Бъдещето на Западните Балкани е в ЕС

Бъдещето на Западните Балкани е в ЕС | StandartNews.com

Н. пр. г-н Радомир Богданович е посланик, на когото всичко на Балканите му е познато и близко. Завършил е право в Сараевския университет, след това специализира дипломация в Биелина, Сараево, Вашингтон и др. Започва кариерата си през 1974 г. в държавната администрация, където заема високи постове. В министерството на външните работи на Босна и Херцеговина е директор на департамента по международно право, след това оглавява отдела по консулски въпроси. Извън страната от 2000 до 2001 г. е временно управляващ посолството на Босна и Херцеговина в Белград, а после 2 мандата (2001-2004 г. и 2008-2011 г.) е зам.-ръководител на мисията. Бил е генерален секретар на Асоциацията на юристите на Босна и Херцеговина, член на Председателството на Асоциацията на юристите на СФРЮ. Посланик в България е от декември 2015 г. В интервюто, което "Стандарт" препечатва от Diplomaticspectrum.com, посланик Богданович хвърля светлина върху развиващите се връзки между България и Босна и Херцеговина.

- Ваше превъзходителство, отношенията между нашите страни са традиционно добри. В момента един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС e бъдещето на Западните Балкани. Колко значим за Босна и Херцеговина е въпросът за присъединяване към ЕС?
- За Босна и Херцеговина е от изключително важно значение политическият диалог с ЕС, а също създаването на близки връзки на солидарност и нови форми на сътрудничество между страните. Затова благодарим за ясната заявка от ЕС да отвори пътя за членство в него на Западните Балкани. Изразяваме нашата специална благодарност на България за това, че един от приоритетите й по време на председателството на Съвета на ЕС е именно подкрепата за страните от Западните Балкани по пътя им към членството.

- Какво е мнението Ви за неотдавнашната среща в България на лидерите на Западните Балкани?
- На това толкова значимо и важно събитие бе потвърдена перспективата за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Също така се разговаря и за регионалните инфраструктурни и други проекти, които трябва да свържат страните от региона. Бе констатирано, че скоростта на присъединяване към ЕС зависи единствено и изключително от скоростта на провеждането на реформите и изпълнението на поставените условия от всяка отделна страна.

- Планирана е още една среща през май, също в София. Какво да очакваме?

През май ще се разговаря детайлно по всички споменати въпроси. Дотогава всички държави от региона трябва конкретно да дадат своето становище по приоритетните въпроси и проекти за свързване, както в областта на пътната, железопътната, въздушната, енергийната, така и в областта на образователната и дигиталната свързаност. Всичко това ще подпомогне туризма, бизнеса и икономиката, и преди всичко – връзките между хората и народите.

- На какъв етап са реформите, които се извършват във вашата страна във връзка със стремежа към европейска интеграция?
- Ако се върнем назад във времето ще видим, че 2016 г. бе особено успешна по отношение на процеса на европейска интеграция на Босна и Херцеговина. През февруари подадохме заявление за членство в ЕС, а през септември Съветът по общи въпроси взе решение да започне процедура по чл. 49 от Договора за ЕС и да поиска мнението на ЕК относно заявлението на Босна и Херцеговина за членство. През декември бе получен Въпросникът на ЕК за готовността на страната за членство в ЕС. Радостен съм да кажа, че работата върху отговорите на Въпросника вече приключи. На 28 февруари те бяха връчени официално на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, по време на неговото посещение в Босна и Херцеговина. Що се отнася до мерките от Програмата за икономически реформи за периода 2017-2019 г., те се изпълняват с предвидения темп. Босна и Херцеговина има готовност да продължи процеса на хармонизиране на законодателството със стандартите на ЕС в областта на вътрешния пазар. Ще продължим да работим върху реформите в областта на съдебната система, подобряването правата на човека, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В областта на Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС Босна и Херцеговина ще продължи и занапред в още по-голяма степен да съгласува своята външна политика с тази на ЕС. Независимо от предизвикателствата, с които се сблъсква ЕС, не трябва да губим целта, а именно – разширяването му със Западните Балкани. Бъдещето на Западните Балкани е в ЕС. А членството в ЕС е най-важният външнополитически приоритет и стратегическа цел на Босна и Херцеговина. Пътят към ЕС няма алтернатива.

- Очаквате ли някакво съдействие, експертна помощ, споделяне на опит от българска страна?
- Разбира се, че очакваме. Помощта от българска страна – при споделянето както на положителния, така и на отрицателния опит, натрупан от България в процеса на присъединяване към ЕС, ще бъде много ценна за нас. По време на всички срещи с представители на Босна и Херцеговина, българската страна изразява пълна готовност за споделяне на този опит.

- През юни миналата година на посещение в България бе действащият тогава председателстващ на Председателството на Босна и Херцеговина Младен Иванич. През октомври Бойко Борисов направи първото официално посещение на български премиер във вашата страна...
- Тези посещения на най-високо ниво потвърждават нашите добри политически отношения и разкриват нови перспективи за подобряването на икономическите отношения. Бих искал да напомня, че те бяха предхождани от размяна на визити на министрите ни на външните работи Игор Црнадак и Екатерина Захариева.

- На какво ниво са двустранните ни търговско-икономически отношения в момента?
- Добрите ни политически отношения не са следвани в достатъчна степен от добри икономически отношения. Независимо от постоянният растеж на стокообмена истината е, че не са използвани достатъчно всички съществуващи възможности. В непосредствените контакти, които съм имал с представители на БТТП и Стопанската камара на България, както и с регионалните стопански камари и Агенцията за приватизация и инвестиции в София, всеки път констатираме, че съществува добра основа за издигане на икономическото сътрудничество между нашите страни.

- А до каква степен е развит туризмът между двете държави? Каква е перспективата в това отношение?
- Туризмът в Босна и Херцеговина е един от най-бързо развиващите се сектори и в същото време важна част от икономиката на държавата. През последните години тя се нарежда сред страните със значително развитие на този сегмент, а според Световната туристическа организация е сред тези, отбелязали най-голямо увеличение на броя на туристите годишно – някъде около 20 на сто. В периода януари – декември 2017 г. в Босна и Херцеговина са отбелязани 1 307 319 туристически посещения, което представлява увеличение от 13,7 % . В контекста на казаното от министъра на туризма на България - Николина Ангелкова, по време на състоялата се неотдавна в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС международна конференция „Туризъм и икономически растеж", бихме могли да помислим за общи регионални балкански маршрути и за привличането на все повече туристи от далечни страни и особено от Китай, на който бе отделено специално внимание. Тук е мястото да спомена, че през тази година се очакват първите организирани туристически групи оттам.

- Какви събития планирате да организирате за популяризиране на вашата култура и традиции у нас през 2018 година?
- Освен участията на наши състави за певческо и танцово изкуство на различни фестивали и събития в България, планираме в рамките на Икономическия форум, който ще организираме до края на годината, да представим също и част от нашето културно и музикално наследство.
Надявам се в рамките на тази година да доведем до успешен завършек и започнатите дейности по побратимяването на градовете Баня Лука и Велико Търново. Тук бих споменал и един интересен, но може би не толкова известен факт: след разрушителното земетресение в Баня Лука от октомври 1969 г., с помощта на българската държава бе построено училище, дар от България, носещо името „Георги Сава Раковски". То и днес е известно като „Българското училище". Всичко това ще открие широки възможности за взаимното опознаване и сближаване на нашите народи.

- Вие сте посланик у нас малко повече от две години. С какво от постигнатото се гордеете?
- Гордея се с това, че по мое време успяхме да издигнем още повече добрите, приятелски отношения между нашите народи. С посещенията на най-високо равнище, с все по-голямото сътрудничество и подкрепа. През тази година очакваме и посещение на президента Румен Радев в Босна и Херцеговина. Изпитвам огромно задоволство и от факта, че в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС интензивно се работи върху свързването на регионите на Западните Балкани с останалата част на Европа чрез пътища, железници, въздушен транспорт, че се разработват енергийни, образователни и дигитални проекти за все по-доброто ни свързване, а най-много от всичко ме радва чисто човешкото свързване между хората в нашия регион, което със сигурност ще подпомогне и подобри и туризма, и бизнеса, и икономиката.

- Какво е впечатлението ви от нашата страна?
- България е прекрасна страна с многобройни природни, културни и исторически забележителности, които често пъти ми напомнят за природните красоти на моята страна. Останах силно впечатлен от градовете и културно-историческите паметници, които имах възможност да посетя: Велико Търново, Пловдив, Несебър, Рилския манастир, паметника на връх Шипка, Седемте рилски езера, планината Родопи, както и от прекрасната природа. С други думи, в България се чувствам като у дома си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай