- Трима учени с отличие за работата им по климата
Нобеловите награди за литература обикновено са най-дискутирани от всички подобни награди - по простата причина, че от литература и футбол разбира всеки във всяка точка на света. А от физика и химия - една съвсем малка част от населението. През изминалата седмица бяха раздадени няколко Нобелови награди - за физика, химия и медицина.Но като че ли единствено призът за литература пали страстите - защото напоследък той е колкото литературен, толкова и политически и все повече започва да прилича на "Оскар"-ите.
- Медици грабнаха приза с тема как чрез температура откриваме и нервни болести
Литература
Тази година Нобеловата академия награди Абдулразак Гурна, роден на танзанийския остров Занзибар. В списъка на претендентите беше и Харуки Мураками, световно признат японски писател, чиито книги са превеждани на десетки езици, включително и български - "Норвежка гора", "Хроника на птицата с пружина" са сред най-четените по света. Както и Людмила Улицка - учен генетик от Русия, която обаче пробива предимно с литературно творчество, а книгата й "Казусът Кукоцки" печели куп международни награди, включително "Букър". Между другото, залозите на букмейкърите бяха именно за Нобел за Мураками, преди Гурна да му изтегли килимчето.Занзибарецът е израснал в Танзания, но още през 60-те години на миналия век емигрира в Англия. Въпреки това основните теми, за които пише той, си остават онези, с които е израснал - колониализмът и бежанците. Той е награден, пише Нобеловият комитет, заради проникновените си новели, описващи съдбата на бежанци от различни култури и континенти. Издал е общо 10 романа, но в България не е превеждан до момента нито един, така че българският читател не е запознат с творбите му. Най-известни по света са четвъртият му роман "Рай", както и "Дезертьорство". "Рай" е включен в приоритетния списък за наградите "Букър", но не получава приза. Започва да пише на 21 години и макар че родният му език е суахили, цял живот твори на английски. До неотдавнашното си пенсиониране е професор по английска и постколониална литература в университета в Кент, Кентърбъри. Той е вторият чернокож африкански автор, удостояван с Нобелова награда, а първият такъв - Уоле Шоинка, е обект на негови преподавателски курсове и творчески анализи. Шоинка е спечелил приза си през 1993 година.
Медицина и химия
Учените Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян пък спечелиха Нобеловата награда за медицина за 2021 г. за своите изследвания на рецептори за температура и допир. Техните революционни открития на практика позволяват да разберем как топлината, студът и механичната сила могат да инициират нервните импулси, които ни позволяват да възприемаме и да се адаптираме към света около нас", посочи Нобеловият комитет. Знанията, които ни дават двамата нобелисти, позволяват да бъдат разработени лечения за широк спектър от болестни състояния, включително при хронична болка.Нови лекарства стоят и в основата на Нобеловата награда за химия, която беше присъдена на германеца Бенямин Лист и американеца Дейвид Макмилан за развитието на така наречената асиметрична органокатализа. Този метод значително е повлиял на разработването на нови лекарства и е направил химията по-екологична. Двамата нобелисти са разработили независимо един от друг метода. Макмилън е британско-американски химик, който в момента работи в Принстънския университет в САЩ. Бенямин Лист е германски химик, който работи в Института за изследване на въглищата "Макс Планк" в Мюлхайм на Рур. До откритията на Лист и Макмилан катализаторите са били правени главно на базата на метали или ензими. В първия случай, поради чувствителността на металите към кислорода, широкомащабното промишлено производство беше доста скъпо. Освен това то не е било екологично чисто, тъй като много метали, които ускоряват добре химичните реакции, са токсични и често попадаха в околната среда, замърсявайки я, така че двамата учени независимо един от друг правят химията по-зелена.
Физик
а
Битката за приза по физика е не по-малко оспорвана, но тази година победата бе свързана с климата. Трима учени бяха удостоени с Нобеловата награда за физика за 2021 г. за работата им по разбирането на сложни системи като климата на Земята. Американецът Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи бяха обявени за победители на събитие в Стокхолм.Онова, което на практика са направили, ако не използваме сложния език на физиката, е да помогнат на човечеството да разбира такива сложни системи като атмосферата и океаните. И да разработят такива методи на моделиране, които да създадат възможност да бъде прогнозирано какво се случва там. Манабе работи в Принстън, Хаселман - в "Макс Планк", а Паризи е изследовател в римския университет "Сапиенца". Той работи в посока, различна от двамата други нобелисти, но на практика академията решава да поощри учени, които с интердисциплинарни методи доказват едно и също.
Много е трудно да се прогнозира дългосрочното поведение на сложни физически системи като климата на нашата планета, твърдят нобелистите. Но компютърните модели, които могат да предвиждат ефектите, свързани с емисиите от изгарянето на изкопаеми горива, са от решаващо значение за нашето разбиране за климатичните промени, доказват те. Сюкуро Манабе демонстрира как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата могат да доведат до повишаване на температурите на повърхността на Земята. През 1960-те години той е ръководил разработването на физически модели на климата.Приблизително десетилетие по-късно Клаус Хаселман създава компютърен модел, който свързва метеорологичното време и климата. Неговата работа е отговорила на въпроса защо климатичните модели могат да бъдат надеждни, въпреки че времето е променливо и хаотично. Нобеловият комитет уточни, че откритията на Джорджо Паризи са "позволили да се разберат и опишат много различни и очевидно напълно случайни материали и явления". Това включва поведението на сложни системи на микроскопично ниво. Между другото, неговата работа има приложения не само във физиката, но и в други, много различни области, като математика, биология, неврология и изкуствен интелект. Има и принос в имунологията.Попитан за близостта с времето на връчването на наградата, посветена на климата, с конференцията на ООН за климата в Глазгоу само след седмици, проф. Паризи подчерта: "Трябва да действаме по много бърз начин, а не със силно забавяне."Общо 218 души вече са спечелили Нобеловата награда за физика от първото й присъждане през 1901 г. Само един от тях е жена. За отбелязване е, че при спечелването на Нобеловата награда през 2015 година принос имат и двама българи, които са работили в екипите на Нобеловите лауреати. Един от тях - проф. Борис Арнаудов от СУ, дори успява да посочи грешка на бъдещите нобелисти и именно благодарение на неговата препоръка те печелят приза. В случая става дума за нещо, което на езика на физиците звучи ужасно дълго и неразбираемо, но иначе е просто LED-подсветка, което днес всички виждаме например в телевизорите си.
Нобеловите награди за постижения в науката, литературата и мира са създадени и финансирани от фонда на шведския изобретател Алфред Нобел. Те се връчват от 1901 г., а тази за икономика - от 1969 г.Наградите се присъждат от Кралската шведска академия на науките и са на стойност 10 милиона шведски крони (1,15 милиона долара).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
