Никога не съм преследвала слава или пари – всичко това дойде като резултат от музиката, в която вярвах, каза неотдавна брюнетката от ABBA Фрида в интервю за норвежка телевизия, предава БТА.
Позната на поколения фенове с галеното име Фрида, Ани-Фрид Люнгста, която днес става на 80 години, си извоюва трайно място в историята на поп музиката като четвъртинка от легендарната шведска супергрупа ABBA. С богатия си мецосопранов глас и емоционално сценично присъствие тя помогна за оформянето на звученето на групата, превърнала се в една от най-продаваните в историята. Но животът ѝ далеч надхвърля света на „Евровизия“, блестящите костюми и платинените плочи – той включва глави, свързани с кралски особи, филантропия и трайно културно влияние.
Към юли 2025 г. състоянието на Ани-Фрид се оценява от сп. "Форбс" на около 300 млн. долара - тя и Бени Андершон са двамата най-заможни от ABBA днес. Това богатство я нарежда сред най-успешните скандинавски артисти и произтича не само от годините ѝ в ABBA, но и от десетилетия разумни инвестиции, солови успехи и един необичаен житейски път, малко напомнящ типичната съдба на поп звезда.
Животът на Фрида отразява буквално историята за грозното пате, превърнало се в лебед. Да се каже, че е имала трудно детство, ще бъде слабо описание за живота ѝ в ранните години. Тя е едно от хилядите деца, родени в Скандинавия след Втората световна война от връзки между норвежки жени и германски войници. Тези деца, наричани Tyskerbarnas или „германските деца“, резултат от нацистки план за „обогатяване“ на арийския генофонд.
Ани-Фрид е родена на 15 ноември 1945 г. в Норвегия от връзката на местната девойка Сюни Люнгста и нацисткия сержант Алфред Хасе. След войната майка ѝ и баба ѝ са обявени за предателки и прогонени от родното си село Баланген в Северна Норвегия. Трите бягат в Швеция, но малко след пристигането майката на Фрида умира от бъбречна недостатъчност. Бъдещата звезда остава сираче още преди да навърши две години и е отгледана от баба си.
Тридесет години по-късно тя среща биологичния си баща, който се оказва пенсиониран сладкар. Това се случва със съдействието на германското тийнейджърско списание Bravo и с помощта на тогавашния й съпруг Бени Андершон. Срещата е емоционална, но и болезнена, а Фрида по-късно признава, че не може да изгради истинска близост с човек, който не е бил част от живота ѝ. Според приятели това закъсняло събиране отключва период на дълбока депресия у Ани-Фрид.
Музиката става нейното спасение през младостта й в Швеция. Тя започва да пее в църковен хор и в местни танцови групи и джаз клубове, а на 13 години сформира първата си група — Evald Ek’s Orchestra. Големият ѝ пробив идва през 1967 г., когато печели националния конкурс „Нови лица“ с изпълнението En Ledig Dag („Почивен ден“) и получава първия си договор за запис.
През 1969 г. се запознава с Бени Андершон, а чрез него – и с Бьорн Улвеус и Агнета Фелтскуг. През 1972 г. четиримата сформират ABBA. След победата на „Евровизия“ през 1974 г. с Waterloo групата се изстрелва на върха на славата и се превръща в световен феномен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
