Великденска пропаганда

Годината е 927 след раждането на Христа. Във Велики Преслав, столицата на Българското царство, българският патриарх Дамян Доростолски отслужва литургия на български език. В същото време населението на първото руско държавно образувание - Киевска Русия, все още не изповядва християнската религия. Това ще се случи едва шест десетилетия по-късно през 988 г. За да придобие руската църква статут на патриаршия, ще бъдат нужни още близо 600 г., като в крайна сметка това става през 1589 г. Нека обърнем поглед към съседна Сърбия, където шовинизмът редовно се впряга в градежа на национален имидж. Тяхната православна църква става самостоятелна едва през 1219 г., а с патриаршия се сдобиват чак през 1346 г. Всичко това превръща Българската православна църква в първата автокефална след древнопросиялите църкви и в най-старата национална църква в цяла Европа. Паралелно с това българският език, като богослужебен, се издига на нивото на латинския и гръцкия. Така навръх Великден, който е най-големият православен празник, редовият българин може преспокойно да се чувства като жител на Меката на православието.

Годината е 717 след Христа. Арабският халифат е обградил Константинопол - центъра на света по онова време. Арабите владеят огромна територия от Индия до Испания и са твърдо решени да проникнат дълбоко в Европа. Българският владетел кан Тервел обаче не мисли така и след едногодишни сражения побеждава арабската армия, която според различни източници е наброявала колосалната цифра от 200 000 души. Тази победа е толкова значима за бъдещето на Европа, че тогавашният свят буквално лудва по Тервел. Реално Европа нямаше да бъде това, което е днес, ако арабите не бяха спрени през 717 г. при Константинопол. Признанието към българския владетел е толкова възторжено, че чак до XVIII век името му се възпява в стотици западноевропейски драми, поеми, пиеси и прочее произведения. За сравнение, свръхпопулярната битка при Поатие, където франките през 732 г. окончателно прогонват арабските нашественици от Европа, е била с доста по-скромни мащаби. Според различни източници арабите са наброявали между 30 000 и 80 000 души. Така навръх Великден, редовият българин може преспокойно да смята, че именно заради величието на собствената му родина съвременна Европа спокойно отбелязва християнските си празници.

Годината е 1205 след Христа. Рицарите от четвъртия кръстоносен поход са завладели Константинопол и на мястото на Византия се появява една нова държава - Латинската империя. Само година по-рано българският владетел Калоян е провъзгласен от главата на римокатолическата църква папа Инокентий III за Цар на всички българи и власи (Rex Bulgarorum et Blachorum). Въпреки унията с папата битката между непобеждаваните до този момент рицари и Калоян е неизбежна. Така на 14 април, Разпети петък, 1205 г. българите срещат в битка кръстоносците край Одрин. Шокът е пълен - цар Калоян нанася първото в Европа поражение в историята на смятаните за непобедими рицари. Реално България елиминира Латинската империя и пресича предпоставките за разгръщане на католическото влияние на Балканите. Тази година католиците и православните християни по света ще почетат Великден на една и съща дата - 20 април. На фона на това редовият български гражданин може преспокойно да забрави комерсиалните истории за великите рицари и да насочи внимание към още по-великите българи.

Трудно е да убедиш лъв, който се смята за заек, че може да хапе смъртоносно. Особено когато съвремието предлага предимно унижение на фона на отминалото величие. Това обаче не е извинение, което ни дава право да принизяваме самите себе си. Историята е не само извор на самочувствие. Тя е аргумент. Величествен атестат за това, което сме, и за това, което трябва да бъдем.