- След като бе преизбран, президентът смени 16 от 18-те министри
- Млади технократи ще поправят грешките от миналото
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който на 28 май бе преизбран за нов петгодишен мандат, представи новия си състав на кабинета. Екипът предизвика изненада, тъй като са сменени 16 от 18 от министрите в предишното правителство, включително вътрешният министър Сюлейман Сойлу, първият дипломат Мевлют Чавушоглу и ръководителят на военното ведомство Хулуси Акар.
Като "кабинет на новото столетие" представи правителството си Ердоган, след като обяви имената на министрите. Прави впечатление, че министрите са по-млади. Изключение са двама - на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой и на здравеопазването Фахреттин Коджа, които запазиха постовете си.
Съставът на новия кабинет изненада анализаторите и политиците. Твърди се, че Ердоган е поверил силовите министерства на най-доверените си хора. И че това е кабинетът с най-големите промени досега.
Най-голямата изненада е назначаването на шефа на Националната разузнавателна служба на Турция МИТ Хакан Фидан за министър на външните работи на мястото на дългогодишния дипломат номер едно Мевлют Чавушоглу. Според анализаторите Хакан Фидан е първият шеф на турското разузнаване в историята на страната, който ще ръководи турската дипломация. Преди това шефове на турското разузнаване бяха назначавани само за посланици.
- Кой е Хакан Фидан
Фидан е смятан за най-доверената личност на Ердоган. Той е роден през 1968 г. в Анкара. Завършил е военното училище на сухопътните войски с чин подофицер и Езиковата академия на сухопътните войски. Получава бакалавърска степен по мениджмънт и политически науки в Университета Мериленд, САЩ, и магистърска и докторска степен от Университета Билкент в Анкара. Известен е с академични изследвания в Международната агенция за атомна енергия във Виена, Института на ООН за разоръжаване в Женева и в Лондон. Доказан е като специалист в борбата срещу терористичните организации, за каквито в Турция са обявени ПКК и ФЕТО.
Прави впечатление тезата на Фидан, че Турция трябва да засили своето разузнаване за по-силна външна политика и че зависимостта от разузнаването на САЩ и други страни от НАТО създава проблем.
Фидан присъства на срещата между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, която се състоя в двореца Бештепе в Анкара на 3 юни. Според анализаторите назначаването на Хакан Фидан за външен министър е сигнал за активизиране на ролята на турската дипломация по редица критични проблеми.
Разсеяна бе загадката кой ще бъде назначен на овакантения пост шеф на турското разузнаване, което беше водено от Фидан в продължение на 13 години. Това е Ибрахим Калън, говорителят на турския президент.
- Финансите в нови ръце
Мехмет Шимшек поема финансите - най-критичния сектор на турската държава, който създава главоболия на президента. Той ще бъде министър на финансите и на хазната. 56-годишният Шимшек е известно име сред финансовите среди не само в Турция, но и в чужбина, главно във Великобритания. Твърди се дори, че има и британско гражданство.
Години наред той беше финансов министър в предишни правителства на Ердоган, но влезе в конфликт с президента. След продължителни преговори Ердоган успя да убеди Мехмет Шимшек да поеме министерския пост. Според анализаторите Ердоган възлага големи надежди на Шимшек за възстановяване на финансовата система, която е в колапс поради срива на турската лира, високата инфлация и не на последно място - заради действията на Централната банка.
Говорейки на церемонията по предаването на властта, Шимшек подчерта: "На Турция не й остава друг избор, освен да се върне към рационалното правене на политика. Прозрачността, предвидимостта, последователността и съвместимостта с международните норми ще бъдат основните принципи на бъдещите икономически политики." Това означава, че преди да приеме министерския портфейл, Шимшек е обсъдил с турският президент необходимостта от промяна на спорната досега финансова политика на страната. Несъмнено назначаването на Шимшек ще даде тласък на пазара.
- Край на ерата на един вътрешен министър
Анализаторите коментират смяната на вътрешния министър Сюлейман Сойлу като край на цяла ера за Турция. Новият министър на вътрешните работи е 55-годишният Али Йерликая, който е окръжен управител на Истанбул от 2018 година насам. Сойлу беше критикуван по въпросите на мигрантската политика, която, особено в Истанбул достигна размери, които силно безпокоят обществото.
Ердоган се отказа и от предишния си вицепрезидент Фуат Октай и на негово място назначи Джевдет Йълмаз, бивш вицепремиер и държавен министър, който също е от най-доверените хора на президента.
В новия кабинет Ердоган назначи за министър на отбраната началника на турския генерален щаб генерал Яшар Гюлер. С това той продължи традицията вместо политик да назначава действащ висш военен за министър на отбраната. Традиция, чието начало сложи с назначаването на Хулуси Акар, който бе военен министър от 2018 г. досега.
Нов министър на правосъдието - Йълмаз Тунч, зае мястото на ветерана в политиката Бекир Боздаг. 52-годишният Тунч е от ядрото на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), бивш говорител на парламентарната комисия по правосъдие.
Както и досега в състава на кабинета ще има само една жена. Това е Махинур Йоздемир Гьокташ, министър по въпросите на семейството и социалните дейности. 41-годишната министърка има богата политическа биография. Тя е трето поколение европейски гражданин от турски произход. Родена е в Белгия и два мандата (2009-2019) е депутат в регионалния парламент на Брюксел. От 1 януари 2020 г. е посланик на Турция в Алжир. Има бакалавърска степен по инженерство и по човешки ресурси от Брюкселския университет ULB и магистърска степен по публична администрация.
Единственият по-възрастен министър е Мехмет Йозхасеки (66 г.), министър на околната среда, градоустройството и климатичните промени. Бивш окръжен управител, Йозхасеки бе кандидатът на Ердоган за кмет на Анкара на изборите през 2018 г., но загуби на вота.
Личности между 50-55 г., голяма част от които са се доказали в частния сектор, но известни и в средите на ПСР, стават министри - Алпарслан Байрактар, министър на енергетиката и природните ресурси, Ведат Ъшъкхан -министър на труда и социалната сигурност, Осман Ашкън Бак - министър на младежта и спорта, Юсуф Текин - министър на образованието, Фатих Каджър - министър на промишлеността и технологиите, Ибрахим Юмаклъ - министър на земеделието и горите и Йомер Болат - министър на търговията.
- Правителство от технократи
Струва си да се отбележи, че в новото правителство има по-малко кариерни политици и повече технократи, което показва, че Ердоган иска те да коригират грешните политики от миналото и че той иска по-прагматичен подход в управлението на страната.
Ето и коя от турските политики се очаква да се промени през следващите пет години от управлението на Ердоган, като се има предвид факта, че въпреки че Турция е важна страна от НАТО, Ердоган не се колебае да заеме независима линия от Запада, щом смята, че тя обслужва неговите и държавата му интереси.
В предизборна реч миналия месец Ердоган заяви: "Турция ще прати послание на Запада с тези избори. Тази страна не гледа какво казва Западът, нито когато се бори с тероризма, нито когато определя икономическата си политика."
Анкара ратифицира кандидатурата на Финландия да стане член на НАТО, но продължава да възразява срещу кандидатурата на Швеция да се присъедини към Алианса поради предполагаемата подкрепа на Стокхолм за заподозрени в тероризъм кюрди. Въпреки че шведското правителство предприе някои стъпки, за да успокои Турция, Ердоган казва, че това не е достатъчно.
Някои политически анализатори твърдят, че Реджеп Тайип Ердоган ще продължи да блокира кандидатурата на Швеция като разменна монета с администрацията на САЩ за разрешението да закупи изтребители F-16.
Въпреки няколкото хода, предприети от Ердоган в близкото минало за подобряване на отношенията със Запада, особено с оглед на икономическата криза, пред която е изправена Турция, президентът категорично отказа да приложи западните санкции срещу Русия и се очаква да продължи приятелските си отношения с Владимир Путин. Все пак Русия е един от основните търговски партньори на Турция.
Много важен е и въпросът за връщането на около 3,6 милиона сирийски бежанци по родните им места. "Обратно към Сирия" беше един от основните въпроси на предизборната кампания, а сега се очаква нормализиране на отношенията на Турция с режима на Башар ал Асад в Сирия, за да се реши трънливият въпрос.
Съперникът на Ердоган Кемал Кълъчдароглу, в очевиден ход за спечелване на националистическия вот на втория тур на изборите, обеща да изгони всички бежанци от страната, докато Ердоган обяви планове да построи един милион къщи в Северна Сирия за доброволното връщане на бежанците. Той трябва да осигури обещание от режима в Дамаск, че тези бежанци няма да бъдат преследвани.
Очаква се турският президент да продължи активно да се стреми към възстановяване на отношенията с няколко арабски страни, с които в миналото е бил в конфликт.
Мехмет Шимшек - новата надежда на икономиката
Назначаването на Мехмет Шимшек (бивш икономист, който е бил министър на икономиката през 2007-09 г. и вицепремиер през 2015-18 г.) в Министерството на финансите и хазната сигнализира, че Ердоган е готов за промени в икономическата политика след години на неортодоксални ходове.
Защо назначението на Шимшек и важно?
Мехмет Шимшек има конвенционален подход към икономическата политика. Той е привърженик на прозрачността и на независимостта на централната банка. Тези две стъпки ще успокоят чуждестранните инвеститори след години на икономически сътресения.
Шимшек се изправя пред няколко предизвикателства с нарастващите рискове на Турция от криза на платежния баланс, висока инфлация и публични дефицити, както и нарастващи рискове за финансовия сектор. Неговите икономически възгледи са в противоречие с мнението на Реджеп Тайип Ердоган, че високите лихвени проценти причиняват нарастваща инфлация. Неортодоксалните политики на Ердоган предизвикаха бързо обезценяване на лирата, рязко нарастваща инфлация и срив в доверието на инвеститорите.
Допълнителни неортодоксални политики включват гаранции за банкови сметки, защитени от валутния курс (KKM), които предпазват от обезценяване на лирата и които сега държат еквивалента на 125 млрд. щатски долара, както и серия от банкови разпоредби, насочени към контролиране на растежа, посоката и разходите банкови кредити и обезсърчаване на използването на чуждестранна валута.
Въпреки противоречивите възгледи, Шимшек вероятно е получил някои гаранции за ненамеса от страна на президента. Но е и малко вероятно Ердоган да се е отказал напълно от убежденията си за ниски лихвени проценти, което ще забави тръгването в нова посока на паричната политика. Междувременно излизането от настоящия неортодоксален паричен режим би изисквало внимателно планиране, тъй като драстичните повишения на лихвените проценти биха засегнали силно кредитополучателите, ще навредят на икономиката и ще предизвикат нестабилност на лирата.
Какво следва оттук-нататък?
Предстоят промени в икономическата политика. Неортодоксалните правила, наложени на банките, вероятно ще бъдат свити и преразгледани. Неотдавнашната тенденция към по-реалистично определяне на банковите лихвени проценти, както и обезценяването на лирата, ще се ускорят. Очаква се централната банка да започне да повишава лихвите си към края на годината. Вероятни са увеличения на данъците и в известна степен - ограничаване на разходите. Въпреки това несигурността относно ангажимента на Ердоган към ортодоксалната и дефлационна политика ще продължи да влияе върху доверието в турската икономика през следващите месеци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
