"Няма да позволим да махнат "На майце си", пише поборник на интернет барикадите за обучението по литература. Нищо, че е объркал заглавието - защитава национална икона. Може и да не е чел Ботев и Вазов - това не означава, че някой трябва да ги махне от учебниците. Класиката не е за четене - тя е, за да се гордеем с нея. Така де, колко от бранителите на "Борба" в нета знаят как започва произведението?
Дебатът за това какво трябва да учат децата ни в час по литература заплашва да влезе в глуха улица. Или по-лошо - да бъде решен с лозунги и вувузели. След като 20 доброволци, подбрани на почти случаен принцип, прекроиха програмите "на тъмно", сега 5000 учители трябва да решат кое да остане в учебниците на принципа на играта "Сделка или не". "Тютюн" или "Осъдени души"? Смей да не гласуваш за "Тютюн"! Интернет ще те изяде за закуска барабар с хонорара ти за "предателството", особено след бурята, която се разрази около новите програми.
Големият проблем на обучението по литература - въпросът как трябва да се учи тя, отново не стои на дневен ред. Не е редно държавата да си измива ръцете, делегирайки на учителите от всички краища на България решението кое да остане в учебниците. Ясно е, че тук говорим за две и повече паралелно съществуващи образователни системи - учителят от "жълтите павета" едва ли е на едно и също мнение с този от гетото, чиято основна грижа в края на осми клас е, че учениците му още сричат буквите. "Моята молитва" ли - те едвам подреждат думите в изречение, а послания като "Вдъхни всекиму, о Боже, любов жива за свобода" им звучат като отправени на друг език. Техните часове по "роден език" са други. За тях "Опълченците на Шипка" е непревземаем художествен бастион. Не, "Аз съм българче" е непревземаем бастион. Да отпадне ли?
Ясно е, че такава дискусия не може да се състои, без самата държава да е поела отговорността за това какво иска да знаят учениците за родната ни литература. Какво трябва да е научил абсолютно всеки, ако иска да получи диплома. Ако самата тя не смята, че класиката ни съхранява не просто националния дух, а самите нас като нация, никакъв референдум няма да го реши вместо нея. А очевидно държавата не е на това мнение - просто я е страх от скандал. Не може просто ей така да събереш 20 души, които сами са пожелали да облекат в учебни програми разбиранията си за преподаване на литературата, и да ги оставиш да си правят каквото искат. Без да им кажеш какво очакваш от тях, освен да усвоят едни пари. Без да искаш протоколи или аргументи за решенията, които вземат. Със същия успех можеха да са всеки 20 души, подбрани абсолютно случайно - в България образованието е сред сферите, в които всички са компетентни, така че идеи бол.
Няма нужда да правим от образователните програми Женския пазар с "Тука има - тука нема" и да удавим темата в безкрайна говорилня, от която няма излизане. Кой ще обобщи накрая мненията на 5000 учители и как от всичко това ще излязат читави учебници? И не е ли по-важно не кое влиза в учебника, а какво и как е написано за него там.
Сигурно е само едно - на финала на тази "Сделка или не" сделката ще бъде само със съвестта ни като нация. А голяма награда няма да има - освен поредната порция неграмотни ученици, които вярват, че са образовани, просто понеже са улучили вярно отговорите в матуритетното тото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
