София. Преди няколко дни разговарях с един млад човек, завърнал се от чужбина, за да прави образователен сайт в България. Такъв, в който уроците, скучни и неразбираеми в учебника, стават ясни благодарение на примери, свързани с живота на детето. Линейните уравнения например били пояснени под формата на сравнение на резултати от футболен мач. Сухата материя "формула-пример-формула-пример", която отблъсква всяко дете от учебника, е показана така, че сайтът вече е регистрирал над 2 милиона влизания.
Ако го бях запитала дали иска да стане учител и да преподава по същия този метод в класната стая, предполагам, че щеше да ми отговори "не". Защото да си учител у нас отдавна вече не е мисия. Нещо повече - да си учител вече рядко означава да учиш някого. Благодарение на дългогодишната държавна политика в тази сфера днес в класната стая все по-често влизат хора, чиято най-важна мисия е ежедневната битка с мизерията. И няма как да бъде другояче при заплати от 500-600 лева. Могат ли с тези пари преподавателите да си купуват книги, за да са в течение на най-съвременните постижения в науката им? Могат ли да ходят на театър и кино, за да запалят поне у някой ученик искрата на интереса към изкуството? Могат ли да постигнат такъв стандарт, така че да не изглеждат нелепо пред тийнейджърите със скъпи мобилни телефони? И какво да очакваме от хора, които не просто системата, а цялото общество с години подминава, сещайки се за тях само на 24 май.
Стигнах до тази патетична поредица, след като тези дни се заговори за скорошното пенсиониране на около 6000 учители, на които заместници не се очертават. Образователното министерство предлага увеличаване на държавната поръчка в педагогическите специалности и намаляване на таксите там. Само че това е гледане на проблема от обратен ъгъл. Ако се пенсионира един учител по физика, ти трябва да го замениш не просто с педагог, а с физик. Физиците, за жалост, намаляват, а онези, които завършват тази специалност, рядко искат да влязат в класната стая. Просто им липсват стимул и мотивация. И те няма да дойдат с намалените такси в специалност "Педагогика", която и без това в момента е най-евтина. А с такава държавна политика по отношение на учителите, която да позволи нормализиране на заплатите им и на средата, в която се намират. Никъде по света педагозите не са богати, но предполагам, че и никъде по света покупката на нова книга не е непосилно перо в бюджета им. Нещо повече - ниските заплати карат много от учителите да работят на принципа "Они ме лъжат, че ми плащат..." - знаете продължението. И да пазят ентусиазма и знанията си за частните уроци, които са истински реалният им източник на доходи. Заради това и децата получават знанията си в "паралелното училище", а не в това, което се издържа от нашите данъци и което плаща на учителите толкова, колкото съвсем да смачка самочувствието им.
Съвсем отделен е въпросът, че в българското училище все по-често влизат преподаватели, завършили университета с три-три и половина. И няма как да е другояче, докато най-висшата философия на школското финансиране е споделената мизерия. Всеки качествен учител, попаднал в подобна среда, рано или късно прави опит да я напусне. А ако не успее, се чувства като аутсайдер, не като човек с мисия. Ще го смачкат в еднаква степен ниската заплата и тромавата, движеща се отдавна по инерция образователна система. Струва си да опитаме да променим тази част от нещата. Ако го постигнем (в което не ми се вярва), желаещите да станат учители може би ще се увеличат и без да вдигаме държавната поръчка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
