Маргарита Ралчева,
ТВ "Европа"
31 октомври, петък, беше последният работен ден за Жозе Мануел Дурау Барозу като председател на Европейската комисия. Човекът, който 10 години управляваше правителството на Европа, с преигран оптимизъм, заяви на прощалната си пресконференция, че живот е имало преди Комисията, ще има и след нея. "След 30 години в политиката имам нужда от почивка", каза Барозу, но тези, които го познават знаят, че блъфира. Така блъфираше и през 2004-та, когато бе премиер на Португалия, а журналистите настояваха да знаят, дали ще застане начело на ЕК. Отговорът бе - категорично не. След два дни вече беше в Брюксел. Част от сънародниците му все още не могат да му простят, че въведе строги мерки за икономии, които се спазват и до днес, а след това избяга в Брюксел. След като внезапно напусна премиерския пост, страната бе разтърсена от политическа криза, дясното правителство падна и на власт дойдоха социалистите. И до днес Барозу и сегашният премиер Педру Пасуш Коелю са считани за двамата най-слаби политици в Португалия. Затова подхвърлянията, че Барозу вече се цели към президентския пост в родината си, звучат меко казано странно. Точно така обаче звучеше и предложението Барозу да поеме Комисията преди 10 г. Тогава Ги Верхофстад беше избран от Германия и Франция да наследи на поста Романо Проди. Блестящ оратор и непреклонен федералист, бившият белгийски премиер се оказа твърде силна кандидатура, която би застрашила британските интереси, затова те го блокираха, а Тони Блеър изненадващо посочи Барозу. Беше го харесал още през 2003 г., когато Барозу бе домакин на Азорските острови на срещата на върха на лидерите, които подкрепяха войната в Ирак.
"Специалист по оцеляване" - така медиите в Европа наричат Барозу и не без основание. Започнал политическата си кариера като привърженик на марксистко-ленински групи, още преди Революцията на карамфилите, участвал в множество протести срещу тогавашната власт, а след това станал убеден маоист, Барозу е живото доказателство за верността на максимата, че ако не си социалист на млади години, значи нямаш сърце, а ако на стари години си все още такъв значи нямаш акъл. След като завършва право в Лисабон, политология в Женева и защитава докторат в САЩ, Барозу променя възгледите си и влиза в социалдемократическата партия. Кариерата му е зашеметяваща. На 29 г. вече е държавен секретар на вътрешните работи в кабинета на Анибал Силва. След това е назначен за посредник в преговорите, които слагат край на 15-годишната война в Ангола. Следват постовете на външен министър, депутат, зам.-председател на ЕНП, министър-председател и накрая председател на ЕК. От този момент "хамелеонът" както го наричат съпартийците му ще казва винаги "Моята партия е Европа". "Когато говори със социалистите, е социалист. Когато говори с либералите, е либерал, когато говори със Зелените, той е еколог", казва с нескрит сарказъм за него председателят на ЕП Мартин Шулц. "Барозу е толкова слаб, че ще бъде възнаграден с още един мандат", иронично отбеляза в края на 2008 г. и бившият външен министър на Германия Йошка Фишер. И Барозу спечели втори мандат, но не само защото беше слаб председател на ЕК, а защото успяваше да убеди всяка една от големите държави в Съюза, че той е неин съюзник и че нейната дума е последна. Отстъпваше, когато бе необходимо, и демонстрираше решителност, когато това се очакваше от него. Твърде безпринципно според някой, но така Барозу превръщаше враговете в приятели.
Дразнеше се от сравненията с Жак Делор, но бе твърд привърженик на разширяването на ЕС. Ако Европа не се бе разширила на изток, сега България, Румъния и прибалтийските страни щяха да са в положението на Украйна, казва той. Гордее се с промените в областта на икономиката и външната политика и поиска създаването на единен енергиен пазар, защото бъдещето е в ниско въглеродна и конкурентоспособна икономика, която да не зависи от вноса на нефт и газ. Определено не харесва Путин и публично заяви, че го е излъгал като е казал, че няма против Украйна да е част от ЕС. Уолстрийт джърнал дни наред се занимаваше с твърденията му, че в телефонен разговор Путин му е казал, че стига да поиска за две седмици ще превземе Киев. Когато от Москва заплашиха да публикуват въпросния разговор, се наложи говорителката му да обяснява, че думите са извадени от контекста.
Такъв е Барозу - понякога подмолен, понякога самонадеян и често страхлив. Наскоро бе привикан като свидетел в съда в Люксембург и от показанията му стана ясно, че заради страха от политически скандал е принудил бившият еврокомисар Джон Дали да подаде оставка, заради съмнения за конфликт на интереси, без да му даде възможност да се защити.
"От 1 ноември ще бъда свободен човек" каза на изпроводяк Барозу и вметна, че няма амбиции към поста Генерален секретар на НАТО. Сега остава само да ни убеди, защото по всичко личи, че това определено не са последните стъпки от трудния танц на Барозу.
