Четвъртък,

За Динко и малките хора на екрана

От: Failed to load user -
За Динко и малките хора на екрана
A
A
A

В държавата ни журналисти има, но гражданската им позиция твърде често не зависи от тях. До този извод стигнаха водещите имена от тв екрана в дискусията преди връчването на традиционните тв награди "Свети Влас" през май 2014 г. Пак тогава те анатемосваха партийните пиари заради това, че нагло се месят и пречат на работата им. Две години по-късно на същото място, по същото време и повод, за пиарите никой не си и спомни. Други неща вълнуват днес звездните ни братя и най-вече това, че световните проблеми нахлуха в къщичката ни, без дори да попитат готови ли сме да го посрещнем. Фактът, че голямата награда "Свети Влас" бе дадена на Иво Никодимов не заради ролята му на водещ на сутрешния блок в БНТ, а за блестящите му репортажи, отразяващи бежанската лятна криза на границата ни с Турция, е показателен. Тази година журито от интелектуалния "Кръг 11", предвождано от професор Ивайло Знеполски, може би за първи път от съществуването на наградите реши, че по-важна е съдбата, страданията, незначителните победи и големите поражения на малкия, измъчен човек от периферията на обществото ни, отколкото драмите, терзанията и подмолните игри на партийните динозаври.

Дори във форума, посветен на: "Телевизионната продукция през изминалата година", пак един такъв малък човек, макар той да няма нищо общо със споменатите по-горе, успя да придърпа чергата на дискусията към себе си. Може би заради факта, че стана голям за нула време. Най-общото мнение по време на разговора в Свети Влас бе, че Динко от Ямбол, прочул се с лова на бежанци, не е човек за харесване.

Журналистите определиха явлението динковщина като силно негативно, но си признаха, че и те бабували при неговата рожба. Защото точно техните камери упорито следваха каубоя и го възнасяха до небесата, отминаваха факта, че защитата на българската граница не е работа на някакъв си Динко, а на държавата. Динковците не се интересуват от детайлите: като например, че бежанците в мнозинството си са жени и деца, бягащи от смъртта в търсене на спасение и по-добър живот. Иван Гарелов, който навремето сам осинови момче с подобна съдба, не скри възмущението от думите на един професор математик, казани от екрана: "Бежанците са същества от друга биологична група." Всичко напомня за 1933 година в Германия и 1934 година у нас, каза някогашният мистър "Панорама": "Отслабено влияние на партиите, търсене не силна ръка и резултат на всичко това е Динко", заключи той.

"Умното е скучно, поне що се отнася до телевизията". Такава версия, макар и колебливо оспорвана от някои, пробута доц. Георги Лозанов. Мъдрите, които имат какво да кажат и не търсят думите из джобовете си, не са на екрана, смятаха колеги. Там господстват т.нар. говорещи глави, в които не се ражда нищо значимо като идеи. Водещите пък най-често изцяло им съдействат по пътя към нищото. Политиката граничи с реалити шоуто, бе тъжният извод на журналистическия авангард. А за да бъде по-неангажираща за зрителя, бе преместена в сутрешните блокове, между миенето на зъбите и бързото кафе преди тръгване за работа. При това гарнирана с реклами за дамски превръзки и гроздова ракия. На подобно ниво са и взаимоотношенията между партиите на телевизионния екран. Най-често двама се карат, от което зрителят, макар и трети, не само че не печели, но и нищо не разбира. Битката най-често се свежда до това, колко ние сме по-добри, а вие по-лоши.
Същата пиеса със същите герои се повтаря само след дни, а понякога дори и часове, в съседната телевизия. Надеждата е някоя изпусната дума за любовница, баба, дядо или внуче, да освежи обстановката.

Не робувайте на рейтингите. Не е важно колко ви гледат, а кой, посъветва Гарелов. Само един от четиридесетте милиона британци следят предаването на звездата на ВВС Джеръми Паксман, но той се гордее с това. Защото неговите зрители са елитът и това му стига. При нас е тъкмо обратното. На фона на казаното дотук, малко като кръпка, ще прозвучат иначе мъдрите слова на незабравимия Петко Бочаров, казани от екрана, във филм спомен за него: "Журналистиката не е враг на всяка власт. Ако едно правителство върши полезни неща за народа си, защо трябва да сме срещу него. Пишете и показвайте повече добри неща. Огромна отговорност е да си журналист", бяха последните думи на безспорната легенда в занаята. И все пак, въпреки самокритичния тон, с който тв авангардът говореше за работата си, повод за похвали имаше. Повечето от филмите на номинираните 35 имена носеха много талант, хъс и човещина. Те ни убедиха в голяма степен, че камерата не бяга от там, където е и горещо, и сложно. Йордан Димитров от БНТ ни срещна с деветгодишната мъдра Туче, Мария Милкова от Нова тв - с хората, които въпреки ударите на съдбата се борят за достоен живот, Мария Петкова от ВТК - с командосите, за които всеки ден е игра със смъртта. И въобще няма как да се съгласим с казаното от Любен Дилов-син, че в днешния телевизор няма нищо полезно. Докато върху старите поне можеше да се сложи една вазичка.

Тагове: Динко

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички