НАТО ще изпрати допълнителни морски патрулни самолети, радарни системи, дронове и разузнавателни екипи в Черноморския регион. Решението беше обявено след поредицата от тежки нападения срещу търговски кораби край бреговете на България и Румъния, съобщи Ройтерс.
Алиансът предприема мерки за засилване на наблюдението и сигурността по югоизточния си фланг на фона на нарастващото напрежение, свързано с войната в Украйна. Предвижда се и изпращането на специалисти, които да извършват експертизи на взривните устройства, използвани при атаките.
Посланиците на НАТО взеха важно решение
Мерките бяха обсъдени на заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел, в което участваха посланиците на държавите членки. Основната тема беше влошената сигурност в Черно море и необходимостта от допълнителни способности за своевременно откриване на потенциални заплахи срещу корабоплаването.
Говорителят на НАТО Алисън Харт съобщи, че Алиансът вече е укрепил отбранителните си позиции по Източния фланг, включително чрез средства за противодействие на безпилотни летателни апарати. Предстоящото разполагане на допълнителна техника и персонал ще разшири възможностите за наблюдение, разузнаване и установяване на обстоятелствата около нападенията.
„Ще продължим да бъдем единни и да гарантираме, че сме готови да посрещнем всяка заплаха“, заяви Харт. Тя подчерта, че сигурността на близо един милиард граждани на държавите от НАТО остава основен приоритет на организацията.
Самолети, радари и специалисти по взривни вещества
Военният говорител на НАТО полковник Мартин О'Донъл уточни, че съюзниците вече са изпратили или предстои да изпратят допълнителни морски патрулни самолети, разузнавателен персонал и безпилотни апарати. Предвижда се също увеличаване на радарното наблюдение и изпращане на експертни екипи за анализ на използваните взривни вещества.
Според О'Донъл особено важно е подобряването на ситуационната осведоменост чрез повече средства за наблюдение и по-интензивен обмен на информация между съюзниците. Това ще позволи на държавите от НАТО да следят по-подробно обстановката в Черно море и да координират действията си при възникване на нови заплахи.
Засега Алиансът не е обявил нова операция за военен ескорт на търговските кораби. Съобщените мерки са насочени предимно към наблюдението, разузнаването и укрепването на отбранителните способности.
България поиска спешна помощ от НАТО
Решението идва дни след като България официално поиска допълнителна подкрепа от Алианса заради атаките срещу плавателни съдове в Черно море. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че страната ни е настояла за разполагането на бойни самолети и системи за противодействие на дронове.
Искането беше отправено до генералния секретар на НАТО и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. България настоя за укрепване на отбранителните способности, включително чрез допълнително съюзническо присъствие на своя територия.
Стоянов обяви също намерението си да обсъди с колегите си от Румъния и Турция координирани действия за гарантиране на сигурността в региона. Страната ни предложи и мораториум върху нападенията срещу граждански кораби в Черно море.
Атаките срещу корабите повишиха напрежението
Повод за засилените мерки станаха нападенията с дронове срещу търговски плавателни съдове, включително край българското и румънското крайбрежие. Част от атакуваните кораби потънаха или получиха тежки поражения, а сред екипажите им има загинали и изчезнали моряци.
НАТО засега не е посочила официално държавата, отговорна за нападенията. Военни анализатори, цитирани от Ройтерс, смятат, че най-вероятно зад тях стои Русия, но Москва не е поела отговорност.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте вече увери България и Румъния, че организацията ще продължи тясното сътрудничество със съюзниците в Черноморския регион. Той подчерта, че отбранителните мерки и възпиращите способности ще бъдат адаптирани според развитието на обстановката.
