Немски танк от войната стига до милион евро
Когато чуе думата археология, човек обикновено се сеща за гробници или древни градове, в които учените откриват златни съкровища или надписи на древни езици, хвърлящи нова светлина върху най-ранната история на човечеството. Техен враг номер едно от край време са иманярите, които често са с една крачка напред, изравяйки от земята ценните реликви.
Но в страните, където е минал опустошителният вихър на Втората световна война, има и един друг вид иманяри. Те не търсят златни монети или безценни произведения на античното изкуство. И въпреки това въртят бизнес за милиони. Бизнес, необременен от морални предразсъдъци.
Това става в Русия, но също така в Беларус и Украйна. Докато официалните лица полагат венци пред паметниците на загиналите в присъствието на все по-малкото ветерани, на мястото на бойните полета ровят стотици търсачи на военни трофеи.
Наричат ги черните копачи или черните търсачи. При тях съществува сложна йерархия. Преди всичко те се делят на "червени" и "черни". Първите сътрудничат с властите и помагат на учените за уточняването на отделни детайли от историята на Втората световна война. Много от тях като деца са били членове на пионерската организация "Млади следотърсачи" и са издирвали гробове на загиналите съветски войници, за да бъдат идентифицирани и официално обявени за убити, а не за безследно изчезнали. Те работят с официално разрешение и добросъвестно предават всичко открито на местните музеи.
Много повече от тях обаче са "черните търсачи", които ровят из някогашни полесражения,
рискувайки да налетят на все още действащи мини единствено в името на печалбата
Те от своя страна се делят на три категории - черни археолози, иманяри и трофейщики. Но най-често за тях се използва общото название "черни копачи".
"Черните археолози" ровят в съществувалите вече археологически обекти, без да имат разрешение за това. С което не се различават от нашенските иманяри, опустошаващи римските градове като Нове. След разпада на СССР в началото на 90-те тези незаконни разкопки добиват катастрофален размер. В Русия и Украйна вече са разрушени над 1000 археологически обекта. И ако това продължи със същите темпове, в следващите 10 години, двете страни могат да загубят основната част от своето археологическо богатство, категорични са учените.
Набезите на черните археолози са достигнали неподозирани размери, особено след като на пазара вече има модерни металотърсачи - и западни, и местно военно производство. Те са изградили истинска мафиотска структура от посредници, търговци, информатори. Участват и недобросъвестни професионални археолози, които дават експертните си оценки. Също така те също действат и чрез посредничеството на фирмите, които са спечелили търговете за унищожаване на старо оръжие и военна техника. Които просто изчезват от площадките за ликвидиране. Възможност за този черен бизнес дават не само корупцията на съставените органи, но и неадекватното законодателство.
Иманярите атакуват изоставени села
и местности, за които има сведения, че са се водили сражения. Но и техните действия не са съвсем безвредни, тъй като освен военни трофеи, те често се докопват до старини икони или предмети на бита. Някои от тях, наречени "чердачници", са се спeциализирали в тършуване в изоставени и обявени за събаряне стари сгради в градовете, а други други - най-безобидните - търсят изгубени предмети по плажовете или под водата в безбройните руски езера.
Но най-много са именно трофейщиците, които се занимават изключително с търсене на сувенири от Втората световна война. Твърди се, че това е започнало още в нейния край, при превземането на Кьонигсберг (днес Калининград) през април 1945 г., където съветските войници са ограбвали дори гробовете.
Основната плячка са, разбира се, преди всичко оръжията - от немски танк, които изваден от блатата или изровен от земята, след реставрацията си може да бъда продаден до 1 млн. евро, до пистолет "Валтер Парабел" за 1000 евро. Но ценни са също така каските, ножовете, ордените, медалите, знаците на отделните подразделения на Вермахта, монети, часовници, табакери. Те се търсят особено много не само в Германия, но и в цяла Европа покрай възхода на крайно десни и неонацистки партии и движения. Но съветските също се ценят - картечница "Максим" например може да се продаде за 500 евро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
