Шефът на отдел "Международна информация" във вестник "Стандарт" Владислав Пунчев бе поканен да изнесе лекция на международната конференция за ситуацията в Афганистан, която се проведе в София под егидата на Атлантическия клуб. Предлагаме основната част от изложението на Пунчев за ролята на НАТО и предизвикателствата пред алианса в мисията "Афганистан".
Наричат Афганистан гробница на всички империи. Преди време Майкъл Мур, американски кинодокументалист, припомни тази мисъл. Ген. Ставридис обаче се измъкна от тази теорема, заявявайки, че НАТО не е империя.
Може би обаче тук е мястото да спомена и една друга мисъл, по-скоро философия, на патриарха на американската външна политика Хенри Кисинджър, изречена малко след атентатите от 11 септември 2001 г., които всъщност станаха повод за ангажимента на НАТО в Афганистан. Тя гласи: Нека трагедията да послужи за нещо.
В тази връзка не звучи безкрайно абсурдно твърдението, че за НАТО конфликтът в Афганистан, ако не добре дошъл, то поне бе полезен за историческото развитие на организацията, въпреки че не са малко критиците, които казват, че алиансът се провали в тази азиатска страна.
Едни от трудностите, с които се сблъсква НАТО в конфликта, и неприятното усещане, породено от нежеланието на някои страни членки като Германия, а до известна степен и България може би, да споделят риска от участие в битки на фронтовата линия. Нарастващият брой жертви, засилващата се обществена съпротива срещу войната и натискът, на който са подложени военните бюджети заради финансовата криза, намаляват ентусиазма за бъдещи "роли извън арената" - не на последно място в САЩ, водещата сила в НАТО.
Войната в Афганистан, казано по простому, не се оказа лесна работа. Изплуваха и куп предизвикателства за НАТО, всички те вътрешни - от липсата на подходящи бойни способности в много от държавите, тотална различност и асиметричност в политически и военен план, нееднаквост на екипировката и бойната техника, до различия на значението на мисията и пътищата за постигане на успех.
До известна степен основната цел на Алианса бе изпълнена - предвид това, че терористичната заплаха идваше от афганистанска територия и, където талибаните покровителства Ал Кайда, първите бяха ударени, а "Ал Кайда" отслабена.
Тук е моментът да си кажем истината в очите и да задоволим критиците и скептиците - нито талибаните бяха разбити, нито "Ал Кайда" бе безвъзвратно унищожена.
Коалиционните сили, които трябва да предадат изцяло на обучаваните от тях войски от Афганистанската национална армия до края на 2014 г. контрола по сигурността, са изправени пред едно ужасяващо оръжие - срещу тях откриват огън и се взривяват "свои", с техните униформи, техни братя по оръжие и уж по мисия и дълг. Всичко това всява страх сред афганистанското население, което до известна степен е разделено - от една страна, не иска чужди сили в родината си, от друга страна, трепери какво се ще случи след изтеглянето на коалицията.
Не можем да пренебрегнем една тревожна тенденция, която не би могла да остане извън вниманието и на НАТО след изтеглянето в края на 2014 г. - в момента Афганистан е най-големия производител в света на опиум, а през м.г. е бил доставчик на 75% от хероина в световен мащаб. А е очевадно, че основен източник на финансиране на талибаните е именно тази търговия с дрога. Ето защо НАТО след 2014 г. трябва да наблегне на усилията в тази насока - "война" за сърцата и умовете на "земеделците", притискани, заплашвани и поощрявани от талибаните.
Какви са възможните сценарии след 2014 г.? Най-добрият, но най-малко вероятният е успешният преход да доведе до загуба на интерес от страна на бунтовниците. Другия вариант е да се пристъпи към договаряне на политическо споразумение между афганистанските власти и талибаните. При всички положения е от ключова важност подобен подход да даде някакъв резултат преди приключването на изтеглянето, за да се избегне регреса на Афганистан към терористичен рай.
Ето защо ролята на НАТО остава от фундаментална важност и след 2014 г., която да продължи усилията през последните 12 г. Усилия, благодарение на които вече не виждаме публични екзекуции с камъни по стадиони за това, че си гледал телевизия, слушал западна музика или не си си покрил лицето, ако си жена. Отново е възможен Ловецът на хвърчила на Халед Хосейни. Със сигурност Афганистан години още няма да се превърне в азиатската Швейцария. Но пътят, по който е поел благодарение на НАТО, трябва да се извърви, защото там, където военните действия не успяват, то гражданските усилия и отдаденост имат шанс. А именно такава среда се стреми да създаде НАТО и с това трябва да остане в историята по отношение на ролята си в тази страна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
