"Целта на терористите е много хора да гледат, а не мнозина да умрат", казва известният експерт по контратероризъм Брайън Дженкинс.
Касапницата в Бостън се разигра на живо пред половин милион зрители и 20 хиляди участници, а чрез медиите САЩ и светът почти в реално време станаха свидетели на масовата паника и страданията на ранените от осколките хора. Така по-силното оръжие на терористите са медиите, готови да превръщат в огромни балони от сензации местата на трагедиите.
Двете бомби с часовников механизъм гръмнаха в интервал от 12 секунди до финалната линия на състезанието, а по същото време съмнителен пожар избухна в библиотеката "Кенеди" в града.
ФБР напредва по димящите следи, а президентът Барак Обама се въздържа да окачестви експлозиите като "акт на тероризъм", преди да са събрани достатъчно улики и доказателства за злодеянието, отнело живота на трима души и ранило 176. (24 още са в критично състояние.)
Водещите специалисти в щатите се спират на две основни версии - ислямски тероризъм, вдъхновен от "Ал Кайда", или крайнодесни екстремисти от типа на Тимъти Маквей. Мишената безспорно е американският начин на живот. Бостън (заедно с Ню Йорк и Вашингтон, които бяха ударени на 11 септември), е един от символите на страната. През 1773 г. именно там се разразява
"Чаеното парти", с което започва Американската революция
Един от най-популярните туристически маршрути в Бостън е "Пътят на свободата", който обхваща местата, през които са минали тогавашните бунтовници. Набелязаната дата - 15 април, е Денят на патриота, на който се отбелязват славните битки срещу англичаните при Лексингтън и Конкорд през 1775 г.
Никой - официално или неофициално - все още не е поел отговорност за покушението. Това насочва разследващите към версията за "вълк единак", зад който не стои терористична групировка.
Направата на двете бомби е струвала под 100 долара, експлозивите са били в тенджери под налягане, където освен тях са сложени пирони, сачми и метални парчета с цел да предизвикат повече поражения. В интернет гъмжи от наръчници и "готварски книги" за сглобяване на взривни устройства. Един от нашумелите е
"Да си направим бомба в кухнята на мама"
публикуван в Inpire - списанието на "Ал Кайда на Арабския полуостров", издавано на английски език. Подробни рецепти за адски машини с купени от магазина продукти дава в манифеста си и чудовището от Осло - Андерш Брейвик, който през юли 2011 г. взриви с кола бомба сградата на норвежкото правителство и после изби 69 души на близкия остров Утьоя.
Експертната общност е разделена на две - някои казват, че простата изработка на бомбите говори за аматьор, който притежава известни технически умения. Други твърдят, че е възможно и по-опитен майстор на бомби да е замесен, като целта му е била да прикрие следите си. Първоначалният анализ на взривната вълна показва, че експлозивите са със средна мощност, за разлика от далеч по-опустошителните поражения при подобни атентати в Ирак, Пакистан и Афганистан, където бомби в тенджери под налягане са често срещани. Премереният обхват на пораженията показва, че целта е била сплашване и всяване на паника в цялата страна, а не толкова масово убийство.
Атентатът удря и една сравнително нова страст на американците - с маратони и джогинг се занимават милиони хора на всякаква възраст, запалени по здравословния начин на живот.
Контратерористичните служби в САЩ идентифицираха поредица от нови заплахи. Първата от тях е индивидуалната радикализация по интернет. Новите злодеи се надъхват с мрачната идеология, гледайки клипове и проповеди в нета, и също там могат да намерят изчерпателни указания как се извършат масови убийства и бомбени атентати. От 2001 г. насам американските власти са предотвратили и разкрили над 150 терористични заговора, замислени както от ислямистки, така и от крайнодесни екстремисти. Най-трудни за разконспириране са "вълците единаци". Те старателно се подготвят в продължение на години грозните си дела, най-често без да споделят с никого и без да оставят следи. Могат да бъдат хванати, ако допуснат груба грешка, или пък жертвите им да извадят късмет, ако самоделните им бомби не гръмнат.
Масови спортни събития като маратона в Бостън изискват колосален полицейски ресурс за охрана и практически не могат да бъдат обезопасени изцяло. Ефективните удари по "меки цели" пък имат опустошителен и траен ефект - тези дни метрото в Бостън пустее, а пък институциите, както и еврейските обществени сгради, се намират под засилена охрана. Първоначалният шок на американските граждани започва да прелива в страх да се посещават големи спортни състезания, концерти и паради. Общественият живот и комуникациите ще претърпят известно разстройство преди гражданите да се поуспокоят и се върнат към ежедневния си ритъм. Без съмнение западният човек ще трябва да се научи да живее под мъгливата и постоянно надвиснала опасност на терора, без да се променя до неузнаваемост и да губи извоюваните си свободи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
