Бойко Борисов за пореден път доказа вчера, че анализите върху дейността на ГЕРБ са черна и неблагодарна работа. На първо място, политолозите, социолозите и обикновените тв кибици трябва да притежават светкавични рефлекси, тъй като мнението на партийното ръководство се мени по-рязко от нивото на река Дунав по време на пролетно пълноводие.
Например оня ден Борисов обяви, че ще внесе вот на недоверие срещу кабинета на Пламен Орешарски за "цялостно творчество", което щеше да направи невъзможно повторението на същия номер през следващите шест месеца. Вследствие на което се появиха стройни и логически издържани прогнози: ГЕРБ се опитва да бетонира правителството до пролетта и се готви за предсрочен вот най-рано през май; ГЕРБ тайно се е договорил с БСП и ДПС да не ги сваля от власт; партията не е готова за избори и не иска да бърза; притесняват ги тежките проблеми и суровата зима, която идва, и не искат да стават
мишени на улично недоволство насред студовете
Само за 24 часа тази концепция се провали - Бойко Борисов, след като преспа, реши, че вместо един вот за шест месеца ще внесе шест-седем вота по различни теми до пролетта. Бившият премиер аргументира смяната на позицията си със загрижени обаждания и sms-и от Радан Кънев, от Меглена Кунева и от дейци на Протестната мрежа.
При лидера на ГЕРБ политическото действие често влиза в свободна конкуренция с вица, което допълнително затруднява задълбоченото изследване на партийната им тактика и стратегия.
За последно избраната от ГЕРБ тема за вота на недоверие е относно неудачите на новосъздаденото Министерство на инвестиционното планиране. Без съмнение темата е благодатна, тъй като се стигна до фалстарт още при подбора на министъра - първият претендент Калин Тихолов бе оттеглен в нощта преди избора на кабинета. Посоченият от втори опит титуляр Иван Данов се оказа негов съсед по стая и съдружник, а освен това бе набъркан в история с помощи за безработни във Франция, по която не даде точни обяснения. Едва на третия месец бяха назначени и зам.-министрите на инвестиционното планиране, а ведомството тепърва ще се нанася в новата си сграда.
Тези битови закачки обаче не са интересни на фона на важните проблеми на управлението. Най-големият дерт е приемането на над 80 изменения и допълнения в съответните закони и подзаконови актове, необходими, за да се завърти държавната машина. Един Господ знае кога нужните поправки ще бъдат гласувани, но министерството е натоварено с тежки отговорности - да завърши кадастъра, да влезе ефективно в правомощията си по строителния контрол, да се захване с жилищната политика и да изгради ефективни органи за управление на поверените му европрограми.
Към момента тази амбициозна програма остава в изходна точка и това вероятно ще бъде главният фокус на критиката на ГЕРБ срещу управляващите. Естествено от гледна точка на парламентарната демокрация
вотът на недоверие е излишно упражнение
Досега нямаме случай кабинет да е паднал при подобна процедура, а само един (на Филип Димитров) сам се обезглави, като си поиска вот на доверие. Пренията в Народното събрание обаче са добър начин да се поставят болезнените въпроси и да се получат отговори от страна на премиера и министрите.
Не е тайна, че узрелите за поредица от вотове на недоверие гербери ще се опитат да подсилят уличния натиск върху властта с парламентарни атаки. Не е ясно обаче какво ще произлезе от цялата комбинация, при положение че Орешарски и неговият екип свикнаха на практика да управляват под постоянен натиск.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
