Неизличимият български манталитет за омаскаряване на всеки, който дръзне да бъде преди всичко себе си в професионалното тресавище, в което го е захвърлила съдбата му, не пощади и професор Божидар Димитров. Този неповторим "барон Мюнхаузен" в историческата наука, позволил си да се самоиздърпа от блатото на традиционно правоверната и самоцензурираща се от страх да не обърка нечия партийна повеля родна академична общност. На всичкото отгоре и изкусен "любовник" на тая съблазнителна "метреса" Историята, чиято трудно достъпна постеля и до днес е само мираж за догматичните й хроникьори на държавна служба под прикритието на несъществуваща, за съжаление у нас - университетска автономност. Професорът Божидар Димитров, който за разлика от световно известни западноцивилизационни светила на историческата наука,
не си крие пагоните и отличията за вярна служба
на Родината в специалните служби боязливо в семейната каса, а дори се самопризна за "ченгето", ровило в тайните архиви на Ватикана редом с колегите си с гръмки научни титли от ЦРУ, Ми-5, МОСАД и КГБ, разбира се. И най-вече, тоя Божидар Димитров, дето все обърква нечии тънки политически сметчици, нечии зинали за почести, слава и длъжности ненаситни уста, нечия лицемерна дипломатичност, нечии планове на глобалистични чуждоземни идеологически централи, дерибействащи под прикритието на съюзнически неправителствени организации из наранената душа на българската историческа памет, изнасилващи българската образователна система и блудстващи с българското културно-историческо наследство.
Що ти трябваше, Професоре, да въставаш срещу спуснатата на злоустниците ти евроатлантическа опорна точка, че България е една малка и незначима държавица без кой знае какъв принос за възникването и развитието на европейската цивилизация.
Всичко, което му се стоварва тия дни върху главата на проф. Божидар Димитров е напълно "заслужено". Защото той е един от последните мохикани на една изчезваща вече порода - на съблазнените от Историята, наивни до циничност мечтатели, че тя - Историята - си заслужава и последния грош от собствения ти джоб, последната силица от разклатеното ти здраве, последния грам надежда от душата ти, че редом със злините, изпълнили личния дневник на тая куртизанка Историята, там някъде между редовете е скътано и доброто, което трябва да се разкаже на хората. Тоя професор наистина си "заслужава" помията с която го заливат днес чрез мейнстрийм-медиите "моралните стожери" и отляво, и отдясно, на пародията наречена "демокрация по български", защото е
един непоправим Чардафон Велики за всичко свято българско
Какъв друг трябва да си, за да си повярваш, че ще надвиеш на масрафа на един президент (Петър Стоянов - в случая) получил височайша евроатлантическа заповед да захвърли извън пределите на собственото си Отечеството, историческия кладенец на самочувствието българско - Паисиевата "История славянобългарская". Вратата на току що оглавения тогава от него забравен в небитието от пръкналите се демократи Национален исторически музей да беше зазидал, танковете щяха да изпратят срещу него и пак щяха да приберат ръкописа. Добре поне, че не посмяха да му попречат да устрои прощалното погребално поклонение на разплаканите българи пред Светинята Паисиева, преди нашия тогава президент, единият от бащите-спасители на нещастната ни демокрацийка, да я хариже отново на византийците.
На всичкото отгоре, тоя проф. Божидар Димитров се оказал и крадец. Бил източвал във фамилни сдружения народната пара от щедрото, ама невиждано по своите размери държавно финансиране, на Националния исторически музей. Бил знаменосецът на тоя порок, разсипващ морала на държавното ни устройство, наречен с безпощадното в своята юридическа безсмисленост определение - конфликт на интереси. Но защо се премълчава по-смисления, даващ по-убедителни отговори въпрос - къде са му богатствата, палатите, автопарка, банковите сметки на тоя "нагъл крадец" ? Въпрос който "услужливите медии" така и спестяват до днес по отношение на много по важния конфликт със съвестта на родните ни политици. Дъщеря му издавала книжките му!
А защо не, най-малкото поради това, че е наследник на авторските му права, въпреки, че от такива права не се е чуло и видяло някой да е забогатял до днес у нашенско. Племенникът му оглавил създадена от професора частна фондация. Но не фондация за разпределяне на еврофондовете, а доброволно сдружение на луди патриоти за опазване на историческото ни наследство. Ами по тая логика в по-умните държави моментално трябва да бъдат закрити и разпнати от евроатлантическото обществено мнение прочути със своята филантропия фамилни тръстове, които в партньорство с по-умните правителства на по-умните Велики сили работят денонощно на ползу роду за историческата визитна картичка на народите си. Ех, професоре, дето си известен сред родните ни олигарси с фразата... "Аз нищо не искам за себе си и всичко което ви се откъсне от сърцето и джоба ви - там, по сметките на Музея, ако обичате, щото финансовият министър пак ни оряза бюджета!"
Така, че хич да не се изненадваме от това, което му се случва днес по отношение на общественото мнение на тоя проф. Божидар Димитров. Хак му е, с тоя негов нрав хич да не му пука от казионно формираното "обществено мнение".
Но има и нещо, което наистина не бива да му бъде спестено на "общественото мнение".
Най-малко на морални ментори от партията-майка на всички днешни български партии БСП/БКП им отива да задават въпроси относно "далаверите" с историческото ни наследство.
Преди да си отварят златоустите уста по въпросите за културно-историческото ни достойнство, няма да е излишно да си спретнат една вътрешно-партийна дискусийка например по темата - кой, защо и срещу какви "идейни подбуди" продаде Националния киноцентър "Бояна" на едни отвъдморски инвеститори, известни като най-големите манипулатори на "общественото мнение" още от библейски времена. Кой именит българин лиши родината ни от един от най-важните и въздействащи в модерния свят разказвачи на историята на народите - киното. И май тоя път, няма да се окаже, че тоя митичен "Кой?" е някой си Делян Пеевски! И ако тая партия БСП, безпардонно словоблудстваща в последно време в предизборните си програми с определението "достойнство" наистина мисли отговорно за поруганото ни национално достойнство, няма да е лошо да постави за обсъждане от общественото мнение, такива въпроси... като за Киноцентъра, например.
Но в крайна сметка, да не го мислим толкова професор Божидар Димитров. Край голяма вода е израстнал и няма да свърши като удавник в разлюляното от какви ли не вече манипулации родно море на "общественото мнение". Такива своенравни и държащи на достойнството си мъже като тоя професор не си тръгват от сцената под натиск на тоя или оня министър или партиен гаулайтер. Всъщност те никога не си тръгват, защото веднъж като влезеш в Историята като един от интимните й фаворити, излизане няма. Е, вярно е, че горчилката от емблематичната българска неблагодарност по нощите ще го изправя пред огледалото и за разлика от много други временно пребиваващи в Историята, които не виждат себе си отсреща, старият професор тихичко ще въздъхва срещу самия себе си с онова прочутото: "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
