Проф. дин Николай Овчаров, Тел Авив
Не ми е за първи път. През 1989 г. попаднах при научна командировка сред куршумите по време на преврата в Румъния срещу диктатора Чаушеску, после се озовах в размирна Русия при Горбачов, след това пък бях в Западните покрайнини в Сърбия при първата атака на НАТО против Милошевич. А сега стоя в хотелската си стая в Тел Авив и пиша тези слова, слушайки изявлението на президента на Израел Бенямин Нетаняху за края на светкавичната осемдневна война с палестинците от сектора Газа.
Този път няма научни предпоставки. Просто трябва да заведа дъщеря си на важни медицински изследвания в Израел. Това е уговорено от месеци и не мога да го откажа, когато в събота, на 17 ноември ми звънят от Израел и казват, че е обстрелван с ракети Тел Авив. А нашият самолет е на следващата вечер.
Още при тръгването забелязвам проблемите. Закъсняваме здраво и кацаме на летище "Бен Гурион" чак в 3 сутринта. После разбирам, че е пробвана поредната батарея на системата "Железен купол", която пази небето над Тел Авив и страната. Това е еквивалент на американската "Пейтриът" и е предназначена да неутрализира противниковите ракети. От приказливия таксиджия разбирам колко са живописни "гъбичките" от взривените в небето от "Железен купол" палестински ракети. Иначе ситуацията в Тел Авив е повече от странна. Температура - 26 градуса, почти такава - на морската вода, прекрасните плажове - пълни с народ. И изведнъж - тревога! Някакъв безучастен глас говори нещо на иврит. Бързо ми превеждат на руски, че ще има въздушно нападение. Чудя се какво да правя, но чувам, че става дума за учебна тревога.
Още по-шокиран съм, когато нещо подобно се случва в болницата. Дъщеря ми е на рентгена, когато въпросният глас отново предупреждава. Бягаме в някакво бомбоубежище, а сестрите ме успокояват, че рентгеновото отделение има самостоятелна защита. Слава Богу - отново се оказва учебна тревога. Не е учебна обаче сирената, която чувам по радиото на таксито при връщането към хотела. Нейният пронизителен звук се забива в мозъка, а дикторът съобщава, че отново е нападнат с ракети южният град Ашкелон и има ранени. Трясъкът на взривове потвърждава казаното. В отговор евреите буквално засипват Ивицата Газа с огън и жупел. В разговорите се разбира, че повечето израилтяни искат войната да продължи до краен успех. Техните аргументи са ясни - ако сега се сключи мир, това палестинците ще изтълкуват като победа и безумието ще продължи. Те гледат на ставащото като на гигантска провокация към света, целяща отново да злепостави Израел. И може би са прави!
Арабите въобще не си правят илюзии, че могат да победят Израел. Казват, че част от изстрелваните ирански ракети "Фаджр" са даже без боен заряд, за да бъдат олекотени. Целта е чисто психологическа. Да се изплашат евреите и да бъде стреснат светът.
И ето че на 21 ноември прозвучава обнадеждаващата новина, че с посредничеството на американците е постигнато примирие. Но още преди да влезе в сила в 21 ч, слушам преобладаващо скептичните коментари на специалистите, а палестинците до последния миг обстрелват най-южния израелски град Ашдот. После пък от Ивицата Газа се чува канонадата от хиляди стрелящи в небето автомати, с които тамошните араби празнуват подписването на примирието. Явно всеки тук чете Евангелието, както си иска!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
