За Лондон отличниците ни са втора ръка

За Лондон отличниците ни са втора ръка    | StandartNews.com

Когато преди няколко години България въведе матурите, лайтмотивът бе, че така образованието ни ставало европейско. От една-две години обаче по техен адрес май можем да кажем само "Бе, европейци сме, ама не чак дотам". Десетки университети на Острова започнаха да приравняват отличната оценка от зрелостния изпит у нас на петица по своите стандарти. Така, дори да си завършил българската гимназия с пълен отличен, вратите на някои топуниверситети ще се окажат затворени за теб. Или поне летвата ще е качена на макс. Студенти разказаха, че някои от британските висши училища поставят допълнителни бариери пред тях като изискване за шестиците от три матури, при положение, че у нас задължително се държат само две. От което става ясно, че родното ни образование драстично се разминава с европейските стандарти, колкото и да не ни се иска да го признаем.

По ирония на съдбата вина за разминаването има именно това, което у нас дълго време се считаше за най-европейско - тестовете. Тяхното поголовно въвеждане позволи ученици с ниво около четворка да се изкачат нагоре в резултата, защото от тях на практика не се иска да мислят. Нито да пишат. Тъй като и българските университети не държат твърде много на това, у нас номерът да вземаш изпити без грам знания все още минава. За онези, които отиват да учат навън обаче, липсата на базови знания, които е трябвало да получат в гимназията, лъсва още в първи курс. Самите британски университети вече отчитат това - и, без да го искаме, децата ни се отзовават в графата "отличници втора ръка". А образователната ни система - в списъка на онези, на които не може да се има доверие, че дават качествена подготовка.

В същото време самата ни държава обяви, че щяла да дава по-високи заплати на онези младежи, които учат навън и след това се съгласяват да се върнат обратно. Тоест - и тя самата е съгласна с това, че образованието ни е втора ръка, щом така охотно е съгласна да плаща повече на юпитата, идващи отвън. Едва ли това е най-оправданият начин за харчене на европари. Ако нямаме доверие на университетите си, защо направо не ги затворим? И да оставим само онези от тях, чието качество е поне приблизително равно на европейските норми. А освободените пари да похарчим за това, да докараме образованието си - все едно гимназиално или висше - до равнище, при което Островът няма да ни поставя различна летва. Просветният закон, който в момента върви на второ четене в парламента, вече прави някои леки стъпки в тази посока - например възможността учениците след десети клас да се профилират само в предметите, с които искат да следват. И да ги учат на по-високо ниво, така че първият курс в университета да не им е труден. Въпросът е обаче да направим и от изпитите си такова сито, което да отсява само реално подготвените. Не го правим само от страх, че тогава двойките ще станат многократно повече, шестиците осезаемо ще намалеят и най-сетне ще лъсне истината за това, колко калпава подготовка дават гимназиите ни. При това те дори не полагат усилия да я дадат - повечето деца изкарват матурите, записвайки се на допълнителни уроци или частни школи, които им дават нужното, за да си вземат зрелостния изпит. Така, поставяйки им оценките, всъщност държавата пише бележки на паралелната образователна система. Не на онази, в която инвестира пари. А тогава няма да се чудим, защо шестиците ни са "втора цедка".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай