Вторник,

Скорострелно или достойно израстване в науката

От: Администратор -
1119
Скорострелно или достойно израстване в науката
A
A
A

Проф. д-р Филип Куманов, дмн

Минал съм по всичките стъпала на научната йерархия у нас по предишния закон за научните степени и научните звания. Въпреки своите недостатъци (кой нормативен акт е безупречен?) той с поредица от изменения и допълнения доказа своята жизненост през изминалите десетилетия. Изведнъж през 2011 г. процедурата беше опростена (уж за добро). Премахнато бе разумното и напълно оправдано изискване за професор кандидатът да има защитени две дисертации. Заедно с това новият закон даде голяма свобода на вузовете да си попълнят научните кадри. Някои факултети се превърнаха в нещо като бригади за комунистически труд за произвеждане масово на доценти и професори. "Стандарт" в броя си от 1.04. т.г. посочва, че над 8000 души са се сдобили със звания след въвеждане на новите правила! Едно е да се доказваш пред Научен съвет от 25 души, друго е "тържествено" да бъдеш утвърден от научно жури в състав само от няколко членове, един от които е научният ти ръководител или пък шефът на катедрата. Не мога да приема до мен, професор с две дисертации, със стотици цитирания в чужбина и с h-фактор 14, да застане напълно законно някой със същата титла и научни права, но придобити само с местни, национални изяви и с една скалъпена дисертация, защитена пред жури от петима души.
Закономерно следствие е да се потърси законов изход от създалата се ситуация.

Решаващо и определящо трябва да бъде международното признание на научните постижения - интересни изследвания с оригинални резултати, публикувани в реномирани, строго научни списания, където съдбата на предложения за печат труд се решава чрез рецензиране от независими експерти с международно признание. Другото много важно условие е броят на положителните цитирания на публикуваните трудове, въз основа на който се образува h-факторът.

По принцип правилно е освен чисто научните постижения (публикации, монографии, патенти) да има и други критерии. Например участие в или ръководене на проекти. Но как се печелят те? Обективно или по шуробаджанашка линия? Да припомням ли големия провал и последвалото управленско сътресение на конкурс за проекти към МОН преди няколко години? Някой кадърен учен може да остане без този показател за сметка на негов колега, "предприемчив" и с връзки където трябва. Ето защо би било разумно, ако се променят регламентите за присъждане на проекти. Както журито е анонимно за участващите, за да не могат те да дирят околни пътища за въздействие, така и участниците в конкурса следва да бъдат неизвестни за оценителите и чак когато тези последните сложат подписите си под оценките, да се разкрият кодовете на кандидатите. Правилно е също така от бъдещите професори и доценти да се изисква те да са обучили свои последователи, т.е. под тяхно ръководство да са защитени докторантури. Но това не зависи изцяло само от учения. Необходимо е съдействие на катедрата, на факултетния съвет за отпускане на съответното място. Преди време опитах да се "сдобия" с редовни докторанти, но и двата пъти ръководителката на катедрата едностранно и еднолично ми отказа. Така и не успях да разбера кой и кога точно реши, че за ръководителите на катедри не е необходима мандатност? Мандатността пък е задължителна предпоставка за демократичните условия за израстване на бъдещите преподаватели и учени.

Мисля, че преди да се поставят нови, по-строги изисквания към учените у нас, би следвало да се обмисли и законово да се създадат обективни предпоставки за равнопоставеност при израстването им. Без да има демократичност и справедливост в научните среди не е възможно издигането на родната наука.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички