Тежките наказания за укриване на осигуровки, включително и затвор до 8 г., заложени в новия Наказателен кодекс, предизвикаха противоречиви реакции. Работодатели скочиха срещу формулировките в законопроекта. И настояха работниците също да носят вина при невнесени осигуровки. Срещу това пък възроптаха синдикалистите. Днес предлагаме становищата на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, и Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа".
Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа"
Няма съмнение, че работникът е слабата страна във взаимоотношенията с работодателя си. Затова много мъдро постъпва законодателят, като извежда в отделен текст разпоредбата, че не бива да се търси отговорност от работника, когато се установи укриване на осигуровки.
Аз разбирам, че на работодателите им се иска да им се размине, но всички измами трябва да се третират по един и същи начин. Да си припомним с какви мотиви Конституционният съд свали преди време глобата, която трябва да плати работникът, ако бъде хванат без договор - именно защото той е слабата страна. Смешно е да се твърди също, че криминализирането на укриването на осигуровки, така както е при данъците, е противоконституционно, защото "данъците били задължителни, а осигуровките - право". Нека юристите, които смятат така, да сезират КС, пък да видим той какво ще каже.
Според нас текстовете в НК по отношение на престъпленията срещу осигурителната система са ясно разписани. Така че работодателите нямат основание да се безпокоят, че под ударите на закона ще попаднат фирмите, които бавят заплати и осигуровки заради финансови проблеми.
Вярваме, че тази наказателна отговорност ще има силно дисциплиниращ ефект върху поведението на работодателите. За краткото време, през което тя действаше в началото на века, рязко бяха свити дефицитите в общественото осигуряване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
