Чужди икономически интереси свалиха Кадафи, смятат дипломати
Събитията на днешния ден преди 4 г. в Бенгази дадоха повод на журналисти и наблюдатели да констатират, че започналата в Тунис и напъпила в Кайро Арабска пролет ще пукне и в Либия. Мнозина обаче бяха скептични, че либийският бунт ще има резултатите на този в Египет, където седмица по-рано падна режимът на управлявалия 30 г. Хосни Мубарак. Повечето анализатори смятаха, че либийският лидер Муамар Кадафи ще използва приходите от "черното злато" в страната с най-големите петролни залежи в Африка и ще замаже положението. В крайна сметка оказа се, че всички грешат. Какво се случи и кое предизвика промените? 4 г. по-късно "Стандарт" потърси истината за събития в някогашната Либийска Арабска Джамахирия.
Либийската революция се роди в Бенгази, а градът бързо бе наречен "крепост на бунтовниците". Бунтът тръгна от място, известно преди това като "Крайбрежния площад". Няколко месеца по-късно, когато посетих Бенгази, либийците вече го наричаха "Площадът на свободата".
Всъщност на 17 февруари в града почитат годишнина от бунтовете пред италианското консулство през 2006 г., предизвикани от провокативните изявления срещу исляма на италианския министър Роберто Калдероли. Тогава министърът, който бе член на ксенофобската Северна лига, се похвали по телевизията, че носи тениска, на която са изобразени карикатурите на пророка Мохамед. Бунтовете отнеха живота на няколко десетки души. През 2011 г. с почитането на кървавата годишнина започна т.нар. Арабска пролет в Либия. "Оттук се разраснаха събитията и обхванаха цяла Либия. Това беше бунт, протест поради кървава разправа с протестиращите и нещата започнаха да излизат от контрол. Нито е имало нелегални организации и структури, нито е имало революционни комитети. Имало е недоволни от режима, но такива е имало на всякъде", разкри пред "Стандарт" дипломатически източник, свидетел на събитията, но пожелал анонимност.
Докато
растящата мизерия в Тунис и Египет бе сочена за основна предпоставка
за Арабската пролет в двете страни, то не такъв е случаят в Либия. "Революцията не беше гладна, нито пък е била подготвяна от либийска страна. Ако е имало местни, които са имали някакви планове за свалянето на режима, то те са спрели на този етап - смяна на режима. Никой не е мислил какво ще стане след това. Тази революция не е имала никакъв ръководител, а има ли революция в света без вожд", добавя дипломатът. По думите му в основата на свалянето на режима на Кадафи стоят чужди икономически интереси. "Той не беше свален от либийци, а от чужди държави, включително арабски. Не беше тайна конфликтът му с покойния крал на Саудитска Арабия", добавя дипломатът.
Много негови колеги се обединяват около тезата, че промените в Либия са част от план с избутване на предна линия на политическия ислям с практически пример Турция и с финансовата поддръжка на Катар и Саудитска Арабия. Този политически ислям би могъл да влияе върху радикалните организации в райони за нанасяне на удари върху интересите на определени държави. "С малки изключения да сте чували за атентати в Либия срещу интересите на големите сили?", питат дипломатите.
Франция бе първата страна, която обяви властта в Бенгази за единствен легитимен представител на либийския народ. Надпис с благодарност към Париж имаше на всеки втори билборд в града няколко месеца след революцията. "Първото нещо, което направи Франция, бе да си получи парите, които й дължеше Либия, от новата власт, след което
замаза историята с финансирането на предизборната кампания на Никола Саркози
разказват дипломати.
Четири години по-късно Либия създава на съседите си и на международната общност много повече проблеми, отколкото неуправляемият покоен Муамар Кадафи. Оръжието, което полковникът доставяше за своята армия, е в ръцете на терористи в цяла Африка. Две либийски провинции са обявили лоялност към "Ислямска държава", а отново поради чужди интереси липсва и категоричност от страна на международната общност. Само за пример. Италианската икономика е зависима от либийския петрол, макар и в ръцете на ислямисти, вероятно и затова Рим е уклончив за всякаква военна намеса в някогашната Джамахирия.
При Муамар работеха по 15 минути на седмица
Дори във времената на ембарго в магазините имаше от пиле мляко
"Гладуващи в Либия нямаше, дори по време на ембаргото", сподели пред "Стандарт" дипломат, бил в страната по това време. По думите му в либийските магазини е имало от пиле мляко, а стоките са били достъпни за повечето хора. "Една от основните грешки на Кадафи бе, че той бе втълпил на либийците, че те са богоизбрана нация. Аллах им е дал - и съответно либиецът не работеше", добави същият източник. Според изследване държавните служители в Джамахирията са имали 15 минути ефективно работно време на седмица. "Пиеха кафе, чай, кафе, после идваше обяд, а и държавните служители работеха нещо частно", разказват очевидци. Според тях населението не е изпитвало нужда, която да го подтикне към революция. Освен това голяма част от либийците са били свикнали да живеят и от рушвети.
За благодентствието на Либия са спомагали и опитите на Кадафи да рекетира Европа, заявявайки, че няма да е граничен полицай, който да спира вълните от южните части на Африка, ако не му се помага. "Непрекъснато изнудваше Европа, като исканията му достигаха до милиарди", добавя дипломатът. Само през 2009 г. чистата печалба на Кадафи е 73 млрд. долара единствено от петрол.
Терор и анархия царят в страната
От месец нито една авиокомпания не лети до размирната държава
Четири години по-късно Либия няма дори нормално правителство. Избраното и признато от международната общност управление избяга от ислямистите в южния либийски град Тобрук и оттам прави опити да управлява държавата. Същевременно в столицата Триполи се установи ислямистко правителство, което иска да формира държавата според собствените си представи. Държавата напълно е абдикирала от задълженията си, което се използва умело от ислямистите. Джихадистите залагат на терора, а рецептите на международната общност са застрашени от провал. Страната е откъсната от света, като по въздух е трудно да се стигне до нея. Преди месец турската авиокомпания "Turkish Airlines" обяви прекратяване на полетите си до северноафриканската страна, като това беше и последната чужда авиокомпания, която изпълняваше полети от и до Либия.
"Град Дерна е изцяло под контрола на ислямистите. Милиции държат контрола в Триполи. Хората на "Ислямска държава" са плъзнали по улиците на столица и чупят витрини с обяви и реклами, на които има жени. Групировката Ансар аш Шариа действа в страната почти необезпокоявано", разказа пред "Стандарт" източник, посетил страната наскоро. Радикалните групировки използват слабостта на държавата, която е абдикирала от класическите си задължения. Либийската държава е изгубила монопола над насилието. Вакуумът във властта я тласка към пълен хаос. Екстремистите не се насочват на север, а на юг към ивицата Сахел, където в последно време са се установили много джихадисти. Впоследствие редица страни, като Мали, Нигер и Чад, все по-трудно контролират онези свои райони, които попадат в ивицата между Северна Африка и по-плодородния юг.
"Проблемите в Либия ще продължат с години. Кръв ще се лее. Страната е зле в икономическо отношение, защото всеки разполага с достъп до някакви енергоизточници. Една част от ислямистите контролират нефтените кладенци. Други владеят терминалите на морето". Такова мрачно бъдеще пред страната очерта пред "Стандарт" дипломат, пожелал анонимност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
