Играйте с малкия на "класна стая" - той сам ще покаже какво го тревожи
Грешка е да казваме "Ти ще видиш, когато тръгнеш на училище"
Младен Владимиров, психолог
Как да подготвим детето за училище? Какво е най-важното, което трябва да кажем на малчугана, така че той да пристъпи прага на класната стая с желание? "Стандарт" помоли за съвети към родителите в навечерието на новата учебна година психолога Младен Владимиров.
Много е важно родителите да знаят, че има два вида подготовка за първи клас. Ако детето е било на предучилищна група в училище, при него адаптацията вече се е случила. Съветите, които отправям, е за децата, идващи от детска градина, които за първи път ще се сблъскат с училищния живот.
Детето трябва да знае някои основни неща. Първо, къде отива. Много е важно да познава сградата, да знае къде е дворът, откъде се влиза, кой е човекът на входа, който ще го посрещне. Децата отиват със страховете, че това са едни хора, които няма да проявят разбиране към тях. Те познават лелите и учителките в детската градина, но не и класната в училище. Всъщност всяка една промяна, всеки един етап на откъсване на детето от семейството е свързан с тревога
дали родителите ми ще са до мен
по начина, по който аз ги познавам. Двете най-страшни неща за едно дете в училище са учителката и звънецът. И е добре да поговорим открито и спокойно кой точно ще застане пред детето, как се казва тази учителка, защо ние сме я избрали. Често пъти родителите сами избират учителката и критерият е тя да се справя добре с дисциплината. Но това автоматично предполага да бъде строга. Особено в тази възраст децата много се страхуват от учителка, която е строга, която не проявява толерантност към техните страхове, тревоги и навици.
Хубаво е детето да бъде подготвяно още с промяната на средата вкъщи - например да знае, че ще влезе бюро в детската му стая. Грешка, която някои от родителите правят, е че с влизането на бюрото изхвърлят играчките. Детето трябва да знае кои играчки да запази, защото след като се прибере от училище, първото нещо, което ще направи, е да отиде да играе. По този начин то ще отиде в своя свят, в своята защитена среда и по някакъв начин ще разтовари напрежението от деня, да проиграе страховете си и да ги осмисли.
Подходяща техника е да бъде приканвано първите дни да говори за училище, за своите впечатления свободно, на своя език. Дори родителите да участват в игра на "класна стая". По този начин ще разберем кое му харесва и кое го притеснява. Например, ако детето стане строго с играчките,
ако нареди куклите и започне да им размахва пръст
да ги строява, това е знак, че е видяло подобен модел в училище и го пренася. Играчките трябва да останат в детската стая, защото детето трябва да разбере, че това е плавен преход към училище. А не "До днес беше дете, утре вече си ученик". Много родители допускат грешката да казват "Ти ще видиш, когато отидеш на училище". Те рисуват една апокалиптична картина - че там е строго, че там едва ли не детството приключва. Напротив - ученето е социализация, обмен на емоции. В първи клас нещата се поднасят доста игрово. Трябва да говорим с уважение към учителя и училището. Да обясним, че това е човекът, който четири години ще бъде до него. Хубаво е да обясним по кои предмети детето ще се разделя с този учител, като физкултура, вероятно чужд език. Да му обясним, че в случай на трудност може да се обърне към учителя, към охраната. Да му разясним, че в училище има структура, редуваща учебния час с почивка. Много е важно децата да свикнат, че има часове, в които се натоварват, а след това има време за отдих.
Нещо много важно, на което не се обръща внимание - децата трябва да знаят къде са тоалетните в училище, защото малките деца често се страхуват да посещават училищната тоалетна, а това им създава допълнително напрежение, което много натоварва крехкия детски организъм.
Когато детето се върне от училище,
първо трябва да го оставим да си почине
Този модел - прибира се и автоматично се прехвърля да си пише домашните, размива границите между това къде е моят дом и къде е училището. Нека да оставим детето не само първо да си почине, но и само да реши с кое домашно да започне. Така ще видим и към кои предмети проявява интерес, а това е много важно за бъдещето му. Важно е също да не тръгваме да пишем домашните заедно с него, а напротив - да видим колко е готово то само да се справи и при нужда да го подкрепяме.
Що се отнася до записване на ранно чуждоезиково обучение или кръжоци, хубаво е да се допитаме до детето, преди да вземем такова решение. Първолакът е достатъчно голям, за да прецени. Освен това самите родители не трябва да го правят самоцелно, просто защото всичките им приятели са записали децата си примерно на английски. Да видят дали това отговаря на индивидуалните потребности на детето. Не е необходимо да пращаме детето още първата година, защото тя е свързана с придобиване на умения за нов тип когнитивни процеси - учене, запаметяване, анализиране, синтез, както и социална адаптация. Нека оставим детето да се адаптира и, ако видим, че адаптацията му върви достатъчно успешно, да включим допълнителни неща. Защото ако просто ангажираме времето му до шест часа, когато ще си го вземем, ние открадваме времето, в което се разтоварва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
