"Ислямска държава" се прицели в чувството ни за свобода и вътрешна сигурност
Преди няколко години, когато недоволните деца на западните гета палеха магазини и грабеха от витрините последни модели смартфони, анализаторите започнаха критики към глобалния свят, който отнема каузите. Който срива идеологиите, изтрива перспективите и превръща младите хора в консуматори без корен и идентичност.
Днес, няколко години по-късно, бунтовните гета на запада за съжаление си намериха кауза. Такава, която западният свят с целия си либерализъм, идеи за толерантност и завоалирано назоваване на все повече болезнени теми в името на същата тази толерантност, не просто не можа да им предложи. Дори ги улесни -защото сам отгледа чудовищата си, без дори да подозира. Отгледа ги, докато им внушаваше да се приспособяват към пазара, да бъдат конкурентни и политически коректни, защото целият свят е една огромна сергия, на която трябва да се пласираш добре. Сергия, доминирана от запада. Ставащото напоследък разклати мащабите на този свят. И неочаквано ни разкри, че
страхът вече е посаден вътре в него
Войната, която за нас се водеше в интернет и от телевизионния екран, вече се води някъде вътре в нас - в мола, киното или концертната зала. Навсякъде, където стоящият до нас хлапак, имащ вид на геймър на пълен работен ден, може да бъде потенциален терорист. Където всяка ръка, поставена в джоба, може да задейства взривно устройство, което да катурне безметежния ни свят. Където собственото ти дете, втренчено като омагьосано в компютъра, може точно в момента да бъде вербувано за джихад. Точно докато му поръчваш да измие чиниите, да си научи уроците или да направи нещо точно толкова ежедневно и битово, докато то бленува подвизи. Това са истинските измерения на терора. Образът на войната вече може да приеме лика на продавача на фалафели в съседния павилион или на човека, седнал до нас на футболен мач. И това е най-страшното, което порази света ни. "Ислямска държава" се прицели в чувството ни за свобода и вътрешна сигурност и май е на път да спечели тази война. Прицели се
не в храмовете ни, защото и ние самите вече не вярваме в тях
Прицели се в модерния свят, при това с неговото оръжие.
Докато кабинетни анализатори обсъждат теми като "Може ли толерантността да победи терора" /нещо като "Можем ли с черешово топче да катурнем империя/, войната действително се превърна в опиат. По-силен от дрогата. Усещането, че можеш да накараш с едно или две действия огромна маса човешки същества да преживеят небивал страх и да ги подчиниш напълно, няма как да не опива. Усещането, че можеш да бъдеш "един от тях", докато се преструваш на "един от нас", е наркотик, към който е лесно да се пристрастиш. Особено когато светът около тебе все още не осъзнава мащабите на терора. Не осъзнава, че кръвта и хаосът са първата стъпка към това парализиращият страх да пролази вътре в теб, докато започнеш да провиждаш във всеки друг потенциален враг. Защото така постепенно изгубваш свободата си. Изгубваш себе си, докато отчаяно се самоубеждаваш, че само да лайкнеш френското знаме във Фейсбук, и си станал солидарен с останалите срещу терора. Докато протестираш срещу видимите лица на тази война, тя обръща към теб невидимия си профил. Нейната цел е
да останем сами, да изгубим усещането за общност
В пиесата на Ерик-Еманюел Шмит "Г-н Ибрахим и цветята на Корана" възрастният арабин господин Ибрахим е човекът, осиновил еврейското дете Мойсей и показал му "цветята на Корана" - онези пресечни точки между религиите и живота, показващи, че в основата си хората са едни и същи. Но това е Париж на 60-те. Днес господин Ибрахим, самотният бакалин на ъгъла, в очите на преминаващия французин е потенциален атентатор, който събужда страх. "Цветята на корана" вече са цветя на злото. Символично или не, "Ислямска държава" избра да ги посади в Париж, където един друг съвременен писател, Мишел Уелбек, в романа си "Подчинение" разказва за 2022 година, когато бавно и мирно по пътя на изборите Франция бива превзета от исляма. Властва "Мюсюлманско братство", чийто председател е един нов господин Ибрахим - Мохамед бен Абес, който прилича на "стар добродушен тунизийски квартален бакалин". С реч "блага и упоителна", защитава "сдържано палестинската кауза" и поддържа сърдечни отношения с еврейските власти. Изглежда по-малкото зло и затова бива избран - но само на пръв поглед. Любопитното е, че българската премиера на книгата съвпадна с атентата срещу "Шарли Ебдо" и с това, че самият Уелбек спря рекламата на романа си, потресен от станалото. Защото ислямът действително нагази в Париж, но с ботуши. Влезе с шапка невидимка и ни срина отвътре. В крайна сметка обаче резултатът е същият - онова, което се случи, отне нещичко от същината на цивилизацията ни, пропука фундамента на ценностите ни, които бяхме свикнали да приемаме за вечни. И ни изправи пред въпрос, за който не сме готови. Символично е, че това става в сърцето на Париж. Но всъщност вече става не само там, а във всяко сърце.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
