Три сценария след взривовете в Анкара

Три сценария след взривовете в Анкара | StandartNews.com

След взривовете в Анкара властите обявиха, че кървавата баня е дело на двама атентатори самоубийци. За разлика от атентата в Суруч, когато такива действия не последваха, сега незабавно беше обявен тридневен национален траур. Висшият съвет по радио и телевизия наложи забрана за разпространяване на кадри от местопрестъплението и беше блокиран достъпът до "Туитър" от някои от най-популярните турски провайдъри, например на "Тюрксел" или TTNET.

Извършителите остават неизвестни и тече разследване. С висока степен на вероятност може да се изключи участие на кюрдски бойци или крайната левица в атентата, защото присъстващите на митинга са прокюрдски активисти или симпатизанти на левите сили. Мнозина побързаха да обвинят Ердоган. Според Геворг Мирзаян такъв ход изглежда крайно невероятен, тъй като изтичането на информация би било пагубно, а и ситуацията за него не е толкова критична, че да рискува.

Селяхатин Демирташ, съпредседател на Демократичната партия на народите (ДПН), в остро изявление след атентата разкритикува турските власти за липсата на ефективно разследване на множеството нападения срещу активисти на партията, при които десетки загубиха живота си.

Реакцията на полицията след атентата, разпръснала мирните демонстранти, обвиненията, че линейки са били спирани и блокирането на социалните мрежи

предизвика вълна от гняв и недоволство

В неделя хиляди хора, носещи плакати с надписи "Не се страхуваме!", "Няма да забравим!" "Ще спечелим мира!" пробиха полицейските блокади и напълниха площад "Съхие" в столицата, за да поднесат цветя в памет на загиналите.
Най-кървавата атака в историята на турската република се случва точно три седмици преди предсрочния парламентарен вот на 1 ноември.

След проведените на 7 юни 2015 г. парламентарни избори управлявалата до момента Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган не получи достатъчно гласове, за да сформира самостоятелно мнозинство. Компромис за съставяне на коалиция не беше постигнат и страната се изправи пред нови избори.

Междувременно бяхме свидетели и на кървавия атентат в Суруч, отнел живота на над 30 млади кюрдски активисти. На 28 юли преговорите между турската държава и кюрдските политици бяха прекъснати. Подписаният на 28 февруари т.г. в двореца "Долмабахче" мирен план от десет точки рухна. Започнаха въоръжени сблъсъци, при които загинаха около 120 служители на турските сили за сигурност, стотици бойци на Кюрдската работническа партия ПКК и десетки цивилни. В средата на септември тълпи от турски националисти атакуваха десетки офиси на ДПН, мнозина кюрди бяха нападани по улиците. На 6 и 8 септември националистически тълпи атакуваха критичния към правителството вестник "Хюриет", а на 1 октомври колумнистът на изданието Ахмед Хакан беше пребит пред дома си. В петък, ден преди бомбените взривове, главният редактор на гюленисткия англоезичен вестник "Today's Zaman" Бюлент Кенеш

беше арестуван в Анкара за обида на държавния глава

На 12 септември в Анкара се проведе петият редовен конгрес на ПСР. Ахмед Давутоглу беше преизбран за лидер, а в състава на централното ръководство от 50 души влязоха 31 нови фигури, близки до Ердоган.
Така са възможни няколко сценария за бъдещето развитие на политическия процес при комшиите.

В обстановката на крайна политическа поляризация Ердоган разчита на мобилизация на националистическия вот. Затова първият сценарий е за консолидация на проислямския и националистически вот и ПСР да спечели 43-44% подкрепа, което ще позволи съставяне на еднопартиен кабинет. Такова развитие вероятно би подхранило авторитарните тенденции.
Втората хипотеза предвижда приблизително повторение на изборните резултати от 7 юни с разлика плюс/минус два процента за всяка от партиите. Тогава ще се наложи формиране на коалиция между първата партия ПСР с цялата или части от Партията на националистическото действие (ПНД) или пък с Народнорепубликанската партия (НРП). В момента се наблюдава раздробеност на опозицията, като ДПН и ПНД са двата полюса на кюрдския и турския национализъм, а сред кемалистите от НРП се чуват различни идеи за посоката на партията.

Третата хипотеза е отлагане на парламентарните избори и продължаване на управлението на служебното правителство на Ахмед Давутоглу, т. е. на екипа, който президентът Ердоган определи. Политическият експерт Халил Каравели посочва, че развитието на обстановката практически обезсмисля два от големите успеха на управлението на ПСР до този момент - мирния процес с кюрдите и изолирането на военните от политиката. Насилието между двата етноса означава замразяване за неопределено време на диалога на зелената маса. От своя страна сблъсъкът между Ердоган и привържениците на Гюлен принуди тогавашния премиер и настоящ президент да затопли отношенията си с турските военни. В началото на 2014 г. беше освободен арестуваният бивш началник на Генщаба ген. Илкер Башбуг, а през март същата година на свобода излязоха около 200 висши офицери, задържани във връзка с обвинения за подготвян преврат в аферите "Ергенекон" и "Чук".

Нарастването на напрежението през лятото на 2015 г. също допълнително прехвърля пълномощия от цивилните към военните власти, особено в регионите, където е обявено извънредно или военно положение. Тези факти допълнително възраждат страховете от намеса на военните в политическия живот.

Засега не може да се каже със сигурност кой е най-вероятният сценарий. Следващите седмици са важни за политическото бъдеще на южната ни съседка, като народът на Турция демонстрира силно желание да участва в определянето на съдбините на страната си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай