Референдумът се превърна в голям вот на доверие към премиера Алексис Ципрас. Голямо мнозинство беше убедено от аргументите да се гласува с "Не" и го направи господар на гръцката политическа сцена.
Усилията на правителството досега не са донесли каквото и да е подобрение в икономиката или живота на хората, така че би трябвало да сметнем, че това силно "Не" е награда за тактиката му с надежда, че в края на краищата тя ще успее. На практика това бе вот на доверие към неизвестността.
Не знаем накъде ще поеме страната в следващите дни и седмици, когато ще е зависима от партньорите си в ЕС и ЕЦБ за това икономиката и гражданите да имат достатъчно пари, за да оцелеят.
Не знаем какъв е реалният резултат от референдума, понеже въпросът за него бе толкова объркващ, а аргументите на Ципрас и съюзниците му толкова подвеждащи и противоречиви, че не знаем за какво всъщност гласувахме, нито как нашият вот ще бъде интерпретиран.
Не знаем дали гласуването с "Да" бе за това Гърция да остане в еврозоната и ЕС, дали бе в полза на безкрайните съкращения на разходи, дали бе декларация за национално предателство.
Не знаем дали гласуването с "Не" бе в полза на сделка с партньорите ни, която може би ще е малко по-добра от предложената на 25 юни (и спомената във въпроса за референдума), или е било заръка за правителството да напусне преговорите и в резултат от това да изкара Гърция от еврозоната.
Отговорът "Не" бе представян като смела и достойна позиция срещу враговете (всичките ни европейски съюзници), предложили сделка, и техните лакеи в Гърция, които я подкрепят.
Правителството успя да се измъкне от отговорност за тактиката си, докарала ни до затварянето на банки и налагането на контрол над капиталите с всички произтичащи от това щети за гражданите и бизнеса. Краткото време между обявяването на референдума и гласуването допринесе още за всичко това.
От друга страна, лагерът "Да" не разполагаше със сплотеността на правителството и партньорите му от лагера "Не" (десните националисти от "Независими гърци" и нацистите от "Златна зора"). Лагерът Да" не можеше да стигне далеч с призивите си за трудни решения в ситуация, в която правителството на СИРИЗА водеше дебата с нови и нови обещания, че ще бъдат избегнати нови жертви. Така лагерът "Не" успя да натовари поддръжниците на "Да" с всички страдания на гражданите, независимо че те са резултат на 5 месеца безплодни преговори с Тройката на кредиторите и нашите партньори.
Големият въпрос сега е как правителството ще използва това мощно "Не" извън Гърция. Не е ясно как е била засилена с този вот преговорната ни позиция. Гласуването може да е укрепило политически Ципрас вътре в Гърция, но това не променя реалността на отношенията ни с Европа и МВФ. Много малко вероятно е продължаването на тази парализа да уплаши партньорите ни в сравнение с положението преди референдума. Така че, ако те направят каквито и да е отстъпки, то ще е за да не колабира икономиката ни. Те ще действат от съжаление, а не защото са се предали пред настояванията ни.
Оказал се преди десетина дни в безизходица, Ципрас прехвърли отговорността на народа. Той чрез убедително гласуване с "Не", което премиерът толкова искаше, му върна обратно тази отговорност. След цялото надвикване, след разделението и унижението на гражданите от последната седмица, какво всъщност спечели Гърция? Как ще се измъкнем от тази безизходица?
Никой не знае.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
