Труден ребус с новия кабинет на Турция

Труден ребус с новия кабинет на Турция | StandartNews.com

Отминалият парламентарен вот в Турция постави за решаване от политиците на нашата съседка сложен ребус. Спечелилата изборите Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не може да формира еднопартийно правителство за пръв път от 2002 г. Избирането на председател на турския парламент се очакваше с голям интерес, тъй като беше считано за лакмус за съставянето на управленска коалиция.

След като опозицията не успя да се обедини около една фигура, на четвъртия тур с 258 гласа на поста беше избран кандидатът на ПСР Исмет Йълмаз. В началото на другата седмица президентът Реджеб Ердоган ще връчи мандат за съставяне на правителство първо на ПСР. Възможните варианти за коалиция не са много. На първо място - "голяма" коалиция между ПСР и останалата втора Народнорепубликанска партия. Това ще даде стабилност в управлението и успокоение на чуждите инвеститори и партньори, но това партньорство е много непопулярно сред избирателите и на двете партии. Освен това НРП поставя условия за съдебни действия срещу заподозрените в корупционния скандал от декември 2013 г. министри. Разминаване между ПСР и НРП има и по отношение на Сирия, като НРП е категорично против едностранни въоръжени акции на Турция в съседната страна.

Втората възможност е за коалиция между националистите и проислямските сили. Пред нея също има въпросителни, защото водачът на ПНД Девлет Бахчели начерта своите "червени линии" - прекратяване на процеса на преговори с кюрдите, наричан от него "държавна измяна"; пълно разследване на корупционния скандал, включително участието на Ердоган и сина му Билал в него. На трето място, но не по-малко важно - отказ от амбициите на президента за засилване на правомощията му. Същевременно ПНД е на много близка позиция до ПСР по възможността за намеса на турската армия в Сирия. Въпреки шумните уверения на все още действащия премиер Ахмед Давутоглу, че то не променя съдържанието на коалиционните преговори, мнозина разчетоха неучастието на ПНД във финалния рунд за избор на председател на Меджлиса като мълчалива подкрепа за мнозинството. Най-важният въпрос, който стои в краткосрочен план пред новите управляващи в Анкара, независимо кои ще са те, е ще станем ли свидетели на нахлуване на Турция в Сирия.

Тези твърдения се появиха, след като въоръженото крило на близката до ПКК организация на сирийските кюрди Партия деморатичен съюз (PYD) прогониха бойците на "Ислямска държава" от град Тал Абияд. По този начин те осигуриха териториална връзка между района Джазира-Кобани-Арфин и мнозина се запитаха дали кюрдските бойци няма да се озоват на западния бряг на Ефрат, формирайки кюрдска зона по протежение на немалка част от сирийско-турската граница. Ердоган заяви, че "никога няма да допусне" там да се роди държава.
За турска намеса се заговори още по-силно и след заседанието на Съвета за национална сигурност в понеделник, на което беше съобщено, че Турция може да използва своите въоръжени сили за формиране на буферна зона, дълга 110 и широка около 30 км.

Едва ли западните съюзници обаче са склонни да подкрепят такива действия, доколкото за тях е приоритет борбата с ислямистката групировка. Турските военни са против атака, заради неясната обстановка в Сирия и логистичните проблеми, с които операцията ще се сблъска, и затова настояват за решение на парламента за провеждането й. Настроенията сред обществото също не са в подкрепа на въоръжени действия. Военна операция би означава Анкара да настрои срещу себе си едновременно кюрдите и "Ислямска държава". Поради всичко това опасенията от скорошна операция изглеждат силно преувеличени. Опозиционният вестник "Заман" анализира, че този ход цели да окаже политически натиск върху водената от САЩ коалиция в Сирия и да засили позициите на Ердоган сред националистическия електорат у дома.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай