по италианските държавни облигации, които Европейската централна банка държи в балансите си. Отписването на книжа на стойност 415 млрд. евро, което гази всички договори на ЕС, изправи на нокти ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард, която категорично отхвърли идеята, но за сетен път призна, че ако Италия се провали, Европа яко ще затъне.
Спасителят на еврото
В патовата ситуация президенът на Италия Серджо Матарела привика Марио Драги, харесван от две от големите опозиционни партии, за да му даде последна възможност да се опита да състави правителство.
73-годишният топфинансист е по-известен в света, отколкото в италианските провинции. На 36 години стана изпълнителен директор на Световната банка, а в края на миналия век, по времето на Берлускони, се върна в Рим, за да направи новото финансово законодателство. Години наред управляваше Италианската централна банка, а след 2011 година застана начело и на Европейската. 8-годишният му мандат приключи месеци преди коронакризата, а той остана в историята с това, че не вдигна инфлацията, но спаси еврото въпреки дълговите кризи и на Гърция, и на Италия. Затова и получи прякора Супер Марио.
Днес той се закле като новия премиер на Италия като представи кабинета си, в който влизат и технократи, и политици от целия спектър. Близо седмичните консултации на Драги се увенчаха с успех и само крайнодясната партия - "Италиански братя", няма да подкрепи кабинета. След бурни дебати, управляващите досега от „Движение 5 звезди“ също застанаха зад спасителя – финансист.
В 23-членния кабинет на Драги те влизат с 4 министри, най-много от общо шест подкрепящи го партии. По трима министри имат Демократическата партия, Лигата и "Форца Италия", а "Италия Вива" и "Свободни и равни" имат по един представител. Тримата представители на партията на Берлускони участват заради опита си в администрацията, но без портфейл.
Драги обяви, че основната му цел да е направи кабинет, който да изпълни план за възстановяване на италианската икономика, в съотвествие с новия Зелен пакт на Европа. Затова, в новия състав на министрите той остави тези от тях, които добре са си вършели работата, но не са в икономическия екип. Така Луиджи Ди Майо остава външен министър.
Министърът на вътрешните работи Лучана Ламорджезе и на здравеопазването Роберто Сперанца също запазват постовете си. Лоренцо Гуерини остава министър на отбраната. Дарио Франческини и занапред ще е министър на културата.
Технократи с план за възстановяване
Тотална смяна обаче е в икономическия, финансовия и социален екип. Там той е разположил няколко човека от опозицията. Джанкарло Джорджети, високопоставена фигура от партия Лига на Матео Салвини, ще бъде новият министър на промишлеността. Андреа Орландо от лявоцентристката Демократическа партия ще е министър на труда.
Осем технократи обаче ще бъдат мотора на новите реформи.
Гуверньорът на Италианската централна банка Даниеле Франко става финансов министър.
Топ-мениджърът Виторио Колао ще отговаря за иновациите и развитието на цифрови технологии. Това е човекът, на когото предишното правителство на Конте възложи да разработи план за възстановяване на икономиката след пандемията, но така и не се възползва от разработката му.
Италия вече ще има и чисто ново министерство на екологичния преход, а начело застава друг технократ- Роберто Чинголани, уважаван физик и експерт по информационни технологии. Бившата шефка на Конституционния съд Марта Картабия, която също е технократ, оглави министерството на правосъдието, за да направи новите промени в законодателството, свързани с дигитализацията и високите технологии.
Програмата Драги - как да усвоят 200 млрд. от Европа
Драги обяви, че още следващата седмица ще представи програмата си в парламента и в двете камари ще има вот на доверие. Той обаче ще е по-скоро формален, защото е ясно, че мнозинството вече е осигурено.
В програмата се очаква Драги да покаже как планира да издърпа Италия от пандемията и как смята да похарчи над 200-те милиарда евро европейски средства за възстановяване на изпадналата в рецесия икономика.
След като години наред работи в подкрепа на еврото в кабинета си във Франкфурт Марио Драги се изправя отново пред същата задача, но вече в премиерския кабинет в Рим. Стабилизирайки Италия, той ще укрепи цялата еврозона. Успехът му би доказал също така на скептичните северни съюзници на Италия, че отпускайки средства на по-бедния Юг, те ще укрепят целия блок. Това безспорно ще даде сериозно рамо и за исканията на България.
Дали ще успее? Предстои да видим. Началото му тръгна по вода. Назначението му бе посрещнато с фанфари на борсите. Италианските акции и облигации за първи път поскъпнаха от месеци, а основният борсов индекс в Милано - FTSE MIB, достигна почти едногодишен връх по-рано през седмицата.
Едно е ясно – Рим прескочи парламентарната бездна и много вероятно е рязко да се оттласне от дъното. След месеци наред безмислено политическо противоборство, дойде един мълчаливец, който обедини враждуващите партии в името на спасяването на държавата и икономиката.
Очаква ли я България след изборите италианския сценарий и имаме ли български вариант на Марио Драги?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
