Сряда,

Сталкерите на потопа

От: Администратор -
1440
Сталкерите на потопа
A
A
A

Преди малко повече от век, в зората на 20-ото столетие, в списание "Мисъл" излиза едно стихотворение, озаглавено "Градушка". Младият поет Пейо Яворов споделя по-късно по повод написването му, че още си спомнял кървавите градушки на своето детство - "Яйце и орех! Спри, недей! Труд кървав, Боже, пожалей".

Едва ли някой е вярвал, че 114 години по-късно трагедията от детството на поета може да се повтори - толкова синтезирано, толкова дословно, толкова страшно. Че в ХХI век, в който техниката ни направи откриваеми за секунди и достигащи лесно до всяка точка на света, стоящият до нас човек може да се удави от порой и придошла река. Градушките отново да бъдат "яйце и орех" и да приличат не на природно бедствие, а на Божие наказание. Цели къщи да остават под вода, а заедно с тях и обитателите им, отказали да напуснат онова, в което през годините са вложили целия си кървав труд. Оня, който винаги стига само за насъщния, за струпването на мизерната къща метър на два - но не и за "лукса" да я застраховаш по европейски. И затова предпочиташ да умреш, вкопчен в нея - тъй като тя е символ на всичко, което си постигнал в този живот.

Век след "Градушка" нейното социално и екзистенциално послание ни удари право в сърцето. Не само защото пороите, наводнили страната, все повече напомнят за апокалипсис. А защото се вписват в общото усещане за разпадане, деградация и умиране на всичко живително в тази страна. В усещането, че дори ако някой скове Ноевия ковчег, ние няма да бъдем допуснати на борда му. Ще потънем заедно с разглобената си държава, докато отделни политици си дялкат лодки еднодръвки, за да се задържат над водата и да отплуват към светло офшорно бъдеще. Пороите между впрочем ни напомниха именно това - че бедността се връща удвоена и много по-страшна, защото върлува в един свят на тоталното разделение. В един свят на богати. Онова, което се случи в "Аспарухово" и Мизия, нямаше да стане в един свят, в който мизерията не бе взела превес. В него хората нямаше да струпват домове набързо, край канали и прииждащи реки, без документи и разрешителни, плюейки не само на заплахите на администрацията, но и на тези на природата. Нямаше да се вкопчват в същите тези домове, защото те са единственото, което имат, и да отказват да бъдат спасени. Трудът им нямаше да е кървав - като този в зората на натрупването на капитали. Държавните чиновници пък най-вероятно нямаше да приемат рушвети, за да си затворят очите за незаконни постройки и сметища, за нелегална сеч и за това кой отговаря за преливащите язовири - с две думи, щяха да си свършат работата, за която им се плаща. Понякога дори и една такава дреболия е достатъчна - да си свършиш работата. В хаоса, в който бяхме потопени през последните 25 г. обаче, всеки отдавна смята, че вършенето на работата не е негова работа. Дори и да е реагирала перфектно при пороите, както се похвали сама, държавата е виновна, защото е оставила нещата да стигнат дотам. Защото е абдикирала от задълженията си да чисти, да следи, да контролира, да въдворява ред в хаоса. А когато държавата остави хаоса да надделее, нейните обитатели превръщат социалната си мизерия в екзистенциална, а пороя в потоп. Не в природно бедствие, а в Божие наказание за неизвестни нам грехове, пред което сме безсилни. Впрочем дали са неизвестни? Или всички ние сме допринесли поне мъничко за онова, което ни се случва днес - на принципа на теорията на хаоса, често илюстрирана с примера, че когато в горите на Амазония пеперуда размаха крилца, тя предизвиква ураган в Мексико. В този смисъл - кога за последен път хвърлихте празна бутилка край пътя? И кога засадихте дръвче? Или просто откъснахте крилцата на своята пеперуда?

Край всяко градче и село в страната ни има по една "зона", подобно на тази във филма на Тарковски "Сталкер", където случайните космически минувачи са зарязали неща, които вече не са им нужни. Нашите бунища може и да не са космически, но вече се превърнаха в причини за катаклизми с космически характер. Управниците ни превърнаха в сталкери, които не просто обитават подобни зони, а и превръщат оцеляването си там в смисъл на своето съществуване. Стигнахме дотам, да не се питаме защо ни се случва нещо. Да обичаме хаоса си, защото е единственото нещо, което познаваме. Да не се нуждаем от хоризонт. А когато не се нуждаеш от хоризонт, обикновено идва потопът.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички