Сталин нарежда кой да е флагът на победата и кои да са героите
Кирил Янев е роден в Ахтопол в семейство на бежанци от Одринска Тракия. Бил е журналист в "Кооперативно село", "Отечествен фронт", един от създателите, а по-късно главен редактор на култовото списание "Отечество". Работил е в екипа, сътворил първите броеве и на в. "Поглед". Тези дни по книжарниците се появи последната му книга: "Фюрерът умра в 3,30 часа". "Пиша я четиридесет години", казва авторът. Последните дванадесет месеца особено интензивно. Свършил я и най-после се наспал, както му се ще. Работата на Кирил Янев е уникална с това, че е събрала историите на хора, участвали в превземането на Берлин преди седем десетилетия. Днес нито един от тях не е между живите.
Какво се е случило в столицата на райха десет дни преди 8 май 1945 година, деня, в който Германия капитулира? Какво е ставало в бункера на фюрера? Кой забива първи знамето на победата? Каква е съдбата на българската разузнавачка Кръстана Янева и на военната санитарка Клавдия Бутова? Кирил Янев развенчава легенди и разкрива забранени истини. Седемдесет години след войната не всичко във вагоните книги, които са сътворени за нея, е разказано така, както е било.
През 1981 г. в Москва Кирил Янев има късмета да се запознае с генерал Константин Телегин. Приятели уреждат тази иначе невъзможна среща. На пределна възраст ветеранът вече е решил да назове нещата с истинските им имена. Когато отблъснахме германците на 180 км от Москва, аз вече виждах как влизаме в Берлин, казва офицерът на българския журналист. Преди това войските на Райха са били само на 2О км от Кремъл.
Атаката на Берлин, сложила край на най-кървавата война в историята на човечеството, обаче и до днес е забулена в тайна. Някаква секретност витае върху фактите, свързани с нея. Жертвите на Съветската армия в тези последни дни преди победата например са 304 848, четири пъти повече от официално обявените. Дълго време някой крие истината. Айде, стига с тези идиотски номера да лъжем вдовиците и сираците, отсича генералът, преди да каже точната цифра". След публикуването й в списание "Отечество" от съветското посолство настояват авторът да разкрие източника на информацията си. Той отказва.
В берлинската битка има едно клише, казва Кирил Янев. Казват: Разбихме германците, турихме си знамето на "Райхстага" и победихме. Детайлите се премълчават. А те са точно толкова важни, колкото мащабните стратегии и действия на генералните щабове.
Броени дни преди победата 4 000 000 съветски бойци са се разположили на фронт от 500 километра. Червеноармейците трябва да направят двойна блокада на Берлин. В града е Хитлер, който още вярва, че не е обречен. Там са поне милион членове на нацистката партия и частите на СС. Най-голяма отбранителна сила е съсредоточена около сградата на операта, Райхстагът е бетониран, прозорците му са зазидани. В битката за първи път се хвърлят току-що излезлите от завода 130 немски реактивни самолета, които с качествата си паникьосват противниковите летци. В боя влиза и суперкартечница, изстрелваща по 2500 патрона в минута. Истински ужас за врага.
Първоначалната идея на Сталин е
градът да се заличи от лицето на земята
разказва Кирил Янев. Цялата тежка артилерия на съветската армия е съсредоточена в подстъпите му. Но там има два милиона цивилни, жени, деца, чува се глас. Метрото е пълно с хора, ще ги погребем живи. Хуманизмът е жив, дори и на война. Решено е градът да бъде превзет с щурм.
На 12 април 1945 г. умира американският президент Франклин Делано Рузвелт. В фюрербункера, на 17 метра под земята, защитени от триметрови бетонни стени, тържествуват, с надеждата, че с коалицията е свършено. На 20 април Хитлер празнува последния си рожден ден. Десет дни по-късно той вече няма да е между живите.
Площадът пред Райхстага, дълъг 400 и широк 300 метра, е задръстен от трупове. Денят на щурма му е обявен за най-дългия в историята на войната. Доста преди това Сталин е избрал двамата щастливци, които ще издигнат знамето върху купола на сградата, символизираща силата на нацистка Германия. Единият, разбира се, е негов сънародник, грузинецът - Мелитон Кантария, другият - руснакът Вася Егоров. Байракът е специално извезан в московска работилница, на дръжката му е изписано: "Знаме на победата". На своя глава обаче генерал Телегин нарежда на петима свои бойци да увият около телата си червен плат и да го развеят върху статуята на богинята на победата. Първото знаме е издигнато в 22,30 часа на 30 април от сержант Михаил Минин от щурмовата група на капитан Владимир Маков, в която влизат още Гази Загитов, Александър Лисименко и Алексей Бобров. Второто е на групата на майор Михаил Бондар, а третото - на групата на лейтенант Сергей Сорокин. По обяд на 1 май знамето от групата на сержант Минин е фотографирано от борда на самолет По-2. Снимката е на военния кореспондент Виктор Тьомин и обикаля световната преса. Знамето се вее победоносно, но Сталин е бесен. Това е провокация. Провалят сценария му. Два дни след това избраниците му под силна охрана и следвани от фоторепортери и кинооператори
издигат на 1 май щурмовия флаг на 150-а стрелкова дивизия
и стават герои на Съветския съюз. Минин и другарите му не са удостоени с тази чест. Кирил Янев се среща с него и публикува истината за знамената. Викат го на обяснение, но всичко се разминава без тежки последствия.
Берлин е превзет. Чекистите излизат на преден план, плъзват из града и мародерстват. Всеки ден 50 вагона скъпоценности пътуват за Москва.
Има от кражби до изнасилвания. Калегин е възмутен: "Кои сте да грабите!", скача срещу шефа на НКВД ген. Серов. Скоро за протеста му научава Берия и, разбира се, Сталин. Обвинен е, че пречи на работата на сините фуражки от държавната сигурност. Присъдата е 25 години в ГУЛАГ. Освобождават го след смъртта на вожда.
Вярвате ли на легендите, че Хитлер е останал жив и след войната, питам Кирил Анев. - Не. Всичко е свършено, отвръща категорично той. Мнозина, между които и съпругата на Гьоринг -Магда, която е имала голямо влияние над него, са го молили да се съгласи да го изведат. Късно е, оставам тук докрай, отвърнал фюрерът. Дори настойчивите молби на Хана Райч се останали без резултат. А той е имал голяма слабост към нея. Райч е пилотка, световен ас в авиацията. Руснаците са изучавали стила й във военните училища. Универсален летец, тя не понасяла любовницата на Хитлер Ева Браун, твърдяла, че фюрерът е попаднал на слаба и глупава жена. В края на войната се предава на американците и доживява дълбока старост.
С какво още от наложените легенди за фюрера не сте съгласен, питам.
"Че е страхливец. Глупак. Хомосексуалист. Че е дъвчел килими. Той просто е бил фанатик, което не му пречело да държи на думата си", обяснява Кирил Янев. - Потвърждава го е женитбата му с Ева Браун. Само веднъж се е опитал да направи компромис и спаси съпруга на Гретхен, сестрата на любовницата му. Оберфюрер Фегелайн се криел и готвел да бяга. По това време, ако млад войник не може да докаже къде е бил предният ден, го убиват. Хитлер се опитва да омаловажи вината на "роднината си". Почти го спасява, но се намесва възмутен верният му човек щурмбанфюрер Гюнше. Той настоява за сурово наказание и... Фегелайн е екзекутиран.
Това, което се знае със сигурност, разказва Кирил Янев, е, че всеки ден
Гьоринг е четял на фюрера мемоарите на Фридрих Велики
Книгата е била облечена в специална подвързия, а Хитлер слушал внимателно и ронел сълзи.
Когато фюрербункерът останал без радиовръзка, господарят му се обаждал на случайни телефони в града и питал: Дойде ли Иван? Отговорът му давал представа докъде са стигнали руснаците.
На 23 април 1945 година Хитлер заповядва да се отворят шлюзовете на река Шпрее. "Но водата ще нахлуе в метрото, а там са хиляди ранени войници и местно население", възразява някой. "И без това, ако Берлин падне, ако загубим тази война, германският народ ще изчезне", глухо проронва диктаторът.
На 30 април 1945 година в 3,30 часа, а според някой в 3,10 отварят бронираната врата на стаята на фюрера. Лъхва мирис на барут. Хитлер седи вляво от дивана мъртъв. До него е Ева също мъртва. Застрелял се е под брадата, казва Кирил Янев. Видях пробития му череп. Версията, че е взел цианкалий не отговаря на истината.
Рускиня става герой на Англия
Клавдия Бутова е на 17 години по време на войната, разказва журналистът Кирил Янев. Тя изнася от бойното поле и спасява 220 ранени бойци. Но след войната подвигът й бързо се забравя. Сещат се за нея, когато британците й връчват впечатляваща диплома с образ на жена с викторианска осанка. Флорънс Найтингейл е благородничка от кралското семейство. Въпреки несъгласието на родителите си, по време на Кримската война тя идва в Севастопол с голяма група медици. На бойното поле става легенда. След войната се завръща у дома, построява болница за инвалиди. Англия я обявява за национален герой. Доживява 90 години.
Войната не свършва никога за тези, които са я преживели. Тя ги следва и на оня свят, разсъждава Янев. "Запознах се в Клавдия Бутова тридесет години след като ужасът бе отминал. Работеше като сестра в хирургията в Севастопол. Не съм за този свят, каза ми, а беше омъжена за прекрасен човек. Вечер не можеше да спи, събуждат я предсмъртни викове. Става и тръгва по улиците. Цял ден бяхме заедно. Разказа ми много неща. Спомни си как вражески танк е премазал пред очите й трима ранени, които преди това е спасила. В този миг косата й побеляла. Години наред й купувахме от чужбина хубави бои и й ги пращахме. Днес героинята вече я няма на този свят", заключава писателят.
Другата забележителна среща на Кирил Янев е с летеца Захар Сорокин. Той защитава от небето американските конвои, които носят продоволстие и оръжие в Мурманск. При една от битките се врязва в самолета на един от германските асове.
По чудо двамата се оказват живи на земята, върху замръзналото езеро под тях. Сорокин успява да убие немеца, но миг след това отнякъде изплува друг. Този път битката е жестока. Двамата врагове вадят ножове. Руснакът е ранен в крака, металното острие прорязва шията му. Накрая противникът е мъртъв. Осем дни Захар пълзи окървавен през ледената пустош. Намират ги и веднага отрязват и двата му крака. Обещават му някаква лека служба. Но не. Това не е неговият живот. Приятели му правят протези. Скоро той е във въздуха. За поредния бой. "Луфтвафе" тревожно алармира: "Ахтунг, във въздуха Захар!!!". Британското правителство го награждава с най-високия си орден "Бог и империя".
След героите, дали живота си в борбата срещу нацизма, е и българката Кръстана Янева. Родината й обаче е твърде безразлична към този факт. Та е учителка в дома за сираци, в който израства. Баща й Иван Янчев е македонски воевода. Изпратена е в Германия, когато цялата разузнавателна дружина, известна като "Rote Kapelle" /"Червеният оркестър"/ е разгромена. В нея има поне двеста благородници, графини и дори кумът на Гьоринг. Фрида, както наричат Кръстана, обикаля Париж, Прага, Брюксел..., събира сведения за състоянието на съпротивителни група, пренася опасни пратки.
На 29 април 1943-а в квартирата й в Берлин нахлува Гестапо. Фрида е арестувана. Години след това Кирил Янев тръгва по следите й на рано отнетия й живот. Той намира хазяйката на българката. Научава, че момичето е било измъчвано 49 дни и осъдено на смърт чрез гилотиниране. По заповед на Хитлер така са умъртвявали жените от "Червения оркестър". Мъжете са бесели на корда от пиано.
Кръстана е отведена в Хале, където се изпълняват присъдите. На съобщение в местния вестник, който търси свидетели на последните дни на българката, се отзовава дърводелецът на затвора. Пред българския журналист той казва: Един ден шефът ми нареди да направя малък ковчег. Почваме да трепем и деца, ли питам? Не бе, има там една българка. Тя е дребна. Като и махнем главата, става дете.
Следващата среща на Янев е с надзирателката на затвора фрау Райзенбух. Тя отказва да говори, но написва: Получих заповед за изпълнение на присъдите на рускиня, полякиня и една българка. Нея я изведох последна. Излъгах я, че има свиждане. В дъното на коридора, срещу подпис, я предадох на двама мъжаги с гумирани дрехи и маски. Те я вкараха в специална стая, затвориха вратата и... край. Фрида е погребана в руското военно гробище в Берлин, казва писателят.
Преди години на кръстовището на улиците "Патриарх Евтимий" и "Граф Игнатиев", където е било общежитието за сираците, е имало плоча с името на разузнавачката. Три години след 10 ноември 1989 години тя е махната. Кирил Янев искал да я прибере и съхрани, но работникът, който я трошил, обяснил, че му е нужна, за да се отчете. В Германия, в дома, където е живяла антифашистката Кръстана Янева, паметната плочи седи непокътната. Въпреки повратностите на времето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
