Три хипотези за прекрояване на бюджета

Иванина Манчева, economix.bg

Три хипотези за прекрояване на бюджета | StandartNews.com

Още на първото заседание на новото правителството премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов обещаха до седмици доклад за състоянието на държавните финанси. Такъв документ не бе представен. Вместо това периодично Чобанов повтаря едни и същи констатации за проблемите в бюджета: изчерпани възможности за разместване на средства между министерствата, доближен таван на новите емисии дълг, механично преписаните 50 млн. лв. приходи от присъединени ВЕИ, очаквано неизпълнение на приходите с 1 млрд. лева, неразплатени разходи.

Какво се промени от времето, когато тези числа бяха съобщени за първи път, но Чобанов твърдеше, че не се налага актуализация на бюджета, и след 1 юли, когато същите числа станаха основание да се иска актуализация?
Хипотезите са няколко. Първата, разбира се, е, че правителството се готви да развърже кесията, за да успокои общественото недоволство. Засега единствената индикация за подобни планове са мерките в подкрепа на заетостта, но социалният министър Хасан Адемов заяви, че те не натоварват бюджета. Ето защо, въпреки радостта на синдикатите от обявения фискален завой вероятността от масирано харчене на държавни пари за социални мерки е равна на вероятността кабинетът да започне да изпълнява "Планът Сидеров". (Не е изключено напълно, тъй като и по-самоубийствени ходове сме виждали).

Втората хипотеза е свързана с тежкото състояние на държавните предприятия, по-специално БДЖ и енергийните компании. Засега правителството решава този проблем извънбюджетно (напр. странния ход с ВМЗ). Но ако се наложи спасяване на НЕК, схемата "едни държавни компании помагат на други" няма да свърши работа. Свободните средства на ресурсните държавни компании са половината на дълговете на енергийната компания.

Дебне и още един непредвиден разход - искът на "Атомстройекспорт" заради АЕЦ "Белене", но с оглед на хоризонта на това правителство това не е непосредствен риск.

Третата хипотеза е свързана с вероятна емисия на дълг. Изявленията на финансовия министър по-скоро внесоха объркване, отколкото яснота: ""Това, което ще се опитаме да направим или което виждаме, е да спазим лимита като цяло за дълг, който стои в сегашния бюджет, тоест да не прекрачим тези 14,6 млрд. лева. С възможност за новоемитиран дълг стигаме някъде 13,6 млрд. и имаме още един буфер там, който все още не изчерпан. Не казвам, че ще изчерпим целия лимит", застрахова се той.

Според закона за държавния бюджет минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2013 г. е 4,5 млрд. лв. Дори правителството да емитира ДЦК за още 500 млн. лева, колкото му разрешава сегашният закон, този размер няма да бъде постигнат. Следователно или трябва да се ограничи дефицитът (почти невъзможно), или трябва да се емитира още дълг, за да се попълни фискалният резерв.

Изглежда МФ е ревизирало прогнозата си за събираемост на приходите. Въпреки че не бе съобщено ново число за очертаващото се неизпълнение, възможно е разчетите да са показали, че то няма да може да бъде компенсирано до края на годината. Има поне две причини за това: Първата е изоставането при приходите от акцизи, което отчасти се дължи на обективни причини (слаб ръст на вноса и поевтиняването на петрола), отчасти на това, което Орешарски нарича "новия бич" - необявените вътреобщностни доставки. Очаква се приходите от Агенция "Митници" да са с 450 млн. по-малко от планираното, посочи в понеделник финансовият министър. Втората причина са указанията на НАП да се прекрати практиката да се отказва данъчен кредит на фирми, за които не може да се докаже, че са замесени в измама.

Освен това МФ обеща да се разплати с бизнеса до края на август и да върне задържания данъчен кредит за 315 млн. лева (различно е от отказания данъчен кредит).
Финансовото министерство не съобщи параметри на предлаганата актуализация, отлагайки и този въпрос за края на юли. "Ще представим доклад по-късно", обаче е лоша стратегия, когато трябва да се търси финансиране от пазарите в условия на растящи лихви. Лошата комуникация може да съсипе и най-добрите намерения, каквито са промяната по отношение на ДДС и единната сметка.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай