Когато над 200 000 протестиращи излязоха в понеделник по улиците в Бразилия, те поискаха по-добър живот - от спиране на бързото нарастване на цените, до изкореняване на корупцията. Изглежда, че бразилците вече не са склонни да приемат розовите перспективи, които политиците им рисуват. Доскоро страната бе сред най-успешните икономики в света. Бумът на износа, нарастващото вътрешно потребление и амбициозните програми за социалното подпомагане доведоха до повече от 4% среден годишен икономически растеж и измъкнаха над 30 милиона бразилци от бедността. Но огромната ножица между бедни и богати все още разделя страната. В бедняшките квартали живеят 12 милиона. Въпреки че Бразилия е сред десетте най-големи икономики в света, тя се нарежда на 12-то място по отношение на социалното неравенство.
Най-големите от 20 г. протести избухнаха и заради полицейското насилие и нарастващата вълната от криминални престъпления.
Повишаването на инфлацията и лошото качество на публичните услуги засенчват оптимизма в шестата икономика в света. Големият залог на президента Дилма Русеф за 2013 г. беше, че Бразилия е достатъчно узряла за инвеститори, за да приеме постоянни ниски лихви, по-свободна финансова политика и по-ниска възвръщаемост от големи инфраструктурни проекти като например нови магистрали. Но очевидно тя сгреши и сега правителство й бързо сменя курса, за да избегне катастрофата. Намекът на "Стандард енд Пуърс" за евентуалното понижаване на кредитния рейтинг е само последният пример за реакцията на финансовия свят срещу интервенционната икономическа намеса на управлението на Русеф. Валутата на Бразилия падна с близо 8% през последните два месеца, докато борсовият й индекс Bovespa BVSP загуби над 13% тази година.
Икономист по образование Русеф встъпи в длъжност на Нова година през 2011 г. и наследи икономика, която беше широко възхвалявана от чуждестранните инвеститори. Но също така и прегряваше след 7,5-процентовата експанзия през 2010 г . Когато растежът намали темпа през следващите две години, Русеф обвиняваше икономическата политика на плаващата валута и двуцифрените лихвени проценти от миналото десетилетие. Тази политика помогна на Бразилия да възстанови доверието на инвеститорите след хиперинфлацията през 80-те и началото на 90 -те, но също така направи кредитите скъпи и строго ограничи възможностите на правителството да стимулирa икономиката чрез намаляването на данъците и фискалните разходи във времена на по-бавен икономически растеж. Вярвайки, че Бразилия е фискално стабилна, Русеф и нейните топикономисти решиха да действат енергично. В последните месеци на 2012 г. Централната банка намали основния си лихвен процент до рекордно ниското ниво от 7,25%. Освен това правителството се съгласи бъдещите инфраструктурни проекти да са с по-ниска възвръщаемост в името на новата, по-малко рискова Бразилия.
Обаче нещата не се получиха, както бе планирано и най-голямата католическа страна тръгна по пътя на бавен растеж и висока инфлация. Цените нараснаха с 6,5% годишно и така инфлацията стигна тавана на допустимата граница, поставена от Централната банка. Големият риск, поет от Русеф, така и не доведе до мечтания по-висок растеж - БВП нарасна само с 1,9% на годишна база през първото тримесечие. В същото време промените навредиха на репутацията на Русеф. Изкараха я непохватен политик, който се опитва да наложи волята си върху частния сектор. Инвеститорите станаха нервни, защото все по-малко могат да предвидят следващата й стъпка.
Но Русеф - бивша партизанка през 1970-те, реагира бързо като видя, че идеите й не работят. И предприе промяна на курса.
В доклад, озаглавен "Бразилия, събуди се и помириши кафето", инвестиционната банка BNP Paribas поздрави правителството за "много по-реалистичното" му поведение. Миналата седмица кабинетът внезапно махна непопулярен данък върху чуждестранните инвестиции в местния дълг. Русеф също така отмени новата си стратегия за намалената възвръщаемост за частните инвеститори в проектите за жп линии и магистрали и реши пак да се обърне към частни инвеститори в тази сфера. Когато американският вицепрезидент Джо Байдън посети Бразилия миналия петък, Русеф го изненада приятно, че е готова да осигури по-голям достъп и към относително затворения вътрешен пазар на страната. Експертите казват, че липсата на задоволителна интеграция на търговията е все още най-голямата пречка за икономическия напредък на Бразилия.
$3 млрд. за Световното или за магистрали
Въпреки че Бразилия обикновено блести по време на големи празници, особено когато става въпрос за футбол, етикетът с цена 3 милиарда долара инвестиции за Световното първенство в Рио раздразни онези, които искат парите да се инвестират в пътища, болници и сигурност. Престъпленията пък отдавна са основен проблем в Бразилия, където тежко въоръжени наркобарони контролират цели махали, а полицията просто не може да влезе. В задълженията на страната домакин на Световното влиза и ограничаването на насилието. В тази посока са направени много неща през последните години. Въпреки това броят на убийствата е все още тревожно висок. Освен че съсипва живота на местните жители, епидемичното за Бразилия ежедневно насилие поставя под въпрос и сигурността на 60 000-те туристи, които се очакват за Световната купа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
